Решение № 1508 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10712/2008 г.

Решение № 1508 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10712/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касторът Михаил Димитров Михайлов от гр. Сливен е обжалвал решението от 7.07.2008 г. постановено по адм. д. № 284/2008 г. на Административен съд, гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на етажната собственост на вх. А и Б на жилищен блок ул. "К. Иричек" № 2 и вх. А и Б на жилищен блок на ул. " К. Иричек " № 4. Ответникът община- Сливен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението. Върховният административен съд, II от. след като прецени наведеното оплакване за незаконосъобразност прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение по делото, административен съд- гр. Сливен е приел, че искането на касаторите, кметът за предприеме действия за изменение на ПУП и освобождаване на околоблоковото пространство не обективира защитата по реда на Глава петнадесета АПК. Защитата по тази глава от АПК е такава срещу фактически действия на администрацията (чл. 250, ал. 1), които не са основани на административен акт или закона и които увреждат или застрашават права, свободи или законни интереси на граждани и организации, както и срещу фактическо бездействие на административния орган, който е сезиран да извърши фактически действия, които са неговото задължение по силата на закона и бездейства в продължение на 14 дни. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията, че твърдяното бездействие не би могло да се квалифицира по чл. 256 и 257 от АПК. Това е така, тъй като разликата в двете хипотези, че при първата административния орган следва да бъде сезиран да извърши фактически действия, а при втората хипотеза задължението произтича пряко от нормативен акт. В случая непроизнасянето на кмета по искането не може да се квалифицира като бездействие по чл. 256 от АПК. Специалният закон ЗУТ също не вменява в тежест на този орган задължение за извършване на фактически действия. Правомощието на кмета на общината да измени ПУП е свързано с издаване на административен акт, поради което не може да се счете, че е налице бездействие на органа. Същото не е фактическо, а са правно и е извън приложното поле на чл. 256 и сл. от АПК. По отношение на неправилното паркиране и освобождаване на терена от МПС правилно съдът е приел, че компетентни за осъществяване на такъв контрол са други органи. Приемайки изводите за липса на бездействия на административния орган по смисъла на чл. 256 от АПК, съдът е постановил решението в съответствие със закона. Изводите му кореспондират със приетите за установено доказателства по делото, поради което същото е обосновано. Не са налице отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1 т. 3 предл. 1 и 2 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 вр. с чл. 218 от АПК решението следва да остане в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.