Решение № 10752 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7867/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. А. М. от [населено място, общ., обл.],, за отмяна на влязлото в сила Решение № 14428 от 23.12.2025 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1781/2025 г., на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната, а именно – съдебно химико - токсикологична експертиза по досъдебно производство (ДП) №255/2025 г. на Районно управление (РУ) - Нови пазар към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Шумен, пр. вх. №3071/2025 г. на Районна прокуратура - Шумен, както и Постановление №3071 от 21.07.2026 г. по ДП №255/2025 г. на РУ на МВР Нови пазар, пр. вх. №3071/2025 г. на Районна прокуратура - Шумен. Според искателя това са нови доказателства, сочещи на ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените в производството разноски. Искателят се представлява от адвокат Б. Акалиев – Адвокатска колегия - София. Към искането са приложени Съдебно химико - токсикологична експертиза №Е-436 от 05.06.2026 г. от 19.09.2023 г. по ДП №255/2025 г. на РУ - Нови пазар към ОДМВР - Шумен и Постановление за прекратяване на наказателното производство, вх. №3071/25 от 21.07.2026 г. на Районна прокуратура – Шумен по ДП №255/2025 г. на РУ - Нови пазар, пр. вх. №3071/2025 г. на Районна прокуратура - Шумен. Ответникът – младши автоконтрольор в РУ - Нови пазар при ОДМВР - Шумен, изразява становище за основателност на искането за отмяна. Намира за неоснователна претенцията на искателя за присъждане на разноски в настоящото производство. Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на А. А. М. срещу Заповед №GPAM-1353966 от 13.07.2025 г. на младши автоконтрольор в РУ - Нови пазар при ОДМВР - Шумен за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), Решение № 14428 от 23.12.2025 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1781/2025 г. не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателят е представил Постановление за прекратяване на наказателното производство, вх. №3071/25 от 21.07.2026 г. на Районна прокуратура – Шумен по ДП №255/2025 г. на РУ - Нови пазар, пр. вх. №3071/2025 г. на Районна прокуратура - Шумен, в което изрично е посочено, че от заключението на назначената съдебно-химическа експертиза се установява, че в кръвната проба на водача А. А. М., взета на 13.07.2025 г., не са открити наркотични вещества или техни метаболити/аналози от фенетиламиновата група (в това число отрицателен резултат за амфетамин). Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 23.12.2025 г., като устните състезания по делото са приключили на 26.11.2025 г. След приключване на устните състезания по делото е налично ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това, че експертизата е изготвена след приключване на устните състезания по делото. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. Това обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат. По горните съображения искането за отмяна на Решение № 14428 от 23.12.2025 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1781/2025 г. е основателно. Посоченото съдебно решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на А. А. М. срещу Заповед №GPAM-1353966 от 13.07.2025 г. на младши автоконтрольор в РУ - Нови пазар при ОДМВР - Шумен за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неоснователна е предявената от искателя акцесорна претенция за присъждане на съдебни разноски. По аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение