Решение № 11881 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7716/2010 г.

Решение № 11881 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7716/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на община Варна чрез кмета на общината срещу решение № 387/16.04.2010 г. по адм. д. № 1684/2009 г. на Административен съд гр. Бургас. Счита обжалваното решение за недопустимо и алтернативно - за неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Метромедия Технолоджи" ЕООД гр. Бургас чрез представляващия и управляващия дружеството намира касационната жалба за неоснователна и същевременно в хода по същество претендира отмяна на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Метромедия Технолоджи" ЕООД срещу заповед № 1984/24.07.2009 г. на касатора, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено на "Метромедия груп" ЕООД да премахне рекламно-информационен елемент тип" Пиза", двустранен, с размери 3-4м, поставен без разрешение на бул. "Д. Димов" и подхода към бензиностанция "Лукойл"- гр. Бургас. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващят съд е приел наличие на правен за жалбоподателя интерес поради собственически права върху преместваемия обект, както и наличие на валидно разрешение за поставяне № 89/09.03.2003 г. без визиран срок на действие. Така постановеното решение е допустимо, но неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон при следните съображения: При евентуалното наличие на валидно и безсрочно разрешение съдът не е изследвал въпроса за наличието на схема за поставяне. Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ЗУТ /и актуалната, и действащата към датата на издаване на разрешението в редакцията на ДВ, бр. 65/2003 г./ изисква кумулативно както разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет, така и схема за поставяне, одобрена от главния архитект на общината. Същото законово изискване е преповторено и в Наредбата за реда за издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти, елементи на градското обзавеждане и рекламни информационни и монументално-декоративни елементи съгласно чл. 56 и чл. 57 ЗУТ /чл. 2, ал. 1 от Наредбата/, действаща за община Бургас към момента на издаване на представеното пред първостепенния съд разрешение за поставяне. Само на това основание решението следва да бъде отменено, тъй като съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК за всестранна и служебна проверка валидността и законосъобразността на оспорения административен акт в цялост. Обсъждане на въпроса за наличието на законовото и подзаконово закрепеното в местната Наредба изискване за схема, одобрена от главния архитект, в мотивите на обжалваното решение, няма. При липсата на такова обсъждане касационната инстанция не може да провери правилно ли е приложен от първоинстанционния съд материалния закон, тъй като няма фактически констатации за това, а касационната инстанция не може да установява такива - чл. 220 АПК. На второ място на основание чл. 219, ал. 1 АПК пред настоящата инстанция касаторът представя разрешение за поставяне № 89/09.09.2003 г., в което е вписан в долната част на първата страница срок за действие три години от датата на издаването. Този текст липсва на копието, представено от жалбоподателя пред първата инстанция. Съдът е следвало да прояви по-голяма процесуална активност, тъй като във всичките копия на разрешението, ключово за изхода на спора по настоящия казус според решаващия съд, изрично е вписано, че се издава на основание чл. 6 от цитираната Наредба, действаща към момента на издаване на това разрешение. Тази разпоредба изрично сочи, че срокът на разрешението не може да бъде по-малък от 1 месец и по-голям от 3 години. В този аспект изводът на съда за наличие на безсрочно разрешение за поставяне на преместваем обект не се подкрепя от доказателствата по делото. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора съдът следва да изясни въпросите има ли одобрена схема за поставяне от главния архитект към 09.09.2003 г. за преместваемите обекти, предмет на оспорената заповед и има ли визиран срок на действие на издаденото с тази дата разрешение за поставяне. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, предложени 1-во и 2 -ро АПК, Върховният административен съд, второ отделение