Решение № 10556 от 31.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14222/2013 г.

Решение № 10556 от 31.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14222/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП и от Георги Иванов Димитров против решение № 391 от 23.08.2013 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по адм. д. № 127 по описа за 2013 г. на този съд.

Касаторът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 151201229/11.10.2012 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 43/24.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, към ЦУ на НАП, относно установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 1 713,90 лв. и лихви в размер на 1 125,97 лв.; вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице за 2006 г. в размер на 2 118,64 лв. и съответните лихви за забава в размер на 2 575,35 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице за периода за 2006 г. в размер на 446,03 лв. и лихви в размер на 542,18 лв., и за здравно осигуряване за периода за 2006 г. в размер на 669,04 лв. и лихви в размер на 443,38 лева, както и в частта, в която е изменен РА, както следва:

в частта, с която на Георги Иванов Димитров са установени за внасяне:

• данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 1 321,07 лв. и лихви в размер на 682,96 лв., като вместо това са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. за внасяне в размер на 25,19 лева и съответните лихви;

• данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 9 472,94 лв. и лихви в размер на 3 475,95 лв., като вместо това са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. за внасяне в размер на 8 161,10 лева и съответните лихви;

• данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 077,13 лв. и лихви в размер на 1 570,89 лв. и вместо това определя задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. за внасяне в размер на 3 913,93 лева и съответните лихви;

• изравнителни годишни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 1 612,68 лева, ДЗПО-УПФ - 454,28 лева и ЗО - 545,13 лева, и общо лихви - 2 546,28 лева, като вместо това са опредлени вноски за ДОО за годишно изравняване - 165,15 лева, за ДЗПО - УПФ 46,52 лева и ЗО - 55,83 лева и съответните лихви.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение в оспорената му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли жалбата да бъде уважена и да се присъдят направените разноски.

Георги Иванов Димитров обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА и по конкретно в частта относно допълнително установените задължителни осигурителни вноски за 2007 г. - ДОО за годишно изравняване - 165,15 лева, за ДЗПО - УПФ 46,52 лева и ЗО - 55,83 лева и съответните лихви; за 2008 г. ДОО - 3590,40 лв., ДЗПО - 1056 лв., ЗО - 1267,20 лв. и съответните лихви; за 2009 г. - ДОО - 2454,40 лв., ДЗПО - 944 лв. ЗО - 1510,40 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението в оспорената част поради противоречие с материалния данъчен закон. Касаторът излага съображения за нищожност на РА, като счита, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, т. к. лицето Елка Ангелова е компетентна да издава ЗВР за ИРМ - Ловеч, а в случая адреса на ДЗЛ е в гр. Плевен. По отношение на ЗОВ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. счита, че същите са определени в противоречие с разпоредбата на чл. 124 а ДОПК /в сила от 15.02.2011 г./, която е материалноправна норма и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да бъде приложена за определяне на вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периода 2006 - 2009 г. Моли за отмяната на решението в тази част. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на жалбата на Георги Иванов Димитров и за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното:

Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок.

По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново:

Директора на Д "ОДОП" Велико Търново оспорва решението на административния съд в частта, в която е отменен РА за задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и ЗОВ за 2006 г., както и в частта, в която е изменен РА относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.; установени задължения за ЗОВ за 2007 г. - ДОО, ДЗПО и ЗО.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.

За да отмени РА в посочените по-горе части АС - В. Търново е съобразил следното:

Установил е, че органът по приходите при извършен анализ на паричния поток на Г. Димитров е констатирал, че направените от него разходи през част от ревизираните периоди, превишават получените приходи, както следва: за 2006 г. с 13 790,12 лв., за 2007 г. с 11 725,54 лв., за 2008 г. със 101 449,44 лв. и за 2009 г. с 65 947,72 лв., които от данъчна гледна точка са квалифицирани като доходи с недоказан произход. Предвид тези констатации е прието, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което от своя страна несъмнено предполага наличие на данни за укрити доходи. За ревизираните периоди са определени данъчни основи за облагане с данък върху доходите на физическите лица в размер на констатираните превишения, намалени с определените с РА задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за самоосигуряващо се лице. Освен данъчните основи от укрити доходи, с РА са определени данъчни основи за доходи от дейност като едноличен търговец за 2006 г. в размер на 0,00 лв. /след приспадане на данъчна загуба от предходни години/, за 2007 г. в размер на 0,00 лв. /данъчна загуба - 2 238,72 лв./, за 2008 г. в размер на 0,00 лв. /данъчна загуба - 7 666,82 лв./ и за 2009 г. в размер на 0,00 лв. /данъчна загуба - 658,48 лв./, и данъчни основи за доходи от наеми съответно - 5 265,00 лв. за 2008 г. и 6 251,40 лв. за 2009 г.

При съставянето на РА приходният орган е приел, че началното салдо на Г. Димитров към 01.01.2006 г. е 0,00 лева. Същевременно, ДЗЛ е поддържало, че към тази дата е имал свободни разполагаеми средства в размер на 39 300,00 лева, от които 7 300,00 лева - предоставени му от съпругата му М. Димитрова с произход продаден имот в гр. Плевен; 16 000,00 лева - спестявания от продажбата през 1999 г. на имот в гр. Плевен за 23 896 100,00 лева /23 896,10 деноминирани лева/ и 16 000,00 лева - дарение от дядото на жалбоподателя - Братухчо Въчев Братухчев.

Съдът е приел, че в хода на съдебното производство, ДЗЛ е успяло да опровергае установеното от ревизията начално салдо, но до размера на 16 000,00 лева - получена като дарение от дядо му. В тази връзка съдът е кредитирал свидетелските показания на Велислав Въчев /вуйчо на Димитров/ доколкото същите са последователни и непротиворечиви, дадени са от позицията на очевидец, който има непосредствени възприятия от предаването на сумата от дядо на внук, фиксират дата на предаването, а свидетелят въпреки родствените отношения с жалбоподателя няма пряка заинтересованост от изхода на спора. Приел е, че няма законово изискване договорът за дарение на парични средства да бъде извършен в писмена форма с нотариално заверени подписи, а предвид родствената връзка между дарителя и надарения, процесуалния закон не изисква и специална форма за доказване /чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК/. По аргумент от чл. 20, ал. 1 от СК (отм.) съдът е приел, че получената като дарение сума е лична собственост на надарения, поради което същата сума е влязла изцяло в патримониума на РЛ.

По тези съображения съдът е счел за доказано от РЛ начално салдо към 01.01.2006 г. в размер на 16 000,00 лева.

Съдът е счел за незаконосъобразни доводите на ревизиращите досежно недоказани суми в размер общо на 7000 лв. получени от ревизираното лице през 2008 г. и 2009 г. от Иван Иванов /баща на съпругата му/. Въпреки, че не са представени документи, удостоверяващи предоставянето на сумите /какъвто е аргументът на приходния орган/, съдът е дал вяра на свидетелските показания на Иванов и е приел, че действително безвъзмездно са предоставени суми на семейството на ревизираното лице, както следва - по 3 500,00 лева през 2008 г. и през 2009 г. Съдът е съобразил в тази връзка и дадените в хода на ревизията писмени обяснения от Иванов /л. 1118 от папка № 7/, приложеното по делото разпореждане за преизчисляване на пенсия /л. 198 /, от което е видно, че месечната сума за плащане на Иванов от 01.04.2009 г. е в размер на 649,54 лева. Съдът отчел също така и разминаването в размера на предоставяните месечни суми, посочен пред ревизиращите като 300,00 лева месечно, а пред съда - 250,00 - 350,00 лева месечно, но е приел за относим годишния размер на сумите, който категорично и последователно е сочен като 3 500,00 лева, тъй като облагането е годишно. В заключение съдът е посочил, че след като се касае за дарения между роднини и законът не изисква специална форма, то проведеното доказване е убедително.

Решаващият съд е приел за доказани също така и получените от РЛ суми безвъзмездно от майка му Антоанета Братухчева Димитрова както следва: 2007 г. - 2 500,00 лева, 2008 г. - 13 000,00 лева и 2009 г. - 2 500,00 лева. В тази връзка са обсъдени дадените обяснения от Димитрова в хода на ревизията, в които е посочила, че паричните средства са от лични спестявания, от заплата и наеми, както и приложени служебни бележки, ГДД и разписки. Истинността на трите разписки от 20.04.2007 г., 10.09.2008 г. и 14.03.2009 г. е оспорена от ответната администрация досежно верността на съдържанието им, за което съдът е открил производство по чл. 193 ГПК. Съдът е посочил, че оспорените документи са частни, поради което съдържанието им следва да бъде конкретно ценено с оглед всички доказателства по делото. Съдът е кредитирал свидетелските показания на Димитрова, която е потвърдила подписа си в трите разписки. Приел е, че не са налице данни въпросните разписки да не бъдат ценени като автентични документи. Според решаващият съд обстоятелството, че спестяванията не са съхранявани в банка или трезор, не предполага единствен възможен извод, че такива не са налице, а изводът на приходния орган, че декларираните в ГДД за периода 1999 г. - 2009 г. от Димитрова доходи не са в размер, предполагащ възможност за спестяване, е хипотетичен и се опровергава от ангажираните гласни доказателствени средства. Наред с това съдът е изложил мотиви, че произходът на средствата е само косвено доказателство, като установяването или неустановяването на имуществени възможности на дарителя да предостави определени парични средства не може да е самостоятелно основание за непризнаване на възникналото правоотношение, съответно за включване на сумата в приходната част на баланса на ревизираното лице, както са процедирали приходните органи. Тъй като придобитите суми от Димитрова и Иванов са предоставени за целите на семейната издръжка на ревизирания от родителите на съпрузите, то съдът е приел, че при съобразяване принципите на СК (отм.), сумите следва да са в размер на 1/2 от общо предоставените, а именно: по 1 750,00 лева през 2008 г. и 2009 г. от Иванов и по 1 250,00 лева през 2007 г., 6 500,00 лева през 2008 г. и 1 250,00 лева през 2009 г. от Димитрова.

Относно получената сума в размер на 9000 лв. от Ф. Филипов - в хода на съдебното производство приходната администрация е оспорила разписките за предоставяне на сумата и за връщане на същата, и двете от 01.02.2012 г. /л. 1228 и 1229 от папка № 7/. Във връзка с тази сума съдът е обсъдил в мотивите на решението дадените писмени обяснения от Филипов /л. 1224 от папка № 7/, представения договор за заем на 01.02.2009 г., по силата на който Филипов предоставя на Димитров за подпомагане на бизнеса му 9 000,00 лв. за срок от три години, разписка от 01.02.2009 г. за получаване на 9 000,00 лева, както и разписка за връщане на сумата от 01.02.2012 г. ведно с уговорена лихва; документи представени от Филипов за доказване на произхода на средствата - Договор от 22.04.2005 г. за банков кредит, трудова книжка. Съдът е приел, че представеният договор, анексът към него, разписката за получаване на сумата свидетелстват за сключването и действителността на договора за заем, като реален договор. Този извод се подкрепя от всички останали доказателства и не е в противоречие с никое от тях. Установен е и произходът на средствата и възможността на заемодателя да ги предостави в заем, като в съдебното производство са ангажирани банкова референция /л. 196 от делото/, според която Филипов ползва потребителски кредит с ипотека от 26.05.2008 г. в размер на 40 000,00 евро, с който е погасен предходен кредит в размер на 30 451,27 лева от 22.04.2005 г. Приложено е извлечение от банкова сметка от 2005 г. до 2010 г. В тази връзка съдът отново е отбелязал, че произходът на средствата е само косвено доказателство, като установяването или неустановяването на имуществени възможности на заемодателя да предостави определени парични средства в заем не може да е самостоятелно основание за непризнаване на възникналото заемно правоотношение, съответно за включване на заема в приходната част на баланса на ревизираното лице. За доказване на получен заем е достатъчно да се установят съществени реквизити на договора за заем, които в случая са доказани.

При това положение, заемните средства по процесния договор следва да бъдат включени в приходната част на баланса на ревизираното лице за 2009 г. Разходната част за ревизирания период 2006 г. - 2009 г. не следва да се променя, тъй като по делото са налице индиции за връщане на заема на следващ етап - през 2012 г.

Съдът е счел за успешно доказано от Г. Димитров и твърдението му относно реализирани доходи по договор за управление и контрол с "Авелон плюс" ЕООД до размер на 200,00 лева месечно за периода след регистрацията на дружеството през м. 02.2009 г. до м. 11.2009 г. включително. С аргумент за липсата на договора, както и на доказателства за изплатени суми, приходният орган не е включил в приходната част за 2009 г. такъв доход. Още с жалбата пред директора на ДОДОП /папка № 1/ от Димитров са представени 10 броя разходни касови ордери и 10 броя ведомости за периода от м. 03 до м. 12.2009 г. включително и два броя служебни бележки. Същевременно РКО и ведомостите не са коментирани. Доколкото не е оспорена тяхната автентичност, а само тяхната вярност, то съдът е приел, че следва да бъдат взети предвид при съвкупната преценка на доказателствата. Съдът е кредитирал така представените ведомости, тъй като същите носят подписи на лицата, които са получили съответните суми, вкл. Г. Димитров се е подписал на всяка от тях за получаването на 200,00 лева, в това число данъци - 17,40 лева, осигуровки 26,00 лева, и сума за получаване - 156,60 лева. Отделни РКО, също подписани от съставител, онагледяват приемо-предаването на сумите, върху които е удържан съответния данък и ЗОВ. При служебна справка в сайта на търговския регистър съдът е установил, че сред публикуваните от "Авелон плюс" ЕООД актове фигурира и въпросния договор за възлагане на управлението, сключен между дружеството и управителя Г. Димитров. Действително, уговореното в него месечно възнаграждение е в размер на 240,00 лева, но доколкото по делото са ангажирани доказателства за плащане в размер на 200,00 лева, то съдът е приел за доказан доход в размер на 1 800,00 лева за 2009 г. /по 200,00 лева месечно от м. 02 до м. 11 включително, тъй като възнаграждението за м. 12 е дължимо и платено през м. 03.2010 г./. В този смисъл са и представените служебни бележки и приетото без оспорване заключение на основната съдебно-счетоводна експертиза, според което в счетоводството на "Авелон плюс" ЕООД са отразени начислените и изплатени суми на Димитров по договор за управление.

С оглед изложеното съдът е коригирал определения с РА паричен поток на ревизираното лице в частта, касаещи приходите, както следва: начално салдо към 01.01.2006 г. - 16 000,00 лева; увеличаване на приходната част в паричния поток за 2007 г. с 1 250,00 лева /1/2 дарение от майката на Г. Димитров/; увеличаване на приходната част за 2008 г. с 8 250,00 лева /1 750,00 лева - 1/2 дарение от тъста на Г. Димитров + 6 500,00 лева - 1/2 дарение от майката на Димитров/; увеличаване на приходната част за 2009 г. с 13 800,00 лева /1 750,00 лева - 1/2 дарение от тъста на жалбоподателя И. + 1 250,00 лева - 1/2 дарение от майката на Димитров + 1 800,00 лева - доходи по договор за управление и контрол с "Авелон плюс" ЕООД + 9 000,00 лева - заем от Филипов/.

Административният съд е констатирал също така, че за ревизираните данъчни периоди - 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. неправилно е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във вр. чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 48 от ЗДДФЛ, тъй като извършеното от органа по приходите съпоставяне между имущественото и финансовото състояние на задълженото лице и декларираните и/или получени приходи/доходи е по дни за съответните години, а оттам и разделяне на данъчната основа на месечни периоди е в нарушение на разпоредбите на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ. Съобразно всичко изложено по-горе, съдът е приел, че размерът на доходите с неустановен произход е както следва:

В годишен план, за 2006 г. ревизията е установила общо приходи - 75 883,00 лева и общо разходи - 35 166,09 лева. В хода на съдебното производство се доказа начално салдо към 01.01.2006 г. в размер на 16 000,00 лева. Тоест, не се установява превишение на разходите над доходите, а сумата от 56 716,91 лева се явява начално салдо към 01.01.2007 г., доколкото е установена като налични парични средства към 31.12.2006 г. В годишен план, за 2007 г. ревизията е установила общо приходи - 63 080,00 лв. и общо разходи - 124 617,38 лева. В хода на съдебното производство се доказа доход от дарение в размер на 1 250,00 лв. и начално салдо към 01.01.2007 г. в размер на 56 716,91 лева. При това положение превишението на разходите над доходите възлиза на 3 570,47 лв., които се явяват с недоказан произход. В годишен план, за 2008 г. ревизията е установила общо приходи - 53 969,41 лв. и общо разходи - 150 550,14 лева. В хода на съдебното производство допълнително се доказа доход от дарение в размер на 8 250,00 лева. Превишението на разходите над доходите възлиза на 88 330,73 лв., които се явяват с недоказан произход. В годишен план, за 2009 г. ревизията е установила общо приходи - 52 982,30 лева и общо разходи - 111 097,97 лева. В хода на съдебното производство допълнително се доказа доход в размер на 13 800,00 лева. При това положение превишението на разходите над доходите възлиза на 44 315,67 лв., които се явяват с недоказан произход.

Предвид липсата на превишение на разходи над приходи за 2006 г. съдът е отменил РА относно установените задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и съответните лихви и задълженията за ЗОВ за 2006 г. и съответните лихви, като е изменил РА за 2007 г. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗОВ за 2007 г. и съответните лихви, както и в частта относно установения данък за 2008 г. и 2009 г. по по чл. 48 ЗДДФЛ.

Жалбата е неоснователна.

Решението в оспорената част е правилно. Не са допуснати нарушения при преценка на фактите, за които няма спор и приложимите норми, както се твърди в касационната жалба. Наведените в касационната жалба възражения преповтарят констатациите от ревизионния акт. Съдът подробно в решението си е анализирал всички съображения на органа по приходите и е обсъдил събраните по делото доказателствата. В случая съдът правилно е кредитирал свидетелските показания на роднините на Димитров. Доколкото се касае за установяване произхода на средства, придобити безвъзмездно (дарени) между роднини по права линия, допустими са всички доказателствени средства-декларации, включително и свидетелски показания по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Настоящият състав обаче не споделя изводите на съда, че установяването на произхода на средствата у заемодателя, съответно у дарителя е ирелеватно и не е самостоятелно основание за непризнаване на получените суми при ревизирания.

В настоящия случай обаче обосновано съдът е приел за доказани получени сумите от дарение от майката и тъста на ревизирания, както и получената сума от заем от Филип Филипов в размер на 9000 лв., като е съобразил не само дадените в съдебното производство свидетелски показания на дарителите, съответно заемодателя, но и представените в хода на ревизията доказателства във връзка с произхода на представените суми. Досежно приетото от съда начално салдо в размер на 16 000 лв. - средства получени от дарение от дядото на РЛ, обосновано съдът е приел въз основа на свидетелските показания на Въчев за доказана получената сума. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за липса на доказателства относно наличността на посочената сума у дарителя предвид факта, че проверка в тази насока не е извършена в хода на ревизията.

Настоящият състав на ВАС намира за правилен крайният извод на съда за незаконосъобразност на РА и в частта относно установените задължения за ЗОВ за 2006 г., както и в изменената част на РА досежно ЗОВ за 2007 г., но предвид, че РА в тези части е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 124а ДОПК /в сила от 15.02.2011 г./, която е материалноправна норма и няма обратно действие.

С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

По касационната жалба на Георги Иванов Димитров:

Георги Иванов Димитров обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА и по конкретно в частта относно допълнително установените задължителни осигурителни вноски за 2007 г. - ДОО за годишно изравняване - 165,15 лева, за ДЗПО - УПФ 46,52 лева и ЗО - 55,83 лева и съответните лихви; за 2008 г. ДОО - 3590,40 лв., ДЗПО - 1056 лв., ЗО - 1267,20 лв. и съответните лихви; за 2009 г. - ДОО - 2454,40 лв., ДЗПО - 944 лв. ЗО - 1510,40 лв.

Настоящият състав на ВАС споделя изцяло мотивите на съда досежно потвърдената част от РА, с която на ДЗЛ са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 25,19 лева и съответните лихви; за 2008 г. - в размер на 8 161,10 лева и съответните лихви; за 2009 г. - в размер на 3 913,93 лева и съответните лихви. В тази част касаторът не излага съображения за неправилност на решението.

Касаторът поддържа както в производството пред АС, така и пред ВАС, че РА е нищожен с аргумент, че ревизията е възложена от некомпетентен орган, т. к. лицето Елка Ангелова е компетентна да издава ЗВР за ИРМ - Ловеч, а в случая адреса на ДЗЛ е в гр. Плевен. Това възражение е неоснователно и обосновано административния съд е приел, че РА не е нищожен. В случая не е спорно, че адресът за кореспонденция и този по чл. 8 от ДОПК на ревизираното лице е на територията на гр. Плевен. Следователно компетентен да определи възлагащия ревизията орган е директорът на ТД на НАП Велико Търново. За доказване спазването на това изискване е представена Заповед № 95/14.02.2011 г., издадена на основание чл. 11, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗНАП. Видно от нея, функциите на компетентен орган да издава заповеди за възлагане на ревизии на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК следва да се изпълняват от служители в ТД на НАП Велико Търново, дирекция "Контрол", конкретно и поименно посочени. От тази заповед е видно, че лицето Елка Иванова Ангелова - началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - Велико Търново, ИРМ Ловеч /т. 5 от заповедта/ притежава такава компетентност, като при законоустановено отсъствие същата се замества от Недялка Стойкова Иванова. От съдържанието на тази заповед не може да бъде обоснован извод, че директорът на ТД на НАП - В. Търново е ограничил териториалната компетентност на органите по приходите и по-конкретно на Ел. Ангелова само до ИРМ - Ловеч. В тази връзка неоснователно е позоваването на касатора на Решение № 4470 от 01.04.2013 г. по адм. д. № 14230/2012 г. на ВАС, VIII отделение.

В процесния случай ревизията е възложена на основание ЗВР № 1200370/15.02.2012 г., издадена от Н. Ст. Иванова /предвид отсъствието на Ел. Ангелова - Заповед № 36.45/23.01.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. В. Търново/, т. е. ЗВР е издадена от компетентен орган, поради което оспореният РА е валиден административен акт.

ВАС намира за основателна жалбата на лицето в частта относно установените задължения на лицето за ЗОВ за 2007 г. 2008 г. и 2009 г. предвид следното:

Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

С оглед изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Г. Димитров относно установените задължения за ЗОВ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и съответните лихви следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в посочените части.

Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ДЗЛ е осъдено да заплати в полза на дирекция "ОДОП" - Велико Търново юрисконсултско възнаграждение за сумата над 772,38 лв.

С оглед резултата по спора освен присъдените от АС - В. Търново разноски в размер на 636,83 лв. в полза на Георги Иванов Димитров следва да бъдат присъдени още разноски по делото в размер на 607, 08 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,