Решение № 8158 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 703/2014 г.

Решение № 8158 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 703/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живка Радева Радева от гр. Варна срещу решение № 2736 от 01 ноември 2013 г., постановено по адм. д. № 4809/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 550-6/26, 27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна, в частта му относно улица от VI клас, осигуряваща достъп до поземлен имот 449 по одобрения подробен устройствен план - план за улична регулация (ПУП-ПУР). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Общински съвет - гр. Варна, не е заявил становище по подадената касационна жалба. Другият ответник - Пенчо Радев Михов, е представил писмен отговор, в който излага доводи за неправилност на решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Живка Радева Радева срещу решение № 550-6/26, 27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР, в частта му относно проектираната улица - тупик от VI клас, осигуряваща достъп до поземлен имот 449. Съдът е приел, че при одобряването на плана по отношение на процесния имот не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на решението на общинския съвет в оспорената му част на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатира необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че улицата - тупик, която осигурява достъпа до собствения на жалбоподателката имот, представлява улица VI клас, размерите на която са в съответствие с минималните изисквания за този клас. Така проектираната улица не засяга изградени законни строежи в имота. От представените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице е установено също така, че за територията в обхвата на оспореното решение на общинския съвет, в това число и по отношение имота на Живка Радева, не е налице приложен план. Ето защо изводите, както на административния орган, така и на първоинстанционният съд, че в случая се касае за план за улична регулация по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, съответстват на закона. Законосъобразен е и изводът на административния съд, че одобрения с оспореното решение план съответства на разпоредбата на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, като изложените в тази връзка съображения се споделят напълно от касационната инстанция. Поради това неоснователни са изложените в касационната жалба възражения относно местонахождението на процесната улица - тупик. Разполагането й от югоизточната страна на имота, собственост на касатора, не прави плана неикономичен по правило, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице за съществуването на друг по - икономичен вариант за реализация на плана. Предложения от него вариант за проектиране на процесната улица, от югозападната страна на имота на жалбоподателката, би засегнал други два имота, с което ще се наруши принципа за съразмерност. Тези предвиждания засягат правата и интересите на собствениците на имоти 447 и 448 в степен, по-голяма от необходимото за постигане целта на закона - гарантиране устойчиво развитие на територията на страната. Тук следва да се има предвид и това, че с улицата - тупик не се отнемат части от имота на жалбоподателката и следователно решението на общински съвет гр. Варна не може да се определи като неикономично по отношения на нея, тъй като съответства на законовите предпоставки и е в интерес на обществото и на предвижданията на цялостното устройство на територията. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,