Решение № 5834 от 14.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Русева-САК, от името на Б. Павлов от гр. София, действащ лично и като пълномощник на М. Павлова, против Решение 7844 от 22.12.2021 г., постановено по адм. дело 7994, по описа за 2020 г. на Административен съд София-град, 58-ми с-в, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Павлов срещу заповед РА-30-180/23.06.2020г., издадена от Гл. архитект на Столична община, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж: Метална плътна ограда- изграден през м. април 2018г., без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, находящ се в имот публична общинска собственост, с идентификатор 68134.2823.2725 по КККР на гр. София, р-н Връбница, кв. Модерно предградие. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоява се за отмяната му и уважаване на жалбата, с присъждане на разноски. Твърди се, че планът за улична регулация не е приложен, че не е реализирана отчуждителна процедура и че не е изплатено обезщетение. Оспорват се констатациите на съда относно категорията на строежа, както и, че оградата е стабилна, независимо, че е малко люлееща се. В съдебното заседание касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от адв. Русева, която поддържа касационната жалба, по изложените в нея съображения. Ответникът Гл. Архитект на Столична община, чрез юрк. Георгиева, оспорва жалбата, настоява първоинстанционното решение като правилно, да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 ГПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 ГПК и срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - главният архитект на СО, в съответствие с разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ /и с делегираните му правомощия със Заповед СОА17-РД09-622/19.06.2017г. и т.1.47 на Заповед СОА19-РД09-934/01.07.2019г. и двете на Кмета на Столична община/, в изискуемата се форма и без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, които да мотивират нейната отмяна - съставен е Констативен акт, с който е установено съществуването на строежа, неговото местоположение и параметри, същият е връчен на жалбоподателите, възползвали се от правото си да дадат възражение, /че строежът е временен по начина на изпълнение, параметрите и предназначението му/, обсъдено в акта. Посочено е, че заповедта е с адресат извършителя на строежа, съдържа фактически и правни основания за издаването й, установено е времето на изграждане на разпоредения за премахване строеж месец април 2018г., отчетени са необходимостта и липсата на разрешение за строеж на оградата, както и е направена преценка относно допустимостта й, по смисъла на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. От фактическа страна по спора е установено, че жалбоподателите са собственици на УПИ III-1057, 1058 и ОБ, кв. 64, ПИ с идентификатор 68134.2823.1058 съгласно КККР на гр. София, целият с площ от 400 кв.м., като, съгласно комбинираната извадка от действащия ПУП и КККР, неразделна част от неоспореното заключение на в.л. по приетата СТЕ, процесният имот е с площ от 368 кв.м., без данни за уреждане на сметки по регулация за частта от същия, попадаща в уличната регулация. Съдът е заключил, че действително по делото няма данни за уреждане на сметки по регулация за тази част от имот с идентификатор 68134.2823.1058, която попада в уличната регулация, но е посочил, че този факт не е достатъчен да се приеме, че оградата е законен строеж. Обсъдени са подробно начинът на изграждане на процесната ограда, видът й, разположението, категорията строеж, за да се изведе изводът за неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно, то е обосновано, постановено въз основа на обсъдените в пълнота доказателства по делото и следва да бъде оставено в сила. Направените в жалбата оплаквания са изложени и пред решаващия съдебен състав и са обсъдени подробно в решението, като изводите в него се споделят изцяло от касационния състав. Основното възражение на касатора, досежно неотчуждената част от имота, попадаща в уличната регулация е факт, който е ирелевантен по отношение на законността на строежа. Заповедта е издадена на основание и във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като изградена без изискуемото се разрешение за строеж и дори да бе ситуирана по границата на имота по действащия ПУП и КК, при липса на строителни книжа, тя пак би била незаконна. Съобразно времето на изграждането си, същата не отговаря и на условията за търпимост, преценени и от административния орган и от съда. Неоснователно е и оплакването, че не е установен безспорно начинът на изграждане на процесния строеж. Въпросната плътна метална ограда, заснета и отразена на скицата в заключението със зелен цвят, е изпълнена в една част върху положен ивичен бетонов фундамент, в който са бетонирани стоманени рамки, към които са захванати метални платна, а в друга част, с дължина 26,60м., оградата е изпълнена от стоманени колове и към тях захванати плътни метални платна. Както е отчетено и в решението, действително в съдебно заседание вещото лице е посочило, че не може да уточни ивичния бетонов фундамент на каква дълбочина е изграден, но е категорично, че стоманените колони са бетонирани в този фундамент и паната са захванати със заварка към колоните, което е показател за стабилност, независимо от това, че между т. 3 и т. 4 е малко люлееща се, защото е здраво закрепена. Категоричен е отговора на вещото лице, че оградата в никакъв случай не е преместваема. Не е налице и твърдяното противоречие, във връзка с посочената от съда пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ на строежа, както е приел и административният орган. Шеста категория са временните строежи, какъвто процесният строеж не е, а определянето на категорията на строежа е от значение за определяне на компетентния орган, издаващ заповедта за премахване на незаконния строеж - началникът на ДНСК, или упълномощено от него длъжностно лице - за първа, втора и трета категория, или кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице - за строежи от четвърта до шеста категория. При тези съображения, касационни основания за отмяна на решението не са налице, установен е по категоричен начин незаконен строеж, който не е търпим и подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ, предприето с потвърдената от съда заповед. С оглед изхода на процеса, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100,00 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,