Решение № 5827 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2020 г.

Решение № 5827 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6697/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Х. против решение № 70 от 24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 798/2019 г. по описа на Административен съд – Х.. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на съда, че е налице причинна връзка между отменения административен акт и претендираното обезщетение за вреди, както и настъпила вреда. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Я. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р.. Моли да се остави без уважение касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Въз основа на доказателствата по делото, обосновано съдът е приел, че са установени и доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обявената за нищожна по съдебен ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-001065 от 07.12.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Х., Сектор "Пътна полиция" – Х., представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Предвид гореизложеното счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС – Х. е образувано по искова молба от Я. Н. против Областна дирекция на МВР – Х. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 393. 03 лв., причинени от нищожната Заповед № 18-1253-001065 от 07.12.2018 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Х., представляващи неполучени командировъчни в размер на 4500 евро за периода м. януари – м. май 2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение административният съд е осъдил Областна дирекция на МВР – Х. да заплати на ищеца сумата от 7393, 03 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени в периода м. януари – м. май 2019 г. имуществени вреди, произтичащи от обявената за нищожна по съдебен ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-001065 от 07.12.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР – Х., Сектор "Пътна полиция" – Х., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 09.07.2019 г. до окончателното й заплащане. Присъдил е на ищеца разноски по делото в размер на 950 лева. Съдът е изложил мотиви, че поради изземването на СУМПС на водача Я. Н., същият е изпаднал в невъзможност да упражнява конкретните си длъжностни задължения като шофьор и от работодателя му е възложено временно да изпълнява задълженията на монтьор. Съдът е взел предвид, че от постъпването му на работа през 2012 г., на ищеца са възлагани командировки в чужбина в различни държави от ЕС, за което освен договореното месечно трудово възнаграждение същият е получавал и дневни командировъчни пари в размер на 30 евро на ден. Съдът е посочил, че за исковия период м. януари – м. май 2019 г., на ищеца не са били изплащани пари за командировъчни, защото през този период същият не е изпълнявал трудовите си задълженията като шофьор, а с поверения на ищеца товарен автомобил през исковия период курсове са извършили други двама служители, на които са изплатени командировъчни пари, общо в размер на 3780 евро, с левова равностойност – 7 393, 03 лева. Постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Видно от доказателствата по делото, със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 18-1253-001065 от 07.12.2018 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР – Х., Сектор "Пътна полиция" – Х., на ищеца Я. Н. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП – "Изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП", като е отнето свидетелството му за управление на МПС. С Решение № 309/23.04.2019 г. по адм. д № 1240/2018 г. на Административен съд – Х. е прогласена нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1253-001065, издадена на 07.12.2018 г. от Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Х.. Съдебното решение е влязло в сила на 09.05.2019 г. Н. е работил като шофьор на товарен автомобил (международни превози) във "ВЕНИ 90-67" ЕООД, гр. Х.. Според Допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2018 г. уговореното между страните трудово възнаграждение е 510 лв. и договорът е за неопределен срок. Със Заповед № 001 от 10.12.2018 г. на управителя на "ВЕНИ 90-67" ЕООД, е наредено, поради отнемане на свидетелството за управление на МПС и невъзможност да изпълнява длъжностните си задължения на шофьор, Н. временно да изпълнява задълженията на "монтьор", считано от датата на заповедта, до отпадане на принудителната административна мярка, наложена му със Заповед за прилагане на административна мярка № 18-1253-001065 от 07.12.2018 г. Назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че за последната календарна година преди 07.12.2018 г. ищецът е бил командирован с товарен автомобил в чужбина и общият размер на изплатените му командировъчни пари е 8100 евро (15 842, 22 лв.). За исковия период командировки в чужбина с поверения на ищеца товарен автомобил са извършили други двама шофьори и са получили за командировки в чужбина за периода общо 3780 евро, или 7 393, 03 лв. Съдът е направил необоснован извод, че претендираното обезщетение за имуществени вреди е пряка и непосредствена последица от обявената за нищожна заповед за налагане на ПАМ на ищеца. Дори и ищецът да е бил лишен от възможността да извършва международни превози, това не води до извод, че сумата, полагаща се като командировъчни разходи, представлява пропусната полза за него. Това възнаграждение се полага като компенсация на допълнителните разходи по издръжката на шофьора зад граница. Командировката представлява изменение на работното място на работника или служителя, без да се изменя характерът на работа. На командирования служител или работник се дължат пътни, квартирни и дневни пари за периода на командировката. В тях се включват разходи за нощувки, за храна и други допълнителни плащания, които се налагат по време на престоя в друга държава. Посочените суми като командировъчни се полагат като компенсация на допълнителните разходи по издръжката на шофьора зад граница. От това следва, че от сумите за командировъчни, които ищецът би получил, той е следвало да заплаща издръжката си зад граница и тези суми за него не са чист доход, който му се следва. След като не е управлявал товарния автомобил зад граница, той не е направил такива допълнителни разходи, поради което не следва да му се изплащат суми, покриващи тези разходи. Що се отнася до изплащаните суми за дневни разходи, те се дължат поради неудобството от упражняването на труд в друго населено място, в което разходите в много случаи надвишават размера на разходите за живот по местоживеене на работника. Получаването на тези суми е в пряка зависимост от упражняването на трудова дейност по мястото на командироване. Когато работникът не изпълнява трудовите си функции на друго работно място /като командирован/, на него не му се налага да прави допълнителни разходи за пътни, квартирни и дневни нужди, поради което и сумите за командировъчни не му се дължат. С оглед на изложеното, решението на административния съд следва да бъде отменено и спорът са бъде решен по същество с отхвърляне на исковата претенция. На касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 70 от 24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 798/2019 г. по описа на Административен съд – Х., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Н., ЕГН [ЕГН] иск против Областна дирекция на МВР – Х. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 393. 03 лв., причинени от нищожната Заповед № 18-1253-001065 от 07.12.2018 г. на Началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Х., представляващи пропусната полза от неполучени командировъчни за периода м. януари – м. май 2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Я. Н., ЕГН [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР – Х. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева за двете инстанции. Решението е окончателно.