Решение № 10964 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2009 г.

Решение № 10964 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3637/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Цветана Сурлекова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Мънацаканян Марине, гражданка на Армения, против решение № 2398 от 20.02.2009 г. по адм. дело № 13086/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Наведени се доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение - касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 2 - 3 от АПК и се иска обявяване на неговата нищожност. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при МС - не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е постановено след решение № 1969 от 20.02.2008 г., по адм. дело № 11336 от 2007 г., с което е обявено за нищожно процесното решение № 594 от 25.10.2007 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, но след това петчлененният състав на Върховния административен съд с решение № 10813 от 21.10.2008 г., по адм. дело № 3783/2008 г. отменя решението на тричленния и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на ВАС. С обжалваното решение в производството по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу решение № 594/25.10. 2007 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 й е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат, съдът е приел, въз основа на данните по административната преписка, включително молбата на касаторката и проведеното с нея интервю, че при постановяване на решението административният орган е спазил материалния закон и административнопроизводствените правила, тъй като не са установени материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут, както и тези по чл. 9 от ЗУБ, относно искания хуманитарен статут. Изводите са направени въз основа на наличните по делото доказателства. Прието е, че изтъкнатите от нея причини не обосновавали "основателен страх от преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както се твърдяло от нея. Изложените причини са преценени извън предметния обхват на чл. 8 от ЗУБ, поради което и искането е определено като неоснователно по смисъла на чл. 13 от ЗУБ. Посочено е, че в тежест на кандидата за бежанец е да установи наличието на основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на такъв статут, което не е сторено от касаторката пред първата инстанция. От друга страна административният орган бил изпълнил задължението си по чл. 75, ал. 5 от ЗУБ да се произнесе относно сигурността на страната, в която чужденката следва да бъде върната, като е приел, че Армения е сигурна страна на произход за молителката. В касационното производство също не се сочат обстоятелства, сочещи основанията на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Като е отхвърлил жалбата срещу отказа на компетентния по закон орган, съдът е постановил законосъобразно решение. Същият обосновано е приел, че основателно е отказан статут на жалбоподателката, поради липсата на основания по чл. 8, ал. 1 и по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на такъв. Не са налице данни жалбоподателката да е преследвана в Армения, поради своята националност и религиозно изповедание. Както вече беше посочено, в Армения е гарантирана свободата на вероизповедание, като православието, което тя изповядва, е едно от основните вероизповедания в страната. Същата е напуснала доброволно, легално страната си, а не принудително по причините по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилен е и последващият извод на тричленния състав на Върховния административен съд, че съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец временно, докато отпаднат условията за неговото предоставяне. Изхождайки от съдържанието на правната норма, правилно административният орган и първата инстанция са извели заключение за липсата на основателни причини - заплаха за живота, сигурността или свободата, за предоставяне на хуманитарен статут. Не е установено жалбоподателката да е извършвала дейност, за която да е била преследвана, нито да й е оказвано насилие от страна на властите. Същата не твърди да изпитва основателен страх от преследване по изтъкнатите от нея причини. По горните съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд в петчленен състав