Решение № 3319 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15208/2008 г.

Решение № 3319 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15208/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6, във връзка с чл. 129 ал. VII от ДОПК и във връзка с чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на Несрин Шемсиева Инджева от с. Беловец, Община гр. Кубрат, Разградска област, подадена от адв. Петя Манолова от АК гр. Варна, действаща по пълномощие, против Решение № 1254/9.10.2008 г., постановено по адм. д. № 476/08 г. на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлено оспорване на Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № О-6158/21.11.07 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Разград, отказващ възстановяване на внесени осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и ДЗПО за периода 22.06.2007 г. - 31.08.2007 г., общо в размер на 738.63 лева. Поддържа се оплакване за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателката счита, че атакуваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 3, ал. III от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (Обн. ДВ, бр. 21/00 г.) - НООСЛБГРЧ. Намира за неправилен извода на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 3, ал. III от с. н. към конкретните спорни осигурителни правоотношения, тъй като счита, че след като е установена временната й нетрудоспособност през процесния период, то за него не е дължала осигурителни вноски, а внесените, като направени без основание, подлежат на възстановяване. Поради тези съображения, настоява за отмяна на обжалваното решение на АС гр. Варна и при хипотезата на чл. 221, ал. I АПК - за отмяна на първоначално оспорения АПВ № О-6158/21.11.07 г. на органа по приходите при ТД на НАП гр. Разград, потвърден с Решение № 967/21.01.08 г. на зам. директора на Д "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. Ответникът по касация - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, съответства на изискванията на чл. 212 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли оспорването на разпореденото с Акт за прихващане или възстановяване, отказващ на касаторката възстановяване на внесени осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и ДЗПО общо за периода: 22.06.2007 г. - 31.08.2007 г. в размер на 738.63 лева, потвърден с Решение № 967/21.01.2008 г. на директора на Д "ОУИ", в производство по ДОПК, Административният съд гр. Варна е приел, че за да отпадне задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица е необходимо осигуреният случай да е настъпил в рамките на осигурителното правоотношение по чл. 10, във връзка с чл. 4, ал. III КСО, какъвто не е настоящия случай. Извел е извод, че щом жалбоподателката е декларирала дейността като земеделски производител след настъпване на риска "временна неработоспособност" то, по отношение на нея, е неприложима хипотезата на чл. 3, ал. III от НООСЛБГРЧ и правилно е внесла дължимите осигурителни вноски, възстановяването на които за периода: 22.06.07 г. - 31.08.07 г., законосъобразно й е отказано от органа по приходите. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил безпротиворечиво релевантните факти, по които не се е и спорело между страните. Спорът е бил правен, сведен до отговор на въпроса: след като през периода: 22.06.07 г. - 31.08.07 г. касаторката е имала качеството на самоосигуряващо се лице и по същото време се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност, дължала ли е процесните осигурителни вноски? Съдът, в съответствие с действащите материалноправни норми е дал положителен отговор, който се споделя от настоящата инстанция. Жалбоподателката, с декларация за регистрация на самоосигуряващ се вх. № 17043070086992/20.11.07 г. е декларирала упражняване на дейност като земеделски производител, считано от 22.06.2007 г. От персоналния регистър се установява, че за периода: м. 09.2005 г. - м. 08.2007 г., за нея са подавани данни за осигуряване от осигурител "Фондация екип", като тип осигурен е посочен "за работници и служители осигурени за всички социални рискове при един работодател по трудово правоотношение". През периода: 29.05.2007 г. - 3.10.2007 г. на нея са й издадени болнични листи, с една и съща диагноза и предписание за режим на лечение: "домашен стационар, на легло". За този период с декларация обр. 1 за касаторката са подадени данни "във временна нетрудоспособност поради болест" от същия осигурител "Фондация екип". През релевирания период от време: 22.06.07 г. - 31.08.07 г., тя е внесла осигурителни вноски както следва: 488.63 лева - за ДОО; 113.64 лева - за НЗОК и 113.64 лева - вноски за ДЗПО, чието възстановяване е претендирала пред администрацията по приходите. Следователно, през процесния период, касаторката е била задължително осигурена на две самостоятелни основания - по трудовото правоотношение с "Фондация екип" и като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. III, т. 4 от КСО. Осигурителният риск "временна неработоспособност" е настъпил на 29.05.2007 г. в рамките на осигурителното правоотношение, обусловено от трудовоправната й връзка с "Фондация екип" и надлежно е деклариран от осигурителя. По-късно, но по време на временната неработоспособност, жалбоподателката е декларирала упражняване на дейност като земеделски производител - от 22.06.07 г., като върху избрания от нея месечен осигурителен доход от 1000 лв. за периода 22.06.2007 г. - 31.08.2007 г. е внесла процесните осигурителни вноски в общ размер от 738.63 лева. Поради това е считала, а същото становище поддържа и в касационната си жалба, че след като не е получавала реални доходи като самоосигуряващо се лице, то недължимо е внесла осигурителните вноски и настоява за тяхното възстановяване, позовавайки се на разпоредбата на чл. 3 ал. III от НООСЛБГРЧ. Правилно първоинстанционния съд не е възприел горния довод приемайки, че за да отпадне задължението на самоосигуряващо се лице да внася осигурителни вноски, в какъвто смисъл изцяло е и нормата на чл. 3, ал. III от Наредбата (НООСЛБГРЧ), осигуреният риск следва да е настъпил по време на осигурителното правоотношение, възникнало на основание чл. 4, ал. III, т. 4 КСО, какъвто не е настоящия случай. Временната неработоспособност на жалбоподателката е възникнала на 29.05.2007 г., а правоотношението като самоосигуряващо се лице, тя самата е декларирала от 22.06.2007 г., т. е. по време на осигурения риск. След като веднъж е декларирала започване на дейност като земеделски производител, за нея е възникнало задължение да се осигурява до прекъсване или преустановяване на дейността, според разпоредбата на чл. 10 КСО, както и чл. 1 НООСЛБГРЧ. Нормата на чл. 4, ал. III, т. 4 от КСО прогласява задължителност на осигуряването за "регистрираните земеделски производители и тютюно производители", като не изисква лично или реално да се упражнява дейността. Достатъчно е регистрирането по разума на закона. Ето защо, напълно законосъобразно Административният съд гр. Варна е извел извод, че по отношение на касаторката не може да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 3 НООСЛБГРЧ. Отделно от това, правилно е обсъдено и обстоятелството, че тя не е декларирала прекъсване или прекратяване на дейността, заради която е придобила качеството на самоосигуряващо се лице, с декларация по утвърден образец, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, каквото е изискването на чл. 1, ал. II НООСЛБГРЧ. А щом всичко това е така, то следва, че след като веднъж е придобила качеството на самоосигуряващо се лице с декларирането на дейността по чл. 4, ал. III, т. 4 КСО, жалбоподателката е била длъжна да се осигурява до момента на прекъсване или прекратяване на дейността, поради което напълно законосъобразно е внесла процесните осигурителни вноски, чието възстановяване правилно й е отказано от органите по приходите. Като е стигнал до такъв краен решаващ извод, Административният съд гр. Варна стриктно е приложил закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на АС гр. Варна, следва да бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. I АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение