Решение № 1896 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2011 г.

Решение № 1896 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12997/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Столична община - Район "Надежда" срещу решение № 2955 от 16.06.2011 г. по адм. д. № 1954/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с обективната действителност, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу процесната заповед и да се присъдят направените разноски по делото. Ответницата Здравка Благоева Груева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, с присъждане на направените разноски по делото. Заинтересованите страни Благой Здравков Груев и Огнян Христов Христов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отменена Заповед № РД-09-053/16.02.2011 г. на Кмета на Столична община - Район "Надежда", с която на основание чл. 46 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от НРУУРОЖСО, е прекратено наемното правоотношение между Столична община - Район "Надежда" и Благой Здравков Груев и домакинството му относно жилище частна общинска собственост /АОС № 195/1997 г./, находящо се в гр. София, ж. к. "Надежда", бл. 225, вх. А, ет. 3, ап. 9, предмет на настанителна заповед № 1706/15.09.1964 г., издадена на основание Закона за наемите (отм.) от Началник службата за жилищно настаняване при Коларовски район, договор за наем от месец септември 1964 г. и анекс от 03.07.2008 г. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че жалбата на Здравка Благоева Груева, член на домакинството на титуляра на заповедта, е основателна. Наведеният довод за наличие на основанията, предвидени в чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата /НРУУРОЖСО/ е обсъден от съда и правилно е установено, че в случая наемното правоотношение не се регулира от посочените правни норми. По делото е приложен договор за наем с основание настанителна заповед № 1706/15.09.1964 г. като правопораждащ факт и същият не е прекратен, независимо от промяната в законодателството и правните разпоредби на Закона за наемните отношения и ЗОбС. Съдът обосновано е анализирал хипотезата на § 7 от ПЗР на ЗОбС и релевантният факт за сключен анекс от 03.07.2008 г. към основния договор от 15.09.1964 г., с който е актуализирана наемната цена. Следователно жалбоподателят се е съгласил да поднови сключеният безсрочен договор при условията посочени в него и обстоятелството, че наемателят Благой Груев не отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище, е без правно значение. Наред с това, след като настаняването е извършено на правно основание, различно от това посочено в чл. 46 ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата, наемното правоотношение се прекратява по друг ред и по тези съображения съдът не е бил длъжен да обсъжда въпроса за наличието на предпоставките на чл. 33, ал. 1, т. 7 от Наредбата и доколко необходимостта от ползването на общинското жилище е отпаднала по отношение на наемателя и членовете на семейството му. При така установената фактическа обстановка, изводите, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, тъй като не са налице предвидените основания за прекратяване на наемното правоотношение, са правилни и обосновани. По отношение на оспореното решение не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и затова същото следва да бъде оставено в сила. По делото липсват доказателства за направени разноски от ответницата за тази инстанция, поради което претенцията й за присъждане на такива е неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение