Решение № 4233 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2015 г.

Решение № 4233 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11000/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник група към "ОДМВР" Бургас, сектор "Пътна полиция" Бургас срещу решение № 1304/27.07.2015 г. по адм. д. № 1031/2015 г. на Административен съд - Бургас. Иска отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е установил липсата на материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна С. П. В., чрез процесуален представител адв. С. К., оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че е в тежест на административния орган да установи съществуването на фактическите основания в административния акт. Доводите в касационната жалба са относно употребата на алкохол от страна на водача П. В., която не е предмет на производството. Няма данни собственикът на лекия автомобил да го е предоставил на друг водач със знанието, че същият е употребил алкохол. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В случая е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото административният съд не е дал указания по чл. 171, ал. 4 от АПК на административния орган да ангажира доказателства относно основанието за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2, буква "и" от ЗДвП. Тъй като липсва такова оплакване в касационната жалба, не е налице правна възможност за отмяна на решението на Административен съд - Бургас. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е започнало по жалба на С. В. срещу заповед № 1 5-0769-000560 на началник група към "ОДМВР" Бургас, сектор "Пътна полиция", с правно основание чл. 171, т. 2, буква "и" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок до един месец, като са отнети свидетелството за регистрация част 2 с № 005668781 за автомобил "Ситроен С8" с рег. № А 5627 МВ, управляван на 8.05.2015 г. от П. С. В., баща на собственика. При направена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 № ARBB0062, длъжностно лице при сектор ПП "ОДМВР" - Бургас е констатирало, че водачът П. В. управлява автомобила след употреба на алкохол при отчетена проба 2.07 промила. На 8.05.2015 г. е съставен АУАН № 404199/08.05.2015 г. на П. В., посочен в мотивите на заповедта. С решение № 1304/27.07.2015 г., първоинстанционният съд е отменил заповедта за прилагане на ПАМ, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт не съдържа материалноправните предпоставки визирани в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП, задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Решението е правилно. Материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство по чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП са: собственикът на превозното средство да е допуснал или да е предоставил управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество. Принудата засяга собственика за срок от един месец. Заповедта, с която е приложена ПАМ трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването й по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т.е. да е мотивирана. Обосновано съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в писмена форма, но липсват задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочено е единствено, че С. В. е предоставил личния си л. а. № А 5627 МВ на П. В., който на посочената дата като е употребил алкохол е управлявал МПС. Не са изяснени обстоятелствата около предоставянето на автомобила, поради което не може да се направи извод, че автомобилът е предоставен от Стоян Парушев на лице, което вече е употребило алкохол. При липса на други наведени касационни основания обжалваното решение следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 от АПК за настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател дължи разноски в размер на 400 лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение (л. 9). Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение