Решение № 1489 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 421/2008 г.

Решение № 1489 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 421/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Юлия Георгиева Производството е по чл. 218, ал. 1, б. "а" от ГПК /отм./ във връзка с параграф 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от П. С. П. от гр. К. против решение № 289/22.10.2007 г. на Старозагорски окръжен съд, I гр.с.,постановено по гр. д. № 427/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на въззивното решение,като се иска неговото обезсилване,и алтернативно се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,като се иска неговата отмяна. Ответницата И. Т. Г. от гр. К.моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение № 16/6.03.2007 г.постановено по гр. д. № 1658/2006 г. по описа на Старозагорския районен съд,с което е отхвърлен предявеният от П. С. П. против И. Т. Г. инцидентен установителен иск за обявяване недействителността на публична продан,извършена по изпълнително д. № 2256/2003 г. по описа на съдебно-изпълнителна служба при Казанлъшки районен съд на 11.11.2004 г.,като неоснователен и е допусната съдебна делба между И. Т. Г. и П. С. П. на описания в решението недвижим имот,при квоти по 1/2 идеална част за всеки от съделителите. въззивният съд е констатирал,че ищцата И се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от процесния имот на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.10.2005 г. на съдебен изпълнител при Районен съд Казанлък,влязло в законна сила на 27.10.2005 г. и наследство от нейната майка Р,а ответникът П. П. е собственик на процесния имот по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 21.03.1991 г.,придобит в съпружеска имуществена общност със съпругата му Л.П., като собствената 1/2 идеална част от недвижимия имот,притежавана от последната, е била предмет на извършената публична продан,в която е участвала майката на ищцата Р на която е била възложена в горепосоченото постановление на съдия изпълнителя. При анализа на доказателствата по делото,след като е отчел обстоятелството,че по време на извършване на публичната продан ищцата И е била служител в съдебно- изпълнителната служба при РС Казанлък,въззивният съд е стигнал до извода,че не съществува забрана по закон роднините по права линия на служителите в канцелариите на съдебни изпълнител да участват в наддаването по публична продан,като по делото липсват доказателства Р. Д. П. да е действала като подставено лице на И.Т. Г.,поради което не са налице твърдяните от ищеца по предявения инцидентен установителен иск П. П. основания,предвиждащи законова забрана, визирана на чл. 379 от ГПК /отм./,за кръга от лицата,които не могат да участват в наддаването по публична продан. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В жалбата си,касаторът твърди,че постановеното въззивно решение е недопустимо,без да излага никакви аргументи относно това си оплакване.Недопустимо е решението,което не отговаря на изискванията,при които делото може да се реши по същество. Такова е налице и при липса на положителна или наличността на отрицателна процесуално предпоставка. По делото не са налице такива обстоятелства,които да обосновават недопустимост на въззивното решение,още повече,че в касационната жалба не се навеждат никакви доводи в тази връзка.Относно алтернативните оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение,касаторът само е цитирал тези си оплаквания,предвидени в разпоредбата на чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК /отм./, без да посочи в какво се състои допуснатото от въззивния съд нарушение. При това положение, и с оглед гореизложеното, въззивният съд правилно е приложил материалния закон и изводите му кореспондират на установеното с доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 64 ал. 2 от ГПК /отм./ и направеното от ответницата по касационната жалба И. Т. Г. искане,следва да й се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция,възлизащи на 200лева. Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд