Решение № 9857 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15148/2011 г.

Решение № 9857 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15148/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Богоридев Щерев, в качеството му на ЕТ "ТЕТ - Тодор Щерев" гр. Бургас, чрез адв. А. Ангелов против решение № 1293 от 20.10.2011 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 1497/2011 г. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е приел за законосъобразен отказа за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия по чл. 100а, ал. 2 от ЗАДС на началника на Митница Бургас, тъй като съставеният акт за установяване на административно нарушение на търговеца и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са били оспорени и не установяват обстоятелството по чл. 90а, ал. 2, т. 8 от ЗАДС. Твърди, че към момента на извършване на проверката от митническите органи, търговецът е имал право да съхранява намереното в обекта количество цигари, тъй като към същия момент е притежавал разрешение за търговия с тютюневи изделия, издадено през 2004 г. В подробни изложени съображения в касационната жалба, се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго решение, с което да се отмени отказа на Началника на Митница Бургас. Ответната страна - Началникът на Митница Бургас, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1293 от 20.10.2011 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 1497/2011 г. е отхвърлена като неоснователна жалбата на ЕТ "ТЕТ - Тодор Щерев" гр. Бургас срещу решение № 2607-474-В/25.05.2011 г. на началника на Митница Бургас, с което на основание чл. 90д, ал. 1 вр. с чл. 90а, ал. 2, т. 8 ЗАДС е отказано издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. За да постанови обжалвания съдебен акт, административният съд, е приел, че решението на началника на Митница Бургас е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, правилно е приложен материалният закон. Съдът е обсъдил приложимите разпоредби във връзка с искане за разрешение за търговия с тютюневи изделия. Изяснил е фактическата обстановка и като е съобразил изложеното в оспорения пред него акт и становищата на страните е приел, че основният спор по делото се свежда до това дали е налице обстоятелството по чл. 90а, ал. 2, т. 8 ЗАДС - търговецът да не е извършвал търговия с тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца. В мотивите си съдът е преценил, че е установено извършването на такава дейност от ЕТ "ТЕТ - Тодор Щерев" чрез представения по делото протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 23/20.01.2011 г., съставен от служители на Митница Бургас, като тази констатация не е оборена от жалбоподателя. Според съда реализирането на административнонаказателна отговорност за това деяние е ирелевантно в процесния случай. Обжалваното решение е правилно. Не е спорно по делото, че ЕТ "ТЕТ - Тодор Щерев" е притежавал разрешение № Б-3-441/9.04.2004 г. за търговия с тютюневи изделия, издадено по реда на ЗТТИ от кмета на община Бургас. Съдът обосновано е приел в мотивите си, че търговецът е подал заявление за издаване на ново разрешение за търговия с тютюневи изделия, по новия ред, регламентиран в ЗАДС, на 27.04.2011 г. В тази връзка настоящата инстанция споделя извода на съда за допусната техническа грешка при изписване годината на заявлението в решението за отказ на началника на Митница Бургас, тъй като това заявление е представено по делото (л. 11) и е видно, че същото е подадено именно на 27.04.2011 г. Съгласно § 87, ал. 1 и 2 ПЗР ЗАДС (в сила от 1.12.2009 г.) търговецът е следвало да подаде заявление за издаване на ново разрешение до началника на съответната митница по местонахождение на обекта в срок до 30 април 2010 г. Срокът е преклузивен като последица от неспазването му е невъзможност да се продължи осъществяване на дейността по продажба на тютюневи изделия по разрешението, издадено по реда на ЗТТИ. В процесния случай търговецът не е спазил срока, поради което, след 30.04.2010 г., не е имал право да развива дейността. Първоинстанционният съд е тълкувал приложимите разпоредби в горния смисъл, поради което направените изводи са законосъобразни, съответстващи на целта на закона. Обоснован е и изводът, че търговецът е извършвал търговия с тютюневи изделия и след 30.04.2010 г., с което, в нарушение на законовата забрана, е действал без разрешение, в период, попадащ в 24-месечния срок, предшестващ подаването на заявлението и акта на началника на Митница Бургас. Съдът е мотивирал фактическия си извод с установените по делото факти и обстоятелства. Позовал се е на официален документ - протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 23/20.01.2011 г., съставен от служители на Митница Бургас, в който е констатирано наличие на тютюневи изделия (124 бр. кутии цигари) в търговското помещение, находящо се в гр. Бургас, ж. к. "Славейков", бл. 66. Доказателството не е оспорено, не са представени други доказателства, от които да се установява различна фактическа обстановка. При тези данни от проверката, в доказателствена тежест на търговеца, при условията на пълно доказване, е било да установи, че със съхраняваните от него тютюневи изделия в търговския му обект не се извършва търговия, като в тази връзка са налице само твърдения за това, че със съхраняваните изделия не се осъществява продажба. Неоснователни са възраженията на касатора, че отказът за издаване на разрешение е мотивиран с издадено наказателно постановление, което е обжалвано пред съд. Разпоредбата на чл. 90а, ал. 2, т. 8 от ЗАДС, на която се позовава административния орган, за да откаже издаването на разрешение, изисква фактически действия по извършване на търговия и преценката за нейната приложимост не следва да се обвързва с ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност на търговеца по реда на ЗАНН, във връзка със съответните такива разпоредби в ЗАДС. Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице визираните в жалбата касационни основания, поради което решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, I отделение,