Решение № 6130 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2582/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. К. М. против решение 1 от 02.01.2024 г., постановено по адм. д. 455/2023 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция на МВР Враца, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Враца отхвърля жалбата на К. К. М. против заповед 369з-1897/19.07.2023 г. на директора на Областна дирекция на МВР гр. Враца, с която на основание чл. 204, т. 3 , чл. 197, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След подробен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът излага съображения, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, поради което прави извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В административният акт са посочени, както фактическите, така и правните основания за неговото издаване, като в обобщената справка и становището, подробно са описани действията на М., с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат, поради което административният акт е издаден в съответствие с предписаната от закона форма и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е запознат със заповедта и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея, както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. Дисциплинарно разследващия орган изготвя и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че спрямо жалбоподателят е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. От събраните по делото доказателства е установено, че на 15.06.2023 г. при застъпване на смяна от 14.00 ч. до 20.00 ч., съгласно утвърден месечен график, на М., заемащ младши изпълнителска длъжност - командир на отделение (командир БТР) в група Охранителна полиция към Районно управление АЕЦ Козлодуй при Областна дирекция на МВР гр. Враца, се извършва проверка за алкохол с техническо средство (алкотест дрегер) около 14.30 ч., като пробата е положителна 1,92 промила в издишания въздух, а направеното впоследствие лабораторно изследване на кръв отчита 1,13 промила алкохол. За този случай в интернет пространството се появяват множество публикации в информационни сайтове. На 19.06.2023 г., явявайки се на работа на сутрешно дежурство в 08.08 ч. на М. отново е направена проверка за употреба на алкохол с техническо средство (алкотест дрегер), която показва 0,69 промила в издишания от лицето въздух, а от направеното лабораторно изследване впоследствие, извършено повече от регламентираните два часа 3,15 ч., дава 0.00 промила алкохол като и този случай става достояние на обществеността чрез медиите. Следователно с поведението си служителят осъществява деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 27 - При изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго упойващо вещество и т. 19 - Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата, като деянието на М. става известно на други служители на МВР, на служители на АЕЦ Козлодуй и на широк кръг от граждани чрез средствата за масово осведомяване, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР). В заповедта са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от служителя на МВР водят до уронване престижа на службата. Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че извършеното от жалбоподателя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и води до уронване на престижа на службата. Ето защо като прави извод, че служителят извършва, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд гр. Враца постановява решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че на 19.06.2023 г., не е доказано дисциплинарно нарушение, тъй като резултатът от направения кръвен тест е отрицателен и не е доказана повторност на извършеното нарушение. Явяването на служителя на 15.06.2023 г. в нетрезво състояние 1.92 промила, е установено по несъмнен начин, което деяние е несъвместимо с цитираните по-горе нарушения на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронен престижа на службата, което нарушение е достатъчно да обоснове налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,