Решение № 6263 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 681/2016 г.

Решение № 6263 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 681/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (ИА "АА") с адрес: С. ул. Г. ..№... срещу Решение № 13 от 20.10.2015 г., постановено по административно дело № 14/2015 г. на Административен съд- гр. Г. (АС Г.). Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че в случая не се установява пряка причинно следствена връзка между издаденото наказателно постановление и заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като тези действия възникват на различно правно и фактическо основание, без да са обусловени и зависими едно от друго. Намира, че не е налице кумулативно наличие на предвидените от законодателя материални предпоставки. Иска отмяна на съдебното решение като неправилно. Касационният жалбоподател ИА "АА" в съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт Г. И. поддържа касационната жалба и иска отмяна на обжалваното решение. По делото е постъпил и касационен протест на Заместник- окръжния прокурор при Окръжна прокуратура - Г. против посоченото решение на АС- Г. Намира правните изводи на съда за неправилни, като счита, че не са налице предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Моли за отмяна на обжалваното решение. О. Ю. И. Стоянов в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и иска да се остави в сила решението на АС Г. В писмена молба, от 19.04.2017 г., подадена чрез адв. П. С. оспорва касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, подробно аргументирано и правно обосновано. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че АС- Г. е постановил решението в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. С оглед на доказателствата по делото и приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ВАС счита, че оспорваното решение на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Ю. И. С. срещу ИА "АА" - С. с претенция за обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 150 лева, ведно със законната лихва, върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.07.2015 г. до пълното изплащане на задължението. Вредата, чието репариране ищецът претендира, представлявала разходи за адвокатски услуги по Договор за правна защита и съдействие- по ДПЗС серия А, № 45301 от 16.10.2011 г. за представителство по АНД № 1164/2011 г. по описа на Районен съд Г. С Решение № 13 от 20.10.2015 г., постановено по административно дело № 14/2015 г. на АС Г. e ОСЪДEНА ИА "АА" да заплати на Ю. И. С. сумата 150 (сто и петдесет) лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху присъдената сума, считано от завеждането на исковата молба- 06.07.2015 г. до пълното изплащане на задължението, както и сумата 210 (двеста и десет) лева, представляваща деловодни разноски. Според решаващият съд налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че с Решение № 388/23.05.2012 г., постановено по НАХД № 1164/2011 г. на РС Г. е отменено Наказателно постановление (НП) № 27-0000430/04.10.2011 г. на Началник ОО КД- ДАИ Г. Ищецът е представляван по делото от адвокат, приложен е посочения по- горе договор за правна защита и съдействие, по същия е платен хонорар в размер 150 лева. Намира за административна дейността по издаване на наказателни постановления и това е достатъчно вредите от нея, да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че с посочения по- горе съдебен акт на РС Г. е отменено наказателно постановление на Началник ОО КД- ДАИ Г., което представлява действие на администрацията и за да реализира защитата си срещу посоченото незаконосъобразно действие ищецът е направил разходи, в случая за правна защита и съдействие. Намира, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Присъждането на тези разноски има обезщетителна функция- да бъде възстановено статуквото в патримониума, на спечелилата делото страна, към момента преди неговото провеждане. С оглед изложените мотиви, АС Г. намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана както по основание, така и по размер. Настоящата съдебна инстанция намира касационната жалба за основателна в ЧАСТТА относно присъдените лихви върху обезщетението за имуществени вреди и неоснователна в останалата й част. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд в ЧАСТТА, с която е осъдена ИА "АА" за сумата от 150 лева обезщетение за имуществени вреди е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АС Г. намира претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана както по основание, така и по размер. Неоснователни са твърденията в касационната жалба и протеста на ОП Г. за липсата на всички предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. Съобразно точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 150 лева за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Решението е НЕПРАВИЛНО в частта, с която е присъдена лихва върху обезщетението за имуществени вреди, а касационната жалба в тази част е основателна. Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна. Тя обхваща само действително направените разходи на спечелилата страна. Отговорността за разноски възниква от присъждането им с влязло в сила решение по приключил спор и от този момент страната може да изпадне в забава. В случая, след като се претендират разноски като имуществена вреда, чийто размер се определя в исковото производство, не може да се приеме, че задължението е възникнало към датата на предявяване на исковата молба. Едновременно с това следва да се съобрази и нормативната уредба относно присъждането на разноски във всички съдебни производства, според която разноските се възстановяват на спечелилата делото страна без лихва за забава. Ответникът не е представил доказателства за извършени разноски пред настоящата инстанция, поради което не следва да му се присъждат такива. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение