Решение № 6197 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 645/2010 г.

Решение № 6197 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 645/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Галчев инженеринг груп"АД със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, ул. "Полк. Димов" № 1, ет. 2, представлявано от управителя Николай Костадинов Галчев, чрез адв. Д. Пенкова, против Решение № 73 от 15.10.2009 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 483 по описа за 2009 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 290800113/11.07.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди м. 08,09 и 10.2003 г.; м. 04, 06, 07, 08, 09, 11 и 12.2004 г. и м. 09.2005 г. на ревизираното лице е определен ДДС за внасяне в размер на 64 332,06 лв. главница и 12 058,40 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: =неправилно прилагане на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) по доставките на "Прогрес 99" ООД при безспорно установените факти на влязло в сила съдебно решение на Благоевградски окръжен съд, с което ревизираното лице е осъдено да заплати на доставчика сумата по фактурите с ДДС и доставчикът е начислил ДДС по фактурите за данъчен период м. 02.2007 г.; =неправилно е отказан данъчен кредит по фактури № № 2907 и 2908 от 23.12.2004 г. на "Булгарком" ООД, след като те са отразени в дневник за покупки на ревизираното лице; = по доставките на "Домо +" ООД неправилно е отказан данъчен кредит по три фактури № № 1234/26.04.2004; 1287/03.08.2004 г. и 1296/05.11.2004 г. с ДДС в размер съответно 8 068,05 лв.; 16 087,98 и 4 824,04 лв. поради късно начисляване на ДДС от доставчиците при установените факти на плащане на ДДС по ДДС-сметки на доставчиците на 05.05.2004 г.; =без основание е потвърдено начисляването на 16 396,40 лв. ДДС като е увеличена данъчната основа със стойността на доставки, които не са били действително платени. Аналогично, необосновано е потвърдено начисляването на 15 492,60 лв. ДДС; = без основание е отказан данъчен кредит по фактура № 4097/28.04.2004 г. на ЕТ "Иван Давидков" тъй като късно - през м. 09.2004 г., било упражнено това право. = без основание е потвърдено облагането на липси с ДДС в размер на 1 830,94 лв. по доставката на "Скелеремонт" ООД в данъчен период м. 09.2005 г. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отмяна на РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: 1.относно отказания данъчен кредит по доставките на "Прогрес 99" ООД. При ревизията е отказан данъчен кредит по фактури на посочения доставчик в размер общо на 13 749,35 лв. на осн. чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) поради липса на начисляване на ДДС от страна на доставчика. Установено е при ревизията, което е потвърдено и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че с влязло в сила съдебно решение на Благоевградски окръжен съд, ревизираното лице е осъдено да заплати на доставчика сумата 74 095,63 лв. по фактурите включващи 12 160,84 лв. ДДС и доставчикът е начислил ДДС по фактурите най-късно за данъчен период м. 02.2007 г., а ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит за данъчни периоди през 2004 г. При така установените факти, макар и късно начисляване на ДДС по фактурите е констатирано още при ревизията и преждевременното упражняване на право на данъчен кредит от страна на ревизираното лице следва да бъде санкционирано само с лихвите от момента на приспадането на правото на данъчен кредит до момента на начисляване на ДДС от страна на доставчика, като право на данъчен кредит в размер на 12 160,84 лв. следва да се признае. Обратното би довело до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет при отказ на данъчен кредит на получателя в посочения размер и в същото време начисляване на ДДС от страна на доставчика в същия размер. Съдебното решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му, с която е отказан данъчен кредит общо в размер на 12 160, 84 лв. главница за данъчни периоди м. 06,07,08 и 11.2006 г. по доставките на "Прогрес 99" ООД и в съответната му част за разноските, следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което бъде отменен РА в посочената част. 2.относно отказан данъчен кредит по фактури № № 2907 и 2908 от 23.12.2004 г. на "Булгарком" ООД. Приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено след проверка на счетоводството на доставчика, е потвърдило констатациите на РА, че двете фактури са издадени от доставчика "Булгарком" ООД, но не на ревизираното лице, а на други клиенти и с различно съдържание. При тези факти съдът правилно е приел, че не са налице основания за ползване на данъчен кредит по фактурите от страна на ревизираното лице. 3.по отказания данъчен кредит по доставките на "Домо +" ООД по три фактури № № 1234/26.04.2004; 1287/03.08.2004 г. и 1296/05.11.2004 г. с ДДС в размер съответно 8 068,05 лв.; 16 087,98 и 4 824,04 лв. Приетото в съдебното производство експертно заключение е потвърдило констатациите на РА, за неоткриване на лице за контакти на декларирания данъчен адрес, както и за липса на актуален данъчен адрес. Вещото лице е установило, че представените доказателства за плащане на ДДС по ДДС-сметка на доставчика не съответстват по дати и стойност на ДДС по процесните фактури. Предвид това, изводите на съда за липса на начисляване на ДДС по фактурите и на осъществяване на хипотезата на чл. 64, ал. 2 ЗДДС (отм.) са обосновани на събраните по делото доказателства; правилен е материално-правният му извод за липса на право на данъчен кредит по фактурите. 4.относно начисляването на 16 396,40 лв. ДДС като е увеличена данъчната основа за данъчните периоди м. 08, 09 и 10.2003 г. със стойността на доставки, които не са били действително платени. Аналогично, относно начисляването на 15 492,60 лв. ДДС В тази част на касационната жалба няма конкретизирани оплаквания, а решението е правилно. При ревизията е установено, че с издадени през м. 11.2003 г. данъчни дебитни известия е коригирана данъчната основа за посочените данъчни периоди със суми по извършени но неплатени СМР, извършени от ревизираното лице. Органът по приходите правилно е приел, че дата на данъчното събитие е по-ранната от двете дати- на осъществяване на доставката или плащането по нея и с основание е увеличил данъчната основа за м. 08, 09 и 10.2003 г., като е намалил същата за м. 11.2003 г. като правилно съдът е съобразил, че това рефлектира единствено в задължение на ревизираното лице за лихви 5.относно отказан данъчен кредит 15 612,62 лв. по фактура № 4097/28.04.2004 г. на ЕТ "Иван Давидков" При ревизията е установено, че по фактура № 4097/28.04.2004 г., ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит в посочения размер след изтичането на три-месечния срок по чл. 67, ал. 1 ЗДДС (отм.) /ред. ДВ бр. 109/2001 г./. Съгласно посочената разпоредба, правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода. Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително и да се променя определеният от законодателя срок за упражняване на материалното право на приспадане на данъчен кредит, както правилно е приел и първоинстанционният съд. За разлика от правото на данъчен кредит на получателя при късно начисляване от страна на доставчика, късното упражняване на правото на данъчен кредит е в резултат на действията на самия данъчен субект и той следва да понесе неблагоприятните последици от това. 6.По отказания данъчен кредит в размер на 1 830,94 лв. по доставката на "Скелеремонт" ООД в данъчен период м. 09.2005 г. При ревизията е установено, че фактура № 213/13.09.2005 г. с данъчна основа 9 154,72 лв. и начислен ДДС 1 830,94 лв., издадена от "Скелеремонт" ООД с предмет "липсващи елементи" е осчетоводена по сметка 609 "Разходи други/липси и щети". На осн. чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) предметът на доставката не може да бъде предмет на последваща облагаема доставка, поради което съдът не е нарушил закона като е отхвърлил жалбата в тази част. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение