Решение № 10608 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 954/2017 г.

Решение № 10608 от 17.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 954/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на А. Б. Т. от гр. В. срещу Решение № 2552 от 16.12.2016 г. на Административен съд-В., постановено по адм. дело № 1783/2016 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на А. Б. Т. срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-822/5.11.2014 г. на главен инспектор "Предварителен и последващ контрол" ("ППК") при Дирекция "Местни данъци" към община В., потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "Местни данъци" при община В., в частта на установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2013 г. в размер на 63,77 лв. главница и 7,64 лв. лихва за забава. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че имотът по своите характеристики е нежилищен. Излага доводи, че за предходните четири години (2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г.) таксата е калкулирана при ставка за жилищен имот в размер на 0,28 Й, като за процесния период размерът й не е променян съгласно приложимата редакция на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община В.. Счита, че за 2013 г. органът по приходите е начислил ТБО в пълен размер от 1 Й, въпреки че общината предлага само услугата по почистване на територии за обществено ползване. Моли съда да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отмени акта за установяване на задължения по декларация в оспорената му част. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни данъци" при община В. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-822/05.11.2014 г. на главен инспектор "ППК" при дирекция "Местни данъци" към община В., потвърден мълчаливо от директора на Дирекция "Местни данъци" при община В., в частта на установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2013 г. в размер на 63,77 лв. главница и 7,64 лв. лихва за забава. При проверка на законосъобразността на акта, съдът е изложил мотиви, че е издаден от компетентен орган по приходите, при спазване на изискването за форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон. Формирал е извод, че няма основания за отмяна на акта и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Присъдил е в полза на ответника претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1-4). В чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битовите отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 от ЗМДТ: 1. за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 9 от ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 от същия закон, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ). Тогава, когато при спазване на законовите изисквания кметът на общината е определил териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне, за законосъобразността на дължимостта на таксата е необходимо да се докаже, че имотът попада в териториалния обхват на предоставяне на услугата и че услугата е реално предоставена в района, в който е разположен имотът, а не конкретно за всеки имот поотделно (в този смисъл Решение № 232 от 10.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14063/2015 г., VII о.). От фактическа страна по делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател е собственик на процесния недвижим имот - ПИ-3928=812, находящ се в гр. В., ж. к. "И.", представляващ земя с площ 1 400,00 м2. Въпреки, че в процесния АУЗД е прието, че имотът попада в района, в който общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, в съдебното производство не се спори, че всъщност имотът е извън този район. По делото е представен официален удостоверителен документ, издаден от директора на Дирекция "ОРК", район "Приморски", община В., съгласно който процесният имот за периода 2013 г. не попада в границите на районите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Документът не е оспорен от ответника, като в хода на устните прения неговият процесуален представител поддържа становище, че по отношение на процесния имот е осъществявана само услугата "почистване на територии за обществено ползване". Извършването на последната услуга не се оспорва от жалбоподателя. Спорът по делото е относно начина, по който е формирана таксата за 2013 г. и кои компоненти са включени в нея. Според касационния жалбоподател, органът неправомерно е начислил ТБО и за трите услуги, като използваната ставка в размер на 1 Й представлява сбор от промилите за трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Видно от обстоятелствената част на АУЗД, това оплакване се явява основателно. На стр. 4 от АУЗД в табличен вид на ред последен е посочено, че дължимата ТБО е определена при размер на ставката 1 Й, а на стр. 3 е дадена разбивка на стойността за 2013 г. по компоненти: 0,37 Й за сметосъбиране и сметоизвозване, 0,35 Й за обезвреждане на битови отпадъци и депо и 0.28 Й за почистване на територии за обществено ползване, всичките начислени в размер за жилищен имот. Съдът неправилно е възприел становището на ответника, че начисленият промил всъщност представлява такса единствено за услугата по почистване на територии за обществено ползване за нежилищен имот, която за процесния период е в размер на 1,15 Й, но поради техническа грешка издателят на АУЗД е изчислил размера на таксата при ставка 1 Й, която се явява по-благоприятна за данъчно задълженото лице и не съставлява основание за отмяна на акта. С оглед констатациите от обстоятелствената част на АУЗД, в случая не е налице техническа грешка при посочване на размера на ставката. Издателят на акта подробно е описал компонентите, послужили за формиране на размера на таксата. Видно от съдържанието на АУЗД, неговият издател е възприел като фактическо основание за възникване на задълженията извършването и на трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ. Изрично на стр. 3 от акта е посочено, че имотът попада в района на организирано сметосъбиране и сметоизвозване и е цитирана конкретната заповед на кмета на община В., с която са определени границите на този район. Опровергаването на тази констатация чрез представените в съдебното производство доказателства не позволява съдът да извърши промяна на фактическото основание за издаване на акта, както в случая е сторил съдът и е приел, че вместо три услуги е извършвана само една, за която обаче се дължи такса, по-висока от общия размер на таксата за процесните три услуги. При положение, че от ответника не се твърди, нито са представени доказателства за извършване на първите две услуги по чл. 62 от ЗМДТ, то съдът е следвало да отмени акта в тази част, а не да формира извод за наличие на ново фактическо основание за възникване на задълженията, различно от посоченото в акта и да подменя предмета на акта. Действително в хода на съдебното производство е установено, че имотът е нежилищен, но това обстоятелство утежнява положението на жалбоподателя в сравнение с констатациите от АУЗД, поради което с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя съдът не е следвало да обосновава с него решаващите си мотиви по съществото на спора при проверка на законосъобразността на акта. Независимо от частичната основателност на касационната жалба, следва да бъде отбелязано, че не могат да бъдат споделени оплакванията на касационния жалбоподател, че притежаваният от него имот е жилищен. Процесният недвижим имот - земя не може да служи за задоволяване на жилищни нужди, тъй като не са представени доказателства за застрояването му, а аргументите на касационния жалбоподател почиват единствено на твърдението, че имотът попада в урбанизирана територия. По изложените съображения АУЗД е незаконосъобразен в частта на определените с него задължения за такса битови отпадъци за периода 2013 г. по отношение на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" и услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" в общ размер на 45,91 лв. главница, ведно със съответните лихви. Съдът в тази част е следвало да отмени АУЗД и като е отхвърлил жалбата изцяло, съдът е постановил частично неправилно решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В тази част решението следва да бъде отменено. Предвид това, че спорът е изяснен от фактическа страна, делото следва да бъде решено по същество, като настоящата инстанция постанови решение за отмяна на АУЗД в посочената част. В останалата обжалвана част относно установените задължения за ТБО за услугата "почистване на територии за обществено ползване" в размер на 17,76 лв. АУЗД е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата в тази част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно уважената част на жалбата в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в общ размер на 442,76 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и 76 ст.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,