Решение № 137 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6033/2007 г.

Решение № 137 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6033/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по реда на § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК /2007 г./ във вр. с чл. 218и ГПК (отм.) и чл..218а б. "а"ГПК (отм.). И. Б. Ш. от гр. С. обжалва и иска да се отмени Решение № 3 от 23.07.2007 г. по гр.възз.д. № 160/2006 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила Решение № 14 от 2.08.2002 г. по гр.д. № 400/1998 г. на Радомирския районен съд по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. Поддържа се, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б б. "в" ГПК /отм./. В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено становище от ответниците по касация - В. Г. А., Г. И. А., В. И. А., А. Й. С. и Л. Й. С., с което се поддържа, че решението е правилно, тъй като въззивният съд е изпълнил точно указанията, дадени с отменителното решение на ВКС- да установи наследственото правоприемство на ищеца с наследодателя Й, и да се установи факта имало ли е строеж към момента на въвода във владение на имота от страна на ПК, поради което е постановил и законосъобразно решение. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на релевираните отменителни основания и е процесуално допустима. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС, по жалба на И. Ш., е оставил в сила решението на първата инстанция с което е уважен заявения от В. и др. ревандикационен иск срещу Ш., след като на базата на преценка на доказателствата и закона, е приел, че ищците са установили правото си на собственост и имотът се владее от ответника без правно основание, извършеният стоеж на сградата, узаконен едва през 1998 г. не е могъл да бъде пречка за реституиране на имота по ЗСПЗЗ. Решението на въззивния е валидно, процесуално допустимо и правилно. За да уважи иска, заявен от И. Й. А. от с. В. починал в хода на производството и заместен от наследниците си по закон/ срещу И. Б. Ш. и признае правото на собственост на дворно място от 1 150 кв. м., УПИ IX-156 от кв. 25 по дворищно-регулационни план на с. В., община Р., решаващият съд правилно и законосъобразно е приел, че ищците са доказали титула си за собственост- наследство и реституция по ЗСПЗЗ. Процесният имотът- дворно място от 1 150 кв. м., УПИ IX-156 от кв. 25 по дворищно-регулационни план на с. В., община Р., понастоящем застроен с двуетажна жилищна сграда, е бивша земеделска земя, включена в блок на ТКЗС, а в включена в строителните граници на населеното място, заснета като имот пл. № 156 от кв. 25, за който са отредени парцели VIII, IX и X. Според РП от 1969 г. на с. В. теренът е отреден за"спортна база", в последствие преотреден за жилищно строителство. С отменителното решение на ВКС се приема, че И. Й. А. се легитимира като собственик на основание Решение № 2 от 2.11.1992 г. на ПК-Радомир за възстановяване собственост на земеделска земя на И. Й. А., като единствен наследник на Й. Б. А., в съществуващи, възстановими реални граници на 2.310 дка в строителните граници- УПИ IX-156, УПИ VIII-156 и УПИ X- 156 с. Владимир, на основание чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ. Законосъобразността на решението на ПК, като индивидуален административен акт, не е оспорена. Ответникът е оспорил възможността този акт да породи своето конститутивно- вещно правно действие при липсата на завършила реституционна процедура, поради липсата на издадена скица и липсата на удостоверения по чл. 13 ал. 4 ал. 5и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Правилно решаващият съд не е възприел тезата на ответната страна, тъй като процедурата по ЗСПЗЗ за реституция на земеделската земя от 1992 г. не е изисквала като елемент скица, изискването е въведено с измененията на ЗСПЗЗ от 1995 г., а визираните удостоверенията касаят необходими документи при заявен иск по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. Спорен при новото разглеждане на делото е бил въпросът за доказване на наследственото правоприемство на И. Й. А. със собственика на земеделския имот - Й. Б. А., установено по делото с надлежни писмени доказателства, както и въпроса за състоянието на имота към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ - а именно към 1.03.1991 г., предвид на разпоредбата на § 5а от ППЗСПЗЗ и установяване дали имотът, бивша земеделска земя е застроен на "кота нула≥. При категоричните писмени доказателства по делото, изводът на съда, че при към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /1.03.1991 г., в парцел **** VIII-156 е имало "77 м. телена ограда, метални колове и бетонова основа", който не могат да бъдат квалифицирани като "законен строеж на кота нула", за обосновани и законосъобразни. Ответникът И. Ш., с оглед на тежестта на доказване по чл. 127 ГПК (отм.), не е установил по категоричен и несъмнен начин, че към посочената дата, въз основа на учредената му върху този парцел ****т Община Р. суперфиция с Договор № ФД-94-05-49/6.10.1987 г. /отменена "поради незастрояване на парцела съобразно договора" със Заповед № 417/30.06.1993 г. за отмяна на Заповед № 178/8.09.1987 г. и Договор № ФД-94-05-49/ 6.10.1987 г. на Кметът на Община Р., е бил наличен законен строеж на "кота нула". Установените факти по Строително разрешение № 4 от 5.10.1989 г, за изграждане на стопанска постройка на 28 кв. м., по Преписката по закупуване на дворното място от 1998 г. - по конкретно АДС от 1969 г., в който е отразено, че правото на строеж е отнето,Писмо на Кмета на община Р. от 1996 г. за спиране на строежа по предписание на ДИТСК, са съобразени с разпоредбата на § 5а ППЗСПЗЗ, като е прието, че 1./ към 1.03.1991 г.липсва строеж на нулево ниво и, че 2./ доколкото към 1996 -1998 г. има изградена от И. Ш. вилна сграда, то този строеж е узаконен едва 1998 година, в която насока е отразеното по Удостоверение 202/27.03.1998 г. - община Р. в дворното място има изградена вилна постройка, която е узаконена с АУ № 33/23.03.1998 г.. Фактическите и правни изводи на съда са базирани на доказателствата по делото и закона, обсъдени са доводите на страните, като крайния резултат е съобразен изцяло и с дадените указания по отменителното решение на ВКС. с оглед изхода на спора и на основание чл. 64 ал. 2 ГПК (отм.), в тежест на касатора са направените от ответната страна разноски по делото за защита пред касационната инстанция, установени с Договора за правна защита и съдействие на адв. Д в размер на 300 лв. / триста лева/ По изложените съображения и на основание чл. 218ж ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 218и ГПК (отм.), състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия