Решение № 1941 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12253/2008 г.

Решение № 1941 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12253/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, образувано по подадени касационни жалби от Община Перник и от "Стомана индъстри" АД със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. "Владайско въстание" № 1, представлявано от членовете на съвета на директорите Антон Кирилов Петров и Атанасиос Йоанис Атанасопулос, срещу Решение № 29 от 7.07.2008 г., на Пернишки окръжен съд, постановено по адм. дело № 481 по описа за 2005 г. В жалбата на Община Перник се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради обстоятелството, че съдът е постановил решение по съществото на административния спор при липса на годен за оспорване индивидуален административен акт за дължими такси за битови отпадъци за 2005 г. от "Стомана Индъстри" АД - гр. Перник, като собственик на недвижими имоти на територията на община Перник. Поддържа се и алтернативно становище за неправилност на решението поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се обезсилване, евентуално-отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба "Стомана индъстри" АД, чрез адв. Михайлов, оспорва жалбата. В жалбата на "Стомана индъстри" АД се твърди, че съдебното решение, в частта му, с която не е отменено цялото определено със съобщение от 24.03.2005 г. задължение за такса битови отпадъци (ТБО) за 2005 г. е неправилно. В съдебно заседание от 4.02.2009 г. представляващият дружеството адв. Михайлов е заявил, че пред първоинстанционния съд е обжалвано съобщението за ТБО само в частта му относно определената такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 48 144, 27лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Община Перник и за основателност на тази на търговското дружество в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата на Община Перник е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е основателна, а жалбата на "Стомана индъстри" АД е процесуално недопустима, поради следното: 1. По жалбата на Община Перник С обжалваното решение Пернишки окръжен съд по жалба на "Стомана Индъстри" АД - гр. Перник е отменил съобщение от 24.03.2005 г., с което на дружеството е определена такса битови отпадъци, в частта му, с която на дружеството е определено да внесе такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 48 144,27 лв. Съдът е приел за установено, че услугите по чл. 62 от ЗМДТ не са реално извършвани от община Перник за 2005 г. на територията, в която са имотите на търговското дружество, което със собствени средства, на основание сключени договори с фирми, е осъществявало събирането и извозването на битовите отпадъци. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът относно допустимостта на жалбата пред първоинстанционния съд относно това годен за обжалване индивидуален административен акт ли е процесното съобщение от 24.03.2005 г., е разрешен задължително с определение № 4873 от 23.04.2008 г. по адм. д. 1497 по описа за 2008 г. на ВАС, първо отделение. Производството пред окръжния съд е образувано на основание чл. 33 във връзка с чл. 29, ал. 2 ЗАП и чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ - обжалвано е мълчаливо потвърденото от областния управител на област Перник съобщение от 24.03.2005 г. на отдел "Местни данъци и такси" на община Перник за определяне на такса битови отпадъци за имотите на търговското дружество на територията на община Перник, в частта му, за определеното задължение за заплащане на посочената такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 48 144,27 лв. за 2005 г. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услуги по събиране, извозване, обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Размерът на таксата за всяка услуга се определя поотделно, като се прилага редът, посочен в чл. 66 ЗМДТ. На основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, границите на районите и видът на услугите по чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на съответната община, а годишният размер на таксата на основание чл. 66 ЗМДТ с решение на общинския съвет на общината, като се издава и наредба по чл. 9 ЗМДТ по делегация от чл. 69, ал. 1 ЗМДТ, с която се определя редът за заплащане на таксите. (За конкретния спор е представена Заповед № 1710 от 29.10.2004 г. на кмета на община Перник, в която са определени районите, които са освободени от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, макар че е следвало да се издаде заповед съгласно изискванията на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ - т. е. за границите на районите, в които се извършват услугите по чл. 62 ЗМДТ, и видът на предлаганите услуги.). Органите на данъчната администрация изчисляват, осъвременяват и съобщават на лицата по чл. 64 ЗМДТ за дължимите от тях такси за битови отпадъци и сроковете за заплащане съгласно разпоредбата на § 21, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, в сила от 1.01.2004 година. Съобщенията по ал. 1 на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ за 2004 г. имат статут на акт за установяване на вземането по чл. 9б ЗМДТ и могат да се обжалват по реда на ЗАП. На основание чл. 69, ал. 2 ЗМДТ (в сила от 1.01.2004 г.) общината уведомява лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ (собственици на имоти или ползватели според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62 ЗМДТ) за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за заплащане. Таксата за битови отпадъци не следва да се преценява като вид данъчно задължение и на основание разпоредбата на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на ЗАП. Разпоредбата на чл. 9б е в раздел "Местни такси" на ЗМДТ и съобщенията, щом имат статут на акт за установяване на вземане по чл. 9б от закона, следва да се преценяват като административен акт, който се издава от кмета на съответната община, и обжалването на тези административни актове е по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАП - пред съответния окръжен съд. След изменението на ЗМДТ (в сила от 1.01.2004 г.) съобщенията за установяване на вземанията за дължими такси не подлежат на обжалване по реда на ДПК, а по реда на ЗАП като индивидуални административни актове, постановени от кмета на общината. За конкретния административен спор следва да се прецени и "доказването и доказателствената тежест" относно предоставяне на услугите, изброени в чл. 62 ЗМДТ. По определение доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти, на тези факти, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на въпроса - предмет на съдебния процес. Съгласно правилата за доказателствена тежест по чл. 62, 63 и 64 ЗМДТ, общинската администрация по аргумент от чл. 127, ал. 1, изр. 1 ГПК, следва да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължима такса услуги - т. е. да установи, че в района на общината, където се намират обектите - собственост на търговското дружество, се предоставят определени видове услуги. Търговското дружество следва да установи, че в определения район не се предоставят услугите по чл. 62 ЗМДТ (различно е обстоятелството дали фирмата "Комуналстрой" ЕООД е извършвала задълженията си) или да установи, че нежилищните имоти, които са ползвани по предназначение на своята дейност, не са генерирали битови отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Преди да обсъди всички тези обстоятелства обаче, първоинстанционният съд е бил длъжен да провери дали обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен орган. По чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ вземането за такси се установява с акт на кмета. Текстът не предвижда възможност кметът да делегира това свое правомощие на други служители от общинската администрация, поради което административният акт, не носещ подписа на кмета на Община Перник, предмет на съдебен контрол, не може да бъде издаден по делегация, нито се твърди, че е издаден в хипотезата на заместване, за да се приеме, че е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ само за съобщенията за 2004 г. създава законова фикция, приравняваща съобщението за ТБО на валиден акт на кмета на общината, като законът не изисква в тази насока изрична форма и съдържание, поради което само за съобщенията за 2004 г. е неприложима нормата на чл. 15 ЗАП (отм.), както е прието в Решение № 4138 от 8.04.2008 г. по адм. д. № 11432 по описа за 2008 г. на ВАС, трето отделение. По изложените съображения решението на окръжния съд е неправилно като постановено в нарушение на закона и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се прогласи нищожността на съобщението от 24.03.2005 г., представляващо компютърна извадка за задължения по декларации от ОДСч (21 и 24 параграфи) като съобщение по ал. 1 на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ - като акт за установяване на вземане по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. 2. По касационната жалба на "Стомана Индъстри" АД - гр. Перник Жалбата е процесуално недопустима, поради липса на годен за обжалване съдебен акт, против който да е насочена. Съгласно изявлението на процесуалния представител на този жалбоподател в откритото съдебно заседание на 4.02.2009 г., дружеството е обжалвало съобщението за ТБО не изцяло, а само в частта му, с която е определена такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 48 144,27 лв. Както в мотивите, така и в петитума на първоинстанционната жалба е определен този предмет на правния спор, по който и първоинстанционният съд се е произнесъл с валидно допустимо и пълно решение. Поради последното не са налице основания за приемане на тази касационна жалба като молба за допълване на първоинстанционното решение, тъй като съдът се произнесъл само по това, с което е сезиран. Предвид изложеното и на осн. чл. 215, т. 2 АПК, тази жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати, като решението в тази част ще има сила на определение. При този изход на процеса "Стомана Индъстри" АД - гр. Перник следва да заплати на Община Перник деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение