Решение № 12714 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2014 г.

Решение № 12714 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9357/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Севдалин Георгиев Събев, от град Добрич, против решение № 6800/21.05.2014 г., постановено по адм. дело № 10175/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност ан касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение, тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Севдалин Георгиев Събев срещу заповед № К-6253/06.06.2013 г., с която министърът на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - нарушение на служебната дисциплина и използване на служебното положение за лична облага или облага на трети лица и деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, както и на основание чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното правоотношение в МВР на инспектор Събев - главен разследващ полицай към отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич. В мотивите на заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че на 5.04.2013 г. главен инспектор Севдалин Събев, в качеството си на чл. на комисия, определена със заповед рег № з -1173/27.03.2013 г. на директора на ОД на МВР - Добрич, е подписал "констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки" рег. № 16725/5.04.2013 г., като същевременно част от веществените доказателства не били унищожени, а умишлено и с цел присвояване са били изнесени от склада за веществени доказателства, находящ се в сградата на ОД на МВР - Добрич и са били транспортирани с личните автомобили на инспектор Миглена Колева Тодорова и инспектор Добромир Георгиев Димитров до дома на главен разследващ полицай Севдалин Георгиев Събев, откъдето са били иззети при проведеното претърсване от следовател, с което служителят е използвал служебното си положение за лична облага и за облага на трети лица и е нарушил т. 4, 7, 8, 31 и 33 в от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съдът е установил, че жалбоподателят е работил по служебно правоотношение като главен разследващ полицай към отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич. Установено е също така, че с присъда 26/28.11.2012 г. по нохд № 967/2010 г. по описа на Районен съд - Добрич, влязла в сила на 14.12.2012 г. на основание чл. 172б, ал. 3 от НК е отнет предмета на престъплението - подробно описани в диспозитива анцузи, блузи, елеци, панталони, тениски и др. спортни облекла със знаци "Adidas" и "Nike" и е постановено унищожаването му. Със заповед рег. № з-1173/27.03.2013 г. на директора на Областна дирекция на МВР - град Добрич е определена във връзка с присъдата е определена комисия в състав: председател - жалбоподателят Севдалин Георгиев Събев и членове - разследващ полицай Миглена Колева Тодорова и старши разследващи полицаи Добромир Георгиев Димитров и Добромир Иванов Димитров, всички от отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич, която в срок до 19.04.2013 г. да предприеме действия по унищожаването на иззетите веществени доказателства по досъдебното производство, като се състави констативен протокол за извършените действия, съгласно Методически указания с рег. № 14367/24.03.2011 г. Доказани са фактите, че Комисията се е събрала на 5.04.2013 г. за изпълнение на задачата преди обяд, като първо подписали констативния протокол за унищожаването на всички отнети спортни облекла и след това започнали унищожаването им като продължили да работят до обед и прекъснали за обедна почивка. По време на работата Миглена Тодорова и Севдалин Събев изразили мнение, че не трябва да се унищожават всички дрехи, а могат да вземат част от тях, на което предложени другите двама членове на комисия реагирали с възражение, че трябва да се унищожат всички дрехи. Събев и Тодорова продължили да настояват на предложението си. Добромир Георгиев Димитров и Добромир Иванов Димитров по време на обедната почивка решили да уведомят началника на отдела Евгения Стоянова за това, че Тодорова и Събев искат да отделят част от дрехите за лично ползване и да не ги унищожават и същата била уведомена от тях, която им отговорила да не правят глупости, да унищожат всичко и да го изхвърлят. След обедната почивка унищожаването на дрехите продължило, но комисията го преустановила преди да бъдат унищожени всички отнети вещи. Събев разпоредил изнасянето на всички дрехи от сградата - както на унищожените, така и на неунищожените. Чувалите били натоварени на личните автомобили на Тодорова и Добромир Георгиев Димитров, като неунищожените екипи били разтоварени в дома на Събев по негово разпореждане, от където в последствие били иззети с протокол за претърсване и изземване. При издаването на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. Директорът на ОДМВР - Добрич е изготвил предложение рег. № 17195/9.04.2013 г. до министъра, за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Със заповед рег. № К-3989/12.04.2013 г. министърът разпоредил образуването на дисциплинарно производство, отстранил временно от длъжност жалбоподателя, определил състав на дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ и дал срок за приключване на производството. По обективни причини - постъпил отвод на председателя на ДРО, със заповед на министъра рег. № К-4275/18.04.2013 г. бил променен съставът на ДРО. ДРО изготвил и изпратил до Събев покани рег. № 17991/15.04.2013 г. и рег. № 18677/19.04.2013 г. за даване на писмени обяснения по случая, надлежно връчени му. Събев е депозирал писмени обяснения на 22.04.2013 г. В дисциплинарната преписка са събрани писмени и гласни доказателствени средства, въз основа, на които е изготвена обобщена справка рег. № 19685/26.04.2013 г. Събев е дал още веднъж писмени обяснения на 29.04.2013 г. след запознаване с обобщената справка от 26.04.2013 г. Изготвено е и становище рег. № 20981/9.05.2013 г. за наличие на основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР, изходящо от дисциплинарно разследващия орган до Министъра на вътрешните работи, последвано от издаване на оспорената заповед. Като е обсъдил както доказателствата в административната преписка, така и събраните в съдебното производство, тричленният състав е обосновал правни изводи, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с неговата цел. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. В касационната жалба се правят оплаквания, че събраните по делото доказателства не кореспондират с правните изводи на съда, и че касаторът не е извършил виновно деянията, които са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина. Така направените оплаквания са неоснователни по следните съображения: При разглеждането на делото от първоинстанционния съд са били обсъдени тези доводи на жалбоподателя и са изложени подробни мотиви, кои доказателства се кредитират и кои противоречат на цялостния доказателствен материал, събран по делото. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите досежно достоверността на събраните от административния орган доказателства: дадените пред дисциплинарноразследващия орган обяснения, надлежно приобщените към него показания на Добромир Георгиев Димитров, Добромир Иванов Димитров, Евгения Стоянова, констативен протокол за унищожаване на веществени доказателства, представляващи неакцизни стоки, протокол за претърсване и изземване с фотоалбум към него. Правилно не са кредитирани обясненията на Събев и Тодорова в съдебното производство, в които се твърди, че изнасянето на неунищожените дрехи е извършено поради липса на обективна възможност да ги унищожат до края на деня и с намерение да ги унищожат в къщи, поради противоречието им с посочените по - горе гласни доказателствени средства. Освен това в показанията си пред съда свидетелите Събев и Тодорова потвърждават обстоятелството, което е посочено в изготвената Справка за задействане на охранителната система в склада, на 5.04.2013 г., че комисията е работила по унищожаването на веществените доказателства през времето от 10,15 ч. до 11,26 ч. и от 14,05 ч. до 14,35 ч. или общо 1 час и 41 минути, като не са били налице пречки тя да продължи дейността си и след разпита на свидетеля, който Добромир Георгиев Димитров бил призовал за разпит в 15,00 ч. Освен това не може да бъде прието за достоверно твърдението, че протоколът за унищожаване на веществените доказателства, който е подписан от членовете на комисията и съставен на 5.04.2013 г., е могло да бъде съставен предварително, като може да бъде изведен на следващия работен ден, поради съществуваща практика за този начин на действие в ОД на МВР Добрич. Тези твърдения са в противоречие с правилата в Методическото указание за организацията и контрола по унищожаването на задържани, отнети или изоставени в полза на държавата веществени доказателства по досъдебни производства, представляващи акцизни или неакцизни стоки, утвърдена от директора на ОД на МВР Добрич на 24.03.2011 г. В Методическото указание изрично е предвиден редът, начинът, мястото и поредността на извършваните действия от органите на досъдебното производство, които са нарушени от касатора. Съставянето на протокол за унищожаване на стоките и регистрирането му следва да бъде извършено в деня, когато работата действителна е свършена. Неоснователно е оплакването, че не доказано наличие на имотна облага в полза на касатора. Получаването на имотна облага и доказването на такава е предмет на наказателното разследване, но не и на административното производство. Касаторът е наказан дисциплинарно за нарушаване на вменените му служебни задължения, с което е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители. Предвид представените доказателства за публикации за случая в медиите, е налице основание да се приеме, че обществеността е информирана за извършените нарушения от касатора, който с поведението си е уронил името и престижа на институцията, в която работи. Ето защо следва да се приеме, че нарушенията, установени от административния орган, обосновават наличието на основанията на чл. 227, ал. 1, т. 7 предложение първо и т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за санкционираните му с най - тежкото дисциплинарно наказание. Поради това дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в съответствие със закона. Обосновани са и правните изводи на тричленния състав за спазване разпоредбите на материалния закон. Нарушенията на т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс осъществяват състава на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, тъй като е довело уронване на престижа на институцията - както пред правоохранителните органи, извършили първоначалните следствени действия по воденото досъдебно производство, така и пред обществото. За нарушенията по чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР единственото възможно предвидено в закона дисциплинарно наказание е "уволнение", поради което материалният закон е спазен. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно изменението й с ДВ, бр. 28/2014 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,