Решение № 7327 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2015 г.

Решение № 7327 от 17.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10735/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на "Цвети 92" ООД, гр. А., представлявано от управителя П. Ц. Ц. чрез пълномощника адв. Алексиев, против решение № 1702 от 22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 2758/2014 г. по описа на Административен съд - В.. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради и което е поискано отмяната му, като съответно исковата претенция бъде уважена. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на "Цвети 92" ООД против ИА "Автомобилна администрация", в която предявената претенция е за сумата 600 лв., представляваща имуществени вреди- разноски, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 23-0000749 от 26.04.2013 г. на Началник на ОО "КД- ДАИ" В.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че макар да е налице отменен по съответния ред административен акт, след като са представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, то предявената претенция се явява недоказана и неоснователна. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. По делото не имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 23-0000749 от 26.04.2013 г. на началник на ОО "КД- ДАИ" В.. на касатора е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 200 лв. Впоследствие дружеството е обжалвало пред съда горепосоченото НП, като е образувано НАХД № 1123/2014 г. по описа на Варненския административен съд. За защитата си по образуваните и водени дела по обжалването на наказателното постановление, финалното от които е посоченото по-горе НАХД дружеството е ангажирал адвокат, но няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение. Не е спорно, че "Цвети 92" ООД действително е било защитавано по част от делата по обжалване на НП. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на по горепосоченото КНАХД, Варненският административен съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Като се имат предвид материалите по АНД № 2740/13 г., адм. д. № 3335/13 г., АНД № 6418/13 г. и КНАХД № 1123/14 г. на АС- В. обосновано адм. съд е отбелязал, че по тези дела не е приложен договор за правна помощ и не са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение и претенцията за причинени вреди не се явява доказана с оглед на ангажираните доказателства до приключване на устните състезания по НАХД. Изводите на адм. съд са в съответствие с ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС т. 1 и 2 относно доказване на реално заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. чрез представяне на договора за правна помощ по делото за което е заплатено адвокатско възнаграждение. Това ТР е задължително, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Без правно значение е позоваването на ТР 2/2009 г. на ВАС и представените договори за правна помощ от 01.04.204 г. и 02.04.14 г., приложени по гр. д. № 9599/14 г. по описа на Варненския районен съд, който с определение № 10724/28.07.2014 г. е прекратил производството по делото и е изпратил по подсъдност делото на АС- В.. Визираните договори са с дата след последното с. з. по горепосоченото КНАХД, и не са приложени към него или към някое от развилите се предходни производства. Произнасянето относно невъзможността за се присъждат разноски по НАХД, не лишава страната от възможността да представи доказателства по НАХД относно сключения договор за правна помощ и заплатеното адвокатско възнаграждение. С ТП 2/2015 г. на ВКС и ВАС се задължават адм. съдилища да се произнасят по исканията за разноски в производствата по ЗАНН по реда на ЗОДОВ, което е сторено в процесния случай, но искът правилно е отхвърлен като недоказан по изложените по-горе съображения. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател не следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,