Решение № 5431 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 789/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието, чрез юриск. Домузчиева, срещу Решение 391/14.11.2023г., постановено по адм. дело 358/2023г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е обявена нищожността на негова Заповед СД-05-122/02.06.2023г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява, че се е произнесъл отново по заявлението на нотариус Митова, въпреки че въпроса по неговата основателност е бил решен с Решение 7833/27.05.2019г. на ВАС, постановено по а.д. 7040/2018г., с което била отменена негова Заповед СД-05-60/04.04.2018г. и преписката му е върната за ново произнасяне със задължителни указания да издаде позитивна заповед по заявлението, като се позовава на разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК преценка на съществуващи нови обстоятелства съм момента на издаване на процесната заповед. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата на Митова срещу негова Заповед СД-05-122/02.06.2023г. В съдебно заседание, чрез юриск. Домузчиева и юриск. Савов, поддържа касационната жалба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Р. Митова, чрез процесуалния си представител адв. Хачадурян, в писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноските направени пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на оспорването пред административния съд е била Заповед СД-05-122/02.06.2023г. на Министъра на правосъдието, с която е отказано преместване района на действие на нотариус Р. Митова, вписана в регистъра на НК под 685, с район на действие съдебен район на РС Сливен в съдебен район на РС Казанлък. За да обяви за нищожна процесната заповед първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че със заявления вх. 94-Р-133 от 25.11.2020г. и 94-Р-133 от 21.12.2022г., нотариус Митова е поискала произнасяне от Министър на правосъдието съобразно постановеното в решението на ВАС. Вместо да се произнесе съобразно мотивите на съда, Министърът на правосъдието изпратил до Нотариалната камара писма за становище по заявленията за преместване. Съветът на нотариусите на Нотариалната камара с писмо информирал Министър на правосъдието за прието Решение от 21.04.2023г. по Протокол 4, с което не дава съгласие за промяна района на действие на нотариуса. С ново писмо рег. 94-Р-52/02.05.2023г., подадено от Митова, била отправена нова молба до Министър на правосъдието за изпълнение на съдебното решение на ВАС. Експертен консултативен съвет към МП приел Решение по т. 1 от Протокол 44/11.05.2023г. за липса на важни причини от семеен и здравословен характер, които да налагали преместването на нотариуса в друг район на действие. С процесната заповед СД-05-122/02.06.2023г. и по заявление рег. 94-Р-133 от 21.12.2022г. Министъра отказал преместване района на действие на нотариус Митова. Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства, административния съд, извел правни изводи, че процесната заповед противоречи на влязло в сила между страните Решение 7833/27.05.2019г. на ВАС, постановено по а.д. 7040/2018г., с което е била отменена като незаконосъобразна Заповед СД-05-60/04.04.2018г. на Министъра на правосъдието и е върнал преписката на същия за ново произнасяне със задължителни указания да издаде позитивна заповед по заявление вх. 94-Р-133 от 15.08.2017 г. на нотариус Р. Митова за преместването ѝ от район на действие съдебен район на РС Сливен в съдебен район на РС Казанлък, поради наличие на предпоставките предвидени в чл. 34б, ал.1 и ал. 2 Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. Преписката е върната на органа, тъй като на осн. чл.173, ал.2 от АПК, поради естество на спора, неговото разрешаване следва да се извърши с акта на Министъра на правосъдието по чл.34б от ЗННД. Съдът развил в тази връзка доводи, че преписката е постъпила при административния орган на 02.05.2020 година, от който момент Министърът на правосъдието е дължал произнасяне при стриктно спазване на задължителните указания, дадени в акта на съда, а именно да издаде административен акт в позитивен смисъл на отправеното от нотариус Митова искане, тъй като съдът е постановил вече, че са налице материално-равните предпоставки на чл.34 б от ЗННД. Министърът на правосъдието не е постановил такъв акт в срока по чл.57, ал.1 от АПК, т.е. до 16.05.2020г. Такова произнасяне е направено едва с процесната тук заповед от 02.06.2023г., т.е. над три години след този срок и в пълен разрез с дадените от ВАС задължителни указания по прилагане на закона. Административният орган е бездействал дълго време, което е наложило Митова няколкократно да подава искания за изпълнение на влязлото в сила решение на ВАС, които ответникът изцяло превратно е изтълкувал като нови заявления /каквито те не са/ и не е съобразил, че производството пред него е започнало по заявлението от 15.08.2017 г. и следва да приключи по начина, по който съдът е постановил. Визираното в процесната заповед завяление с рег. 94-Р-133 от 21.12.2022г., незаконосъобразно е възприето от органа, като ново искане, поставящо начало на ново производство по чл.34б от ЗННД, налагащо издаване на нов акт, в разрез, както с действителната воля на заявителката, така и с действителното правно положение, постановено от ВАС върната за ново произнасяне преписка със задължителни указания за позитивно решение по заявление рег. 94-Р-133 от 15.08.2017г. В завяление с рег. 94-Р-133 от 21.12.2022г., посочено в процесната заповед, няма обективиране на ново искане за иницииране на производство по чл.34 б от ЗННД, което да подлежи на ново разглеждане, съответно на ново произнасяне. При тези изводи, съдът е приел наличие на хипотезата на чл.177, ал.2, изр. първо от АПК и прогласил нищожност на процесната заповед. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав напълно споделя фактическите установявания и изведените от първоинстанционния съд правни изводи. Същият правилно е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в противоречие с влязлото в сила Решение 7833/27.05.2019г. на ВАС, постановено по а.д. 7040/2018г., с което е била отменена като незаконосъобразна Заповед СД-05-60/04.04.2018г. на Министъра на правосъдието, а връщането на преписката го поставя, на осн. чл.173, ал.2 от АПК, в условие на обвързана компетентност, да се произнесе без алтернатива, съобразно задължителните указания на съда, като издаде позитивна заповед по заявление вх. 94-Р-133 от 15.08.2017 г. на нотариус Р. Митова за преместването ѝ от район на действие съдебен район на РС Сливен в съдебен район на РС Казанлък. Заповед СД-05-122/02.06.2023г. на Министъра на правосъдието е нищожна на основанието по чл.177, ал.2, изр. първо от АПК, като административен акт издаден във висящо административно производство в противоречие с влязло в сила решение на съда и дадените с него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Продължителното бездействие на административния орган да изпълни влязлото в сила съдебно решение, незачитането на постановеното в него тълкуване и задължение за прилагане на закона със силата на присъдено нещо, при предполагащо се наличие на юридически капацитет за това, сочат на грубо незачитане на правовия ред и решенията на българския съд, и то от орган призван от най-високо ниво на изпълнителната власт да гарантира този ред. Аргументът на административния орган, че е издал процесната заповед в условията на чл.142, ал.1 от АПК е неоснователен. Хипотезата на тази норма е ръководно начало само при първоначално издаване на административния акт, но не и в случаите, когато същият е бил отменен по реда на съдебния контрол за законосъобразност. Противното би означавало възможност за административен произвол и заобикаляне задължителната сила на съдебните решения, обезсмисляне на съдебния контрол върху актовете на администрацията и погазване на правовия ред. Настоящият казус безспорно попада в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК и правилно първоинстанционният съд с решението си е обявил нищожността на процесната заповед и е върнал преписката по заявление рег. 94-Р-133 от 15.08.2017г. на Министъра на правосъдието за издаване на заповед по чл.34б от ЗННД за преместване района на действие на Н. Митова, вписана в регистъра на НК под 685, от район на действие съдебен район на РС Сливен в съдебен район на РС Казанлък. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна. Всички доводи в нея се основават на собственото противоправно поведение на компетентния административен орган и стореното от него превратно тълкуване на закона, поради което не се споделят от настоящия съдебен състав. Обжалваното първоинстанционно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, своевременно направеното и доказано искане на ответника по касация за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатски хонорар, такива следва да му се присъдят в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева. На касационния жалбоподател, с оглед изхода на делото, разноски не се дължат. Водим от горното постановено и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение