Решение № 1236 от 6.2.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Варна срещу Решение 934 от 12.07.2022 г., постановено по адм. дело 876/2022 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Отказ за верификация, инкорпориран в писмо 02.50-6/23.03.2022 г., постановен от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Добро управление"(ОПДУ). С цитираното писмо на РДГ- Варна, като бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с per. BG05SFOP001-2.019-0040 от 11.06.2020г., е отказано верифицирането на сумата от 847.06 лева, включена в Искане за междинно плащане 7/30.12.2021г. Касационният жалбоподател счита обжалваното съдебно решение за неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Според касатора съдът е нарушил задължението си да установи и обсъди всички релевантни факти и обстоятелства, както и да отговори на възраженията в жалбата. Изводите, до които е достигнал съда са неправилни, което е довело и до нарушение на материалния закон. Прави искане решението на първоинстанционния съд, както и административният акт да бъдат отменени. Претендира направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление", в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждането на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция . Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Регионална дирекция по горите - Варна срещу Отказ за верификация, инкорпориран в писмо 02.50-6/23.03.2022г., постановен от ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление", с което на РДГ- Варна, като бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с per. BG05SFOP001-2.019-0040 от 11.06.2020 г., е отказано верифицирането на сумата от 847.06 лева, включена в Искане за междинно плащане 7/30.12.2021г. За да постанови решението си съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 11.06.2020г. е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с per. BG05SFOP001-2.019-0040-С01 от 11.06.2020г. за изпълнението на проект с наименование Подобряване на специализираните знания и умения на служителите в Регионална дирекция по горите-Варна", финансиран по Оперативна програма Добро управление" при Администрацията на Министерски съвет, гр. София, бул. Дондуков" 1, като Управляващ орган и Регионална дирекция по горите - Варна, като бенефициер по договора. Неразделна част от горепосочения договор са неговите приложения: Приложение 1: Формуляр за кандидатстване (Проект BG05SFOP001-2.019, с наименование Подобряване на специализираните познания и умения на служителите в Регионална дирекция по горите-Варна); Приложение 2: Условия за изпълнение на проекти, финансирани по оперативна програма Добро управление" по Процедура BGSFOPOOl-2.019; Приложение 3: Декларация от бенефициера за съгласие за предоставяне на информация от компетентния орган по приходите. От бенефициера по договора е взето решение за възлагане на обществена поръчка с предмет: Организиране и провеждане на 7 двудневни специализирани обучения по Проект Подобряване на специализираните знания и умения на служителите в Регионална дирекция по горите Варна". Осъществена е процедурата на директно възлагане на основание чл. 20, ал.4, т.2 от Закона за обществените поръчки и е сключен Договор за услуга РД 09-13-11 от 11.09.2020г. с изпълнителя ЕВРИКА ЗМ" ЕООД. С Искане за междинно плащане 7 от 30.12.2021 г. РДГ-Варна е заявила и отчела 6 158.59 лева. При извършване на проверката преди верификация на заявената и отчетена от дирекцията сума, УО е установил, че при изпълнение на съдържащите се в сключения договор за услуга дейности, на участвалите в обучението служители са осигурени основни туристически услуги по смисъла на т. 69 на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за туризма( ЗТ), съдържащи се в осигуряване на хотелско настаняване и изхранване, и допълнителни туристически услуги по реда на т. 70 на §1 ДР на ЗТ, състоящи се в пътувания, развлечения и други събития с културен и опознавателен характер. Административният орган е установил след проверка в Регистъра на регистрираните туроператори и туристически агенти (https://ntr.tourism.government.bg/Registration.nsf/alltato.xsp), че ЕВРИКА ЗМ" ЕООД и Парк хотел Персей" не са регистрирани за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност. Във връзка с предоставените услуги с кореспонденция BG05SFOP001-2.019-0040-СО1-МО49/ 22.02.2022г. административният орган е изискал от Еврика ЗМ" ЕООД да представи доказателства, че дружеството е разполагало с надлежна регистрация съгласно изискванията на ЗТ като туроператор/туристически агент. Във връзка с превоза на участниците в обучението са изисквани от УО на ОПДУ и доказателства, удостоверяващи, че изпълнителят притежава лиценз за обществен превоз съгласно Закона за автомобилните превози. Бенефициерът, в отговор на исканията на административния орган, е представил с кореспонденция BG05SFOP001-2.019-0040-С01-М050/04.03.2022г. изисканите документи. От тях УО на ОПДУ е констатирал, че услугите за настаняване и изхранване са извършени от Еврика ЗМ" ЕООД и съответно от Парк хотел Персей", като последните не са регистрирани по ЗТ като туроператор или туристически агент. На 10.03.2022 г. УО на ОПДУ, чрез ИСУН с кореспонденция BGOSSFOPOOl- 2.019.0040-С01-М051 е уведомил бенефициера досежно размера на включените в искането за плащане недопустими разходи и основанието за тяхната недопустимост, като му е предоставена възможност да представи становище. С горепосоченото писмо административният орган е уведомил бенефициера, че извършените услуги по процесния административен договор са изисквали същите да бъдат извършени от лице, притежаващо надлежна регистрация по реда на ЗТ като туроператор или туристически агент и затова на основание чл. 63, ал. 1, т.1, 2 и т. 4 (сега т. 5 - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), вр. ал.2 на същия член от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) отчетените разходи са недопустими. На 21.03.2022 г. бенефициерът е депозирал своите възражения с писмо, чрез ИСУН с кореспонденция BGQ5SFOP001-2.019-0040-С01-М052, в което е посочил, че за изпълнение на гореописаната услуга не е необходимо да е налице регистрация за упражняване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност. Посочил е, че в случая се констатира хипотезата на чл. 79, ал. 4, т. 3 ЗТ. На 23.03.2022 г. след анализ на възраженията на бенефициера, УО на ОПДУ е постановил обжалвания в първоинстанционното производство отказ, обективиран в Писмо 02.50 - 6, с което е отказана верефикация на разходи в общ размер на 847.06 лева, които са приети за недопустими на основание чл. 57, ал.1, т. 2 ЗУСЕФСУ (за сумата от 235.89 лева, недопустими поради превишение на максималния допустим размер на единната ставка, изчислен като процент върху неговите допустими преки разходи) и т. 4 ЗУСЕФСУ недопустими като извършени незаконосъобразно съгласно приложимото право на ЕС и българското законодателство. Посочил е, че сторените разходи са в нарушение на чл. 61, ал.2 ЗТ, която изисквала задължителна регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси, в резултат на което е постановил решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Видно от мотивите на съдебното решение съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на съдебния спор. Съдът не е обсъдил доводите и възраженията на дружеството-жалбоподател, свързани с наличието на хипотезата на чл.79, ал.4, т.3 ЗТ. Съдът не е изложил съображения, от които да става ясно защо и хотелът, в който е проведено мероприятието, следва да е регистриран като туроператор или туристически агент и защо не е достатъчно същият да е регистриран като място за настаняване съгласно ЗТ. Не е установено откъде произтича това изискване към хотела. Съдът не е изложил абсолютно никакви съображения относно законосъобразността на т.2 от акта. От жалбата пред първоинстанционния съд се установява, че актът се обжалва в неговата цялост и се иска неговата отмяна изцяло. От съдебното решение не става ясно и как е установен и изчислен размерът на сумата по т.3 от акта. В тази част също липсват мотиви от страна на първата инстанция. Така постановеното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК за мотивираност на съдебния акт. Същото е постановено и в нарушение на чл.168, ал.1 АПК. Липсата на мотиви и допуснатото нарушение на чл.168, ал. 1 АПК представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяна на съдебния акт. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да установи и да обсъди всички релевантни за спора факти и обстоятелства, да отговори на доводите и възраженията на жалбоподателя, изложени в подадената до него жалба, а така също да отговори и на съществените за спора правни въпроси. Съдът следва да даде отговор и на следния въпрос: Налице ли е в случая хипотезата на чл.79, ал.4, т.3 ЗТ и да изложи съображения в подкрепа на своя отговор? Съдът следва да провери законосъобразността на т. 2 от акта на всички основания по чл.146 АПК. Следва да изследва и законосъобразността на т.3 от акта като изложи собствени мотиви относно това как е получен конкретният размер на посочената в т.3 от акта сума. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение