Решение № 497 от 2.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1630/2013 г.

Решение № 497 от 2.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 1630/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на осъдения А. З. М. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 1117/2012 г. по описа на Старозагорския окръжен съд. Искането е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. В саморъчно изготвеното искане на осъдения М. е посочено, че не е извършил престъплението, но е бил осъден въз основа на недостоверни свидетелски показания, при отсъствието на експертиза и единствено заради съдебното му минало. Изтъква се и влошено здравословно състояние, което налагало необходимост от специфично лечение в болнично заведение. В съдебно заседание защитникът (адв. И.) поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като не са били допуснати съществени нарушения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № 205 от 31.10.2011 г. по н. о. х. д. № 66/2011 г. на Старозагорския районен съд подсъдимият А. З. М. е признат за виновен в това, че пред периода от 16.09.2009 г. до 30.10.2009 г., в гр. Ст. з., при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Д. Б. Г. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 1850 лева, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода. Определено е затворническо общежитие от закрит тип и първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на Д. Б. Г. сумата от 1850 лева за причинени имуществени вреди. С решение № 103 от 21.04.2012 г. по в. н. о. х. д. № 1117/2012 г. на Старозагорския окръжен съд присъдата е изменена, като подсъдимият е оправдан да е извършил престъплението при условията на чл. 29, ал. 1, б. "б" НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане е НЕОСНОВАТЕЛНО. На първо място се твърди незаконосъобразно осъждане, основано на недостоверните показания на свидетелите, които не са имали преки наблюдения, че подсъдимият е взел пари и решаване на делото при отсъствието на експертиза. Оплакванията не подкрепят основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК в какъвто аспект могат да се интерпретират съображенията на осъдения М. В съответствие с правомощията си въззивният съд е извършил собствен анализ и оценка на съвкупността от доказателствени материали, напълно съвпаднали с направените от първоинстанционния съд. Оценил е като достоверни показанията на св. Т. и св. Х., които макар да не са имали преки наблюдения за момента на предаване на парични средства, са присъствали на мястото на срещата и са възприели съществени факти, свързани с конкретни действия на подсъдимия, мотивирали направеното имуществено разпореждане от пострадалия. Съдът е приел техните показания за последователни, логични и в пълно съответствие с достоверните показания на св. Д. Б. Г., за които е открил косвена подкрепа и в показанията на св. Й., св. М., св. С. и св. К. и писмените материали, приложени по делото. Показанията на посочените свидетели не са били превратно или изопачено изтълкувани и не е било допуснато съществено процесуално нарушение. В искането на осъдения не е уточнено каква експертиза съдът е пропуснал да назначи, която е била наложителна за всестранното, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства, от предмета на доказване по делото. В рамките на приети за установени факти Старозагорският окръжен съд е извел всички съставомерни признаци на престъплението в обективно и субективно отношение. Констатирал е поредицата от измамливи действия на подсъдимия М., чрез които съзнателно е създал и поддържал невярната представа у св. Г., че разполага с възможности и лични контакти да го включи в кратък курс с продължителност в рамките на около месец (времето на престоя на свидетеля в страната) за придобиване правоспособност на водач на моторно превозно средство, категория "DE", от която пострадалият спешно се нуждаел за работа в чужбина, мотивирайки по този начин св. Г. да извърши имуществено разпореждане - да предостави парична сума от 1850 лева срещу обещаната услуга; липсата на намерение на подсъдимия да изпълни поетото обещание; преследваната користна цел от дееца да набави за себе си имотна облага, която иначе не би получил; настъпилата в резултат на деянието имотна вреда за измамения. Съобразно фактическите констатации на съда по същество правната квалификация е законосъобразна. В искането се съдържа и твърдение за влошено здравословно състояние, което навежда на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Индивидуализираното наказание от три години лишаване от свобода отговаря на минималния предвиден размер за престъплението по чл. 211 НК - измама по чл. 209, ал. 1 НК, представляваща опасен рецидив. То не е явно несправедливо и държи сметка за съвкупността от обстоятелства на конкретното престъпление, данните за личността на подсъдимия и целите по чл. 36 от НК. Наличните медицински документи (служебна бележка, епикриза и амбулаторен лист) за диагностицирано заболяване, наложило тридневно лечение през 2011 г. в гастроентерологично отделение на МБАЛ "Св. И. Р." - [населено място], нито обуславят изключително смекчаващо обстоятелство, нито по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което липсва основание за намаляване на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 425 НПК