Решение № 7838 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2021 г.

Решение № 7838 от 30.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2021 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Върбица, чрез неговия пълномощник срещу решение № 12/26.01.2021 г. по адм. д. № 285/2020 г. на Административен съд - Шумен. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед и присъждане на разноски за двете производства. Ответникът по касационната жалба – "Ера Бест" ООД, чрез своя процесуален представител в писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Ера Бест" ООД срещу заповед № 1258/16.06.2020 г. на кмета на община Върбица, с която в качеството му на извършител му е наредено да премахне незаконни строежи "дървен навес" и "двускатна дървена покривна конструкция", находящи се в УПИ XIX, кв. 1 по плана на гр. Върбица. В съставеният констативен акт и обстоятелствената част на заповедта строежите са приети за незаконни като извършени без издадени разрешения за строеж и одобрени проекти, поради което на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено тяхното премахване. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В процесната заповед липсва индивидуализация на подлежащите на премахване обекти. Описаният в заповедта "дървен навес" е описан като изграден към масивна производствена сграда, каквито в имота има повече от една. Същият е с отразени в констативния акт и заповед размери 53, 00 м / 4 м и площ от 212 кв. м., което не отговаря на измереното на място 48, 00 м / 4 м и площ от 192 кв. м. според заключението на вещото лице. Доколкото преценката на законност и търпимост на един строеж изисква яснота на неговите размери, липсата на индивидуализацията на неговите елементи води до извод за незаконосъобразност на заповедта. Въз основа на данните по делото строежът представлява допълващо застрояване, което е търпимо в хипотезата на § 127, ал. 1 ЗИДЗУТ, приложима за такъв незаконен строеж изграден преди 31.03.2001 г. По отношение на втория незаконен строеж "двускатна дървена конструкция", предмет на заповедта за премахване е част от покривна конструкция на сграда. Доколкото липсва яснота за конкретната подлежаща на премахване част от покрива, предвид значителното несъответствие на отразените в заповедта параметри и тези на целия покрив на сградата, налице е съществен порок на формата на заповедта, водещ до невъзможност адресата на административния акт да организира своята защита. Също така, административният орган не е изследвал дали е налице промяна на покривната конструкция на сградата или само подмяна на покривния материал. Този строеж също е търпим в условията на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е неправилно в частта за незаконен строеж "дървен навес". Видно от доказателствата по делото и от заключението на вещото лице, към масивна производствена сграда в УПИ XIX, кв. 1 по плана на гр. Върбица е построен дървен навес. Изводите на съда за липса на индивидуализацията му са необосновани, доколкото в процесния имот е налице само един дървен навес със сходни на измерените в административното производство размери от 53, 00 м / 4 м и площ от 212 кв. м. Разликата при измерването на вещото лице на 48, 00 м / 4 м не е съществена и не води до невъзможност на индивидуализация на строежа, доколкото и съдът е изложил мотиви за неговата търпимост. Обектът по своите характеристики и предназначение безспорно представлява строеж, за който липсват издадени строителни книжа. Представеното по делото удостоверение за търпимост на първо място касае единствено масивната сграда, към която е построен навеса, а на второ - такова удостоверение може да послужи пред нотариус при прехвърлителни сделки на обекта, а няма характер на акт за неговото узаконяване. Настоящата инстанция при преценка на противоречащите доказателства за момента на изграждане на дървения навес, приема за отговарящи на съвкупния доказателствен материал тези, сочещи за такъв момент най-рано 2014 г. В тази насока са показнията на двама от разпитаните свидетели, както и представени по делото скици от 2014 г., в които строежа не фигурира. Предвид установения период на изграждане не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, относими към строежи, построени преди 31.03.2001 г. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед в тази част за незаконосъобразна, съдът е приложил материалния закон неправилно. Оспореният административен акт по отношение на незаконен строеж "дървен навес" е материалнозаконосъобразен, тъй като безспорно се установи наличието на предпоставките за приложението посоченото от административния орган правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – липса на строителни книжа. Това налага отмяна на обжалваното решение в тази част и постановяване на друго в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт по отношение на незаконен строеж "дървен навес". Решението е правилно в останалата част за "двускатна дървена покривна конструкция". Издадената заповед и представения с административната преписка констативен акт № 1/10.04.2020 г. не дават достатъчна възможност да се конкретизира подлежащото на премахване строителство. По даденото от административния орган описание то представлява двускатна дървена покривна конструкция на производствена сграда, покрита с керемиди върху летвена обшивка, с размери 12, 30 м / 53, 00 м, трайно прикрепена към стоманобетонови оградни стени и бетонови греди. Заключението на вещото лице отразява на място действително измерени дървени елементи на покрива на сградата 32, 60 м / 12, 30 м. В съдебно заседание длъжностно лице участвало в съставянето на констативен акт № 1/10.04.2020 г. сочи, че сградата, чиято покривна конструкция е предмет на премахване е с дължина 97 м, като предмет на заповедта е само част от покривната констукция с дължина 53 м, която е била подменена. Измерванията на място от вещото лице значително се отличават от посочените в административния акт и липсва посочване на конкретна част от покрива на производствената сграда, която подлежи на премахване. Следователно, процесният строеж "двускатна дървена покривна конструкция" не е достатъчно индивидуализиран за безспорно определяне на действителното му положение и не е ясно каква част от покрива на сградата подлежи на премахване – целият, или само неконкретизирана част от него, водейки до неясно изразяване на волята на административния орган. Изложеното възпрепятства решаващия съд от извършване на цялостна преценка за законност и търпимост на обекта. В тази връзка съдът неправилно е обсъждал търпимостта на обекта, доколкото това е възможно само за ясно индивидуализирано незаконно строителство. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна в тази част, съдът е приложил материалния закон правилно. В тази част обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, при частична отмяна на първоинстанционното решение по съществото на спора, съдебният акт следва да се отмени и в частта за разноските. В полза на "Ера Бест" ООД следва да се присъдят разноските, направени пред първата инстанция в половин размер, а именно 705 лв. /седемстотин и пет/ лв. и за касационната инстанция в половин размер от претендирания общо 800 лв., а именно 400 /четиристотин/ лв. или общо 1 105 /хиляда сто и пет/ лв. В тази насока направеното възражение за прекомерност от касатора кмета на община Върбица е неоснователно. На касатора следва да се присъдят направените за две инстанции разноски в половин размер от цялата претендирана сума от 1 250 лв., а именно 625 /шестотин двадесет и пет/ лв. за две инстанции. Направеното възражение за прекомерност от ответника по касационната жалба "Ера Бест" е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 222 АПК, Върховният административен съд, второ отделение