Решение № 12188 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8392/2009 г.

Решение № 12188 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8392/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) . Образувано е по жалба подадена от Румен Иванов Маринов от гр. Своге срещу заповед К-2241 от 13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и постановена при съществени нарушения на административно- производствените правила - липсва предложение до органа по назначаването, поради което моли нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител е изразил писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК намира същата за допустима. При обсъждане доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателствата, се установи следната фактическа обстановка: Жалбоподателят до 14.04.2009 г. е бил служител на МВР, когато е сдал длъжността главен инспектор- разузнавач I-ва степен при ГД "Криминална полиция"- МВР, категория ДВ". Видно от приложената справка за осигурителен стаж, жалб. Маринов към 30.05.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 24 години, 05 месеца и 11 дни, при общ осигурителен стаж 30 години, 03 месеца и 26 дни. В съответствие с тези данни, със заповед К-2241 от 13.04.2009 г., предмет на оспорване, министърът на вътрешните работи като орган по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение на Румен Иванов Маринов от гр. Своге като държавен служител от МВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министър на вътрешните работи и е подписана от него. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Неоснователно е възражението, че същият е издаден без мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР до органа по назначаването, тъй като това е предвидено само като възможност в цитирания текст, но не и като императивно задължение. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който "Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на т. 2 на ал. 1 на чл. 245 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 30.05.2009 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 24 години, 05 месеца и 11 дни, при общ осигурителен стаж 30 години, 03 месеца и 26 дни и по този начин е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 от КСО. А след като жалбоподателят има изискващия се осигурителен стаж, прослужен в системата на МВР, е налице законоустановената предпоставка за прекратяване на служебното му правоотношение на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не е налице нарушение на чл. 268, ал. 3 ППЗМВР във вр. чл. 106, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), предвиждащ само възможност за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР с едномесечно предизвестие. Тази възможност е предоставена на преценката на органа по назначаването, който ако се възползва от нея, но не спази срока на предизвестието, само тогава търпи последствията на чл. 106, ал. 4 от ЗДС. Анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното налага категоричният извод, че органа по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,