Решение № 5223 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. С., гражданин на Бангладеш против решение 21/02.01.2025 г., постановено по адм. д. 4622/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата против решение 5597/16.04.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Изтъква, че съдът не е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства и неправилно е приложил чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответната страна председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Прокурорът на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на И. С., гражданин на Бангладеш, против решение 5597/16.04.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че И. С. е напуснал страната на произход легално, със самолет за Дубай, откъдето взел полет за гр. София. Чужденецът пристигнал в Република България с виза тип С , която била за срок от 84 дни. След изтичане на визата, решил да подаде молба за закрила в Република България. Пред интервюиращият орган е заявил, че притежава още три визи за Индия, Дубай и Армения. Мотивирал молбата си за международна закрила с твърдението, че бил активен политически член към [заличен текст]. Според данните в паспорта, представен от чужденеца, той е заминал за Армения на 26.10.2022г. и се е завърнал доброволно в родината си на 25.01.2023г. Заявил е, че не бил съден или осъждан в държавата си по произход и не е бил арестуван в нея. За изясняване на ситуацията в държавата по произход е използвана справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Бангладеш. При тази фактическа обстановка от правна страна съдът е приел, че решението е взето от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материалноправно основание за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Анализирайки бежанската история, административният съд е счел, че изложеното в нея не попада в предметния обхват на ЗУБ и причините за напускането на страната на произход имат икономически характер, доколкото жалбоподателят не е заявил, че изпитва страх от преследване от официалните власти или по причина на религиозна принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Предвид изложеното съдът е стигнал до извода, че не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място съдът е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е счел, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Посочено е, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като такова с характер въоръжен конфликт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не са налице релевираните касационни основания за отмяна на съдебния акт. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. За да постанови отказ за предоставяне на статут на бежанец, административния орган е изложил мотиви, че бежанската история на кандидата е недостоверна. Фактите от нея са непоследователни и нелогични, поради което твърденията му, че е преследван по политически причини правилно не са кредитирани от административния орган. Като причина за заминаването си в Армения чужденецът е посочил лошата икономическа обстановка в Бангладеш. Обстоятелството, че чужденецът не е имал опасения за сигурността си, се подкрепя и от факта, че той доброволно се завърнал в Бангладеш на 25.01.2023 г. Освен това твърденията му за проблеми в страната на произход не съдържат конкретни факти. Поради това касационната инстанция приема, че в настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Относно представените доказателства за повдигнато наказателно обвинение, следва да се посочи, че същите се отнасят за престъпления от общ характер за събития през 15 октомври 2022г. и 22 август 2022г. От доказателствата по делото се установява, че през този период чужденецът е бил в страната си на произход необезпокояван, като няма доказателства към него да е осъществено преследване или тежко посегателство и наказание. В тази връзка, молителят за закрила не прави и такива твърдения. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал свободно Бангладеш с виза и след изтичането й не искал да се завърне в страната на произход. По отношение на него не са били са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Неоснователни са и доводите, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ поради неправилното анализиране на ситуацията в страната на произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ, правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Бангладеш поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилни са изводите, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От съдържащите се по делото справки относно актуалното положение в Бангладеш следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Бангладеш не е налице въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността в Бангладеш е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа демократична култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка относно актуалното положение в страната с вх. МД-02-55/24.01.2025г., в която изрично е посочено, че с решение 247/03.04.2024г. на Министерския съвет са приети Списък на сигурни страни на произход и на Списък на трети сигурни страни по отношение на търсещите закрила, като Република Бангладеш се определя за сигурна страна. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение