Решение № 11250 от 5.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности Бургас в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител против решение 299/29.12.2020г., постановено по адм. дело 386/2020г. по описа на Административен съд Сливен. В касационната жалба се релевират и обосновават оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира се и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Кожаров и Гинчева ООД Сливен, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата. Твърди, че решението на АС Сливен е правилно и моли съда да отхвърли касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на АС - Сливен е отменена Заповед за налагане на ПАМ ФК-283-0048993/05.10.2020г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Бургас при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.а ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект - фотостудио и копирни услуги, находящ се в гр. Сливен, кв. Българка, стопанисван от "Кожаров и Гинчева ООД, за срок от 14 дни, за който срок е забранен и достъпът до обекта. Заповедта е издадена във връзка с извършена на 29.09.2020г. проверка на търговския обект, стопанисван от касатора, при която при контролна покупка на услуга ксерокопиране на документи на стойност 0.80лв. и заплащането й в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. При определяне на продължителността на срока на ПАМ е взето предвид тежестта на извършеното нарушение, вида и характера на търговската дейност, среднодневния оборот, наличието на непогасени публични задължения и декларираните финансови резултати. За да отмени оспорения пред него административен акт, съдът е приел, че макар и да е доказано извършено нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС, липсват изложени конкретни мотиви относно срока на наложената мярка, като по този начин е нарушен и принципа на съразмерност посочен в чл. 6 от АПК. Решението е правилно. Правилно АС Сливен е приел, че безспорно е установено извършеното нарушение на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. а от ЗДДС, тъй като при извършена извършване на услуга ксерокопиране на документ, не е издаден съответен документ за продажба по 118 от ЗДДС. С оглед нормата на чл. 186 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба, се стига до извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обектите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни", но това не го лишава от задължението да обоснове продължителността на срока на наложената мярка т.е. да мотивира срока на наложената мярка. В конкретния случай правилно АС Сливен е приел, че прилагането на ПАМ не в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Съгласно него административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. При вменената продължителност на срока - 14 дни, се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Следва да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение. Стойността на стоката е явно незначителна, а положителна касова разлика не е установена надлежно спрямо предходен ден, в който обекта е бил отворен и работещ. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение