Решение № 12992 от 20.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5612/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при ЦУ на НАП, депозирана чрез юрк. Русева, срещу Решение 193/06.04.2021 г., постановено по адм. дело 983/2020 г. по описа на Административен съд Плевен, с което по жалба на Да Финанс ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-04000419008624-091-001/28.07.2020 г., потвърден с Решение 162/16.10.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира приложението на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, тъй като липсват доказателства, че получателят на услугите, доставени от Да Финанс ЕООД, има статут на данъчно задължено лице, съответно доставките са облагаеми. Оспорва констатациите на решаващата инстанция по отношение на получателя на спорните доставки адвокат Ц. Цанев, считайки, че обичайното му местоживеене е в България, поради което за дружеството е възникнало задължение да начисли данък. Моли за отмяна на оспорваното решение и произнасяне по съществото на спора, а в условията на алтернативност иска връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответника по касация - "Да Финанс" ЕООД - гр. Плевен, притежаващо ЕИК[ЕИК] е подало писмен отговор чрез адв. Евтимов, в който е аргументирало становище за неоснователност на КЖ. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представя писмени доказателства и практика за сведение на съда. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидноста, допустимостта и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Плевен е бил Ревизионен акт Р-04000419008624-091-001/28.07.2020 г., издаден от органи по приходите, с който на Да Финанс ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 195 583 лв. главница и 32 648, 67 лева за периода 30.08.2018 г. 31.12.2018 година. По време на ревизионното производство, приходните органи са констатирали, че ревизираното дружество е издало на адвокат Ц. Цанев 4 броя фактури с предмет доставка на консултантски услуги по сключен между страните договор от 08.08.2018 година. Във фактурите е отбелязано основание за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 21 и чл. 24 от ЗДДС. Прието е от административния орган, че въпреки представената работна виза, не е ясно дали Цанев се е възползвал от възможността трайно да пребивава в Султанат Оман. Лицето - получател на доставката действало в лично качество, а не като адвокат. Поради това с РА са установени задължения за ДДС на Да Финанс ЕООД, като основната констатация на приходния орган е, че мястото на изпълнение на доставката е на територията на РБългария, където дружеството развива своята независима икономическа дейност, съответно Ц. Цанев е данъчно незадължено лице, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 54, ал. 2 от ППЗДДС. При обжалване по административен ред ревизионният акт е потвърден в цялост. За да уважи жалбата на дружеството, съдът е преценил РА като издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила. По материалната му законосъобразност обаче е изложил съображения, че РА противоречи на приложимите норми. Административният съд се е мотивирал, че ревизиращите органи са приложили неправилно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, въпреки доказването на факта, че Ц. Цанев е действал в качеството си на адвокат и е имал обичайно местопребиваване извън рамките на Европейския съюз. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като настоящата съдебна инстанция не установи сочените от касатора пороци по чл.209, т.3 АПК. Съдът подробно е описал фактическата обстановка, възприел е фактите и при законосъобразно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Основният спор е върху това дали с оглед установените факти и доказателствата по делото, Ц. Цанев е данъчно задължено или незадължено лице, както и дали към момента на доставката е пребивавал извън България, съответно извън Европейския съюз, за да се определи коя е приложимата разпоредба чл. 21, ал. 1 или чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. С данък върху добавената стойност се облага всяка доставка на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Съобразно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Според текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Съобразно нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че определянето на мястото на изпълнение на доставката на услуга зависи от това в какво качество действа получателят към датата на възникване на изискуемосттта на данъка - на данъчно незадължено или данъчно задължено лице. Статутът на данъчно задължено лице следва се определя с оглед условията по чл. 3 от ЗДДС, съответно - чл. 9 - чл. 13 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г. относно общата система на данък върху добавената стойност, което е направено от решаващата съдебна инстанция. В тази връзка няма как да бъдат споделени възраженията на касатора, че Ц. Цанев е действал в лично качество. На първо място, видно от сключения договор и от процесните фактури, Цанев е действал именно в качеството си на вписан адвокат в САК, а предметът на доставките е консултантски услуги в сферата на финансите, предназначени за негови чуждестранни клиенти. Несъответен на житейската логика и на доказателствата по делото би бил изводът, че Цанев е действал не в рамките на своята независима икономическа дейност, а в лично качество, предвид специализираното естество и размерите на процесните финансови услуги. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение прецени като неоснователни твърденията, че обичайното местоживеене на Цанев е в България, съответно, че Да Финанс ЕООД е имало задължението на начисли данък за доставките на услуги. По делото безспорно е установено, че лицето притежава работна виза за Султанат Оман, обхващаща включително и ревизирания период, т.е. лицето е извършвало дейности за местен работодател, представена е карта, изпълняваща функциите и на шофьорско свидетелство за управление на МПС. Видно от материалите по делото, е че Цанев е с вписан настоящ адрес в Оман. Съвкупното обсъждане на доказателствата по делото налага извод, че към момента на осъществяване на доставките, Цанев е данъчно задължено лице, с установено място на пребиваване и извършване на независимата си икономическа дейност, извън пределите на Европейския съю. Оттук следва мотива, че нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС е неприложима. Този извод не може да бъде разколебан с доводи за непредставен ДДС номер, с наличието на фактури към български телекомуникационен оператор и със закупуването на канцеларски материали. В същия смисъл наличието на адрес и в България, както и на данни за инцидентни посещения на страната, не могат да обосноват приложение на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС с оглед на горните мотиви. Представени са писмени доказателства в заверени преси и преводи на: Номер 11339 от Регистъра на удостоверенията, 12 страници копие на паспорт с титуляр Ц. Цанев, нотариално заверена декларация от А. Шанфари, налагащи извод за настоящ адрес и обичайно пребиваване на Цанев в Султанат Оман. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. С оглед на резултата по делото, искането на Цанев, подкрепено с доказателства за реалното извършване на разноски в касационната инстанция, следва да бъде уважено. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение