Решение № 6923 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2013 г.

Решение № 6923 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12624/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Прекс" ООД моли да бъдат отменени решение № 3890/09.07.2012 г. и допълнително решение № 4738/11.07.2013 г. по адм. д. № 8390/2011 г. на АССГ, с които е отхвърлена жалбата против РА № 2001009638/26.01.2011 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбите си и в писмени бележки. Моли да бъде отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 7, 8, 10 и 11.2007 г., м. 10 и 12.2008 г. и м. 1, 2, 4 и 5.2009 г. общо 77 154,67 лв. с лихви и в частта за определен допълнително корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. общо 16 843,33 лв. с лихви, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Претендираните разноски от касатора поддържа, че са прекомерни. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбите. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество, са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2001009638/26.01.2011 г. на ТД на НАП - София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 77 154,67 лв. с лихви по фактури на "Футура хаус" ООД, "Нобил 2000" ЕООД и "Инвест груп" ЕООД за периоди от 2007 г., 2008 г. и 2009 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на СМР не са реално осъществени. С допълнителното решение № 4738/11.07.2013 г. по същото дело е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен допълнително корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. общо 16 843,33 лв. с лихви на основание чл. 16, ал. 1 и 2, т. 4 ЗКПО поради увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите за доставки на услуги, които не са реално осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за правилно определяне на задълженията на ревизираното лице в РА. Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото не са основателни. Съдът е дал указания на страните по чл. 171, ал. 4 АПК за доказателствените им задачи с разпореждане от 3.10.2011 г., с което е изпълнил процесуалните си задължения да напътства страните. Съдът е обсъдил заключенията на техническата и счетоводна експертиза, и обосновано е приел, че заключението на техническата експертиза е изработено, без да са посещавани обектите, на които по обяснения на управителя на ревизираното лице са извършвани довършителните работи по спорните фактури и не установява изпълнение на фактурираните СМР. Заключението на счетоводната експертиза установява безспорни за делото обстоятелства и не променя фактическата обстановка по делото. Обосновано съдът е приел, че в представените договори между ревизираното лице и доставчиците, в приложенията към тях с опис на СМР, в приемо-предавателните протоколи и фактурите не са посочени обектите, на които ще се извършват възложените СМР. При липса на обект в договора, на който ще се извършват довършителните работи, договорите нямат предмет, тъй като за довършителни работи обектът е съществено условие на договора. Приемо-предавателните протоколи с описани СМР без посочен обект не установяват изпълнение на описаните СМР. Ревизираното лице е поддържало, че получени СМР на стойност 42 400 лв. от "Футура хаус" ООД е доставило на ЕТ "Гомар-Иванка Иванова". Представени са доставните фактури от ревизираното лице за едноличния търговец, които са с предмет строителни материали, което обстоятелство правилно е преценено от съда и органите по приходите като установяващо липса на доставка по фактурата на "Футура хаус" ООД. Има дублирани СМР на едни и същи обекти, доставяни от "Футура хаус" ООД и "Нобил 2000" ЕООД. Обосновано съдът е приел, че фактурираните от "Футура хаус" ООД ремонт на тавани, изграждане на преградни стени, подмяна на покривна изолация, боядисване на фасада не е могло да бъдат изпълнени с осчетоводените от този доставчик инструменти. Управителите на "Нобил 2000" ЕООД и "Инвест груп" ЕООД са дали обяснения, че са ползвали работници по граждански договори, които се осигуряват за 8-часов работен ден от "Билд груп" ООД, чиито работници са. Обоснован е изводът на съда, че тези доставчици не са могли да извършат фактурираните СМР, ползвайки работници в извънработно време предвид обема на възложените СМР. Правилен е изводът, че спорните фактури не отразяват реално осъществени доставки на СМР и не възниква право на приспадане на данъчен кредит по тях за касатора на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Неоснователен е доводът на касатора за отклонение на решението от практиката на СЕО и СЕС. Позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неоснователно. В цитираното дело на СЕС са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес осъществяването на доставките не е доказано. Неоснователен е доводът за неправилен извод на съда за допустимост на свидетелски показания за установяване извършването на СМР от доставчиците, издали фактурите. Законосъобразно в мотивите на първото решение съдът е приел, че по чл. 57, ал. 2, т. 2 ДОПК свидетелски показания са допустими. Допускането на свидетелски показания е поискано след приключване на устните състезания по делото в молбата за издаване на допълнителното решение и съдът в съответствие с процесуалните правила е отказал да допусне разпит на свидетелите. Неоснователен е доводът, че плащанията по фактурите доказват осъществяване на доставките. Плащанията не са основание да се признае право на приспадане на данъчен кредит, щом не е установено осъществяване на доставките. В този смисъл е т. 17 от решението по дело С-108/99 г. на СЕО. Законосъобразен е изводът на съда за начисляване на ДДС във фактурите без основание и правилно определяне на данъчни задължения по ЗДДС в РА на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В частта по ЗКПО правилен е изводът на съда за законосъобразно определяне на допълнителен корпоративен данък поради увеличение на финансовия резултат с разходите по фактурите за доставка на услуги, които не са осъществени. Неоснователен е доводът за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. Правилно органите по приходите и съдът са приели, че разходите по фактурите за неосъществени доставки не са довели до получаване на свързани с тях приходи и не са налице условията за приложение на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. Приемо-предавателните протоколи, в които не са посочени обектите, на които са извършени описаните СМР, не установяват връзка между описаните в тях СМР и извършените последващи доставки на СМР от касатора на неговите възложители. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за още 959,94 лв. поради промяната в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,