Решение № 14511 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2013 г.
ВАСVI отделение05.11.2013 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2550/16.04.2013 г. по адм. дело № 11398/2011 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД, гр. София да заплати на Столична здравноосигурителна каса сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14511 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7959/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) "Александровска" ЕАД, гр. София против решение № 2550/16.04.2013 г. по адм. дело № 11398/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът посочва, че за процесните случаи е проведено лечение в пълен обем, а допуснатите нарушения се дължат на технически пропуски при воденето на медицинската документация, а не на нарушения на алгоритъма на "клиничните пътеки", който не е обнародван в "Държавен вестник". Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична здравноосигурителна каса изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че на основание § 68 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е предприела действия по обнародване на приложенията към Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. (НРД-2010) като наред с това същите са своевременно оповестени чрез интернет страницата на НЗОК. Подчертава, че алгоритъмът на клиничните пътеки, разписан в приложенията към НРД-2010 е неразделна част от индивидуалните договори между НЗОК и лечебните заведения, по силата на които е задължителен за прилагане и изпълнение. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Приема за носнователни доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради, позоваване на правни норми непубликувани в "Държавен вестник". Посочва, че НРД-2010 е обнародван в ДВ, бр. 102 от 2009 г. и е влязъл в сила на 1.01.2010 г., ведно с приложенията, които са неразделна част от него, като отделно в интернет сайта на НЗОК са публикувани НРД и приложенията към него, поради което всички заинтересовани лица са могли своевременно да се запознаят с тяхното съдържание. Намира за правилни изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и като такъв е законосъобразен. Констатациите на съда за неоснователно получени суми по клиничните пътеки в разрез с определените основни параметри, визирани в НРД -2010 са подкрепени от медицинската документация по делото и заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2550/16.04.2013 г. по адм. дело № 11398/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на УМБАЛ "Александровска" ЕАД, гр. София срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-02-34/3.08.2011 г. на директора на СЗОК. Присъдил е разноски. За да постанови решението, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Отбелязал е, че строго регламентираните в НРД-2010 изисквания за водене и отчитане в здравната документация на оказаната медицинска помощ изключва основателността на наведените от страна на жалбоподателя доводи, че констатираните нарушения се дължат на технически пропуски, а не на неизвършване на дейности по съответната клинична пътека. Решението е правилно. По делото е установено, че проверката е реализирана на основание заповеди на директора на СЗОК и управителя на НЗОК. Реализираният контрол е обхванал изпълнението на договор № 22-2500/2011 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки за 2010 и 2011 г.; изясняване на обстоятелствата по сигнал вх. № 02-00-37/17.05.2011 г. на НЗОК и на медицинската документация на пациентите по време на хоспитализация. За резултатите са съставени констативни протоколи от 22.06.2011 г.; 23.06.2011 г.; 24.06.2011 г.; 27.06.2011 г.; 28.06.2011 г. и 29.06.2011 г., както и протокол за неоснователно получени суми № МВ - 240/06.07.2011 г. Констатираните от лекарите-контрольори пропуски са дали основание директорът на СЗОК в рамките на производство по подадено възражение против констатациите да издаде писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми за случаите, за които са били налице безспорни доказателства за неосъществена медицинска дейност съгласно разписания алгоритъм на проверените ИЗ по отделните клинични пътеки. Поканата е потвърдена със заповед № РД-09-513/10.11.2011 г. на управителя на НЗОК. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение за обективност на направените констатации и неизпълнение в изброените случаи на алгоритъма на съответните клинични пътеки. Административният съд е анализирал всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорните права и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Доказателствената сила на констативните протоколи и протокола за неоснователно получени суми от проверката не е опровергана, поради което обосновано съдът е приел, че следва да се считат за осъществени отразените в приложената по делото медицинска документация факти и обстоятелства, относими към предмета на спора и обосноваващи законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са доводите на касатора, че писмената покана е незаконосъобразна, защото е издадена на основание необнародван нормативен административен акт. Производството по нейното издаване е уредено в раздел Х на Закона за здравното осигуряване и в случая същото реализирано прецизно, отчитайки разписаните правомощия на директора на СЗОК и установения административнопроизводствен ред. НРД - 2010 е обнародван в ДВ, бр. 102 от 2009 г. и е влязъл в сила на 1.01.2010 г., ведно с приложенията, които са неразделна част от него, като своевременно е оповестен и чрез интернет страницата на НЗОК. Алгоритъмът на клиничните пътеки, разписан в приложенията към НРД-2010, е неразделна част от индивидуалните договори между НЗОК и лечебните заведения, по силата на които е задължителен за прилагане и изпълнение, поради което не е налице материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на СЗОК искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касатора под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,