Решение № 2163 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2017 г.

Решение № 2163 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10527/2017 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б. срещу решение № 185 от 02.06.2017 г., постановено по административно дело № 94 по описа за 2017 г. на Административен съд /АС/ – В.. Касационният жалбоподател сочи, че оспореното решение е недопустимо, като постановено срещу уведомително писмо по чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Алтернативно излага съображения, че оспореното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се решението да бъде обезсилено, алтернативно отменено и по съображения изложени в писмена защита. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък на разноските. Ответникът – П. Делев не изразява становище по касационната жалба. С депозирана на 14.01.2019 г. писмена молба чрез процесуалния си представител претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, след съвещание намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С обжалваното решение съставът на АС В. е отменил по жалба на П. Д. отказ на кмета на О. Б., обективиран в писмо изх. № 94-198 от 03.02.2017 г. за предоставяне на обществена информация по заявление вх. № 94-25/04.01.2017 г. депозирано от П. Д. и е изпратил преписката на кмета на О. Б. за произнасяне по подаденото заявление съобразно мотивите на решението в 14 - дневен срок от влизането му в сила. Съдът е осъдил О. Б. да заплати на П. Д. деловодни разноски в размер на 610, 00 лева. Първоинстанционния съд е бил сезиран с жалба от П. Д., чрез процесуалния му представител адв. Стефанова срещу мълчалив отказ на кмета на О. Б. да осигури достъп до обществена информация по заявление вх. № 94-25/04.01.2017 г. В изпратената от органа административна преписка е налично писмо изх. № 94-198 от 03.02.2017 г. на кмета на О. Б., с което същият се е произнесъл по подаденото заявление. Видно от изложеното в писмото органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, което е причина за невъзможността информацията да бъде предоставена. Изрично е посочено, че с писмото заявителя е уведомен по смисъла на чл. 33 ЗДОИ за невъзможността информацията да се предостави. Видно от изложеното в Определение от 22.03.2017 г. съдът е приел, че предмет на оспорването, с което е сезиран, е изричен отказ на кмета на О. Б., обективиран в писмо изх. № 94-198 от 03.02.2017 г., а не мълчалив отказ. При така определения предмет на жалбата и делото е постановил решението си. Решението е недопустимо. Преценката на съда, че писмо изх. № 94-198 от 03.02.2017 г. на кмета на О. Б. е изричен отказа за предоставяне на обществена информация е неправилна. Съгласно чл. 33 ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. Уведомлението по чл. 33 ЗДОИ няма белезите на индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване. От данните по делото се установява, че търсената от Делев информация не съществува, като в тази връзка пред настоящата инстанция се ангажираха доказателства, че служителите на общината са извършили проверка за наличието й. С оглед изложеното оспореното съдебно решение ще следва да се обезсили и съдебното производство да се прекрати, тъй като по подаденото от заявителя Делев заявление е налице произнасяне с акт по чл. 33 ЗДОИ, т. е. липсва мълчалив или изричен отказ за предоставяне на информация, а уведомлението по чл. 33 ЗДОИ не подлежи на обжалване. При този изход на спора претенцията на касатора за заплащане на разноски ще следва да се уважи, на основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК в доказан по размер, а именно 1000 лв., по 500 лв. за всяка от двете съдебни инстанции, съобразно представените по делото доказателства и списък с разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, чл. 159, т. 1 АПК