Решение № 2239 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2012 г.

Решение № 2239 от 15.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк. И. Илиева, против решение № 15/10.02.2012 г., постановено по адм. дело № 206/2011 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23789 от 13.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Билял Алиев Билялов, от с. Борима, община Троян, област Ловеч, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Билял Алиев Билялов, е отменил посочения по-горе АУПДВ на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена, като недължимо платена сума в размер на 6764,25 лв., за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 11/170709/19301. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представя доказателства, да е събрал служебно необходимите доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Същият бил и немотивиран. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон, е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав, напълно споделя направените изводи в решението, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Съгласно чл. 59 АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ, предмет на делото липсват изложени фактически основания за издаването му. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на процесуалните норми на АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство, и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото, ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното до тук, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,