Решение № 14005 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2010 г.

Решение № 14005 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Мюмюн Осман Белур от гр. Димитровград, против решение № 120/16.02.2010 г. по адм. д. № 913/2009 г. на Административен съд - Хасково като неправилно поради нарушение на материалния закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Мюмюн Осман против писмения отказ на областния управител на област - Хасково да му бъде признато право на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ по изложени съображения, че претендираната от него форма на незаконна репресия - "служил принудително пълния срок на трудовата военна служба, вместо съкратен срок" като трето дете от мъжки пол в семейството, не е сред изрично изброените хипотези на чл. 1 и чл. 2 ЗПГРРЛ. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният изричен отказ на административния орган, съответства с посочените материалноправни разпоредби на закона. Жалбоподателят е поискал обезщетение, позовавайки се на основанието, визирано в разпоредбата на чл. 1, т. 3 от закона - за лица, "въдворявани в трудововъзпитателни общежития, лагери и др. подобни места, както и принудително трудово мобилизирани. Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства, той е служил като редовен войник в посоченото поделение, без да са налице данни за принудителна трудова мобилизация поради политически, религиозни причини или произход, за което се издава съответен документ от МВР, кмета на общината и др. посочени държавни органи. Следователно, жалбоподателят няма качеството на репресирано лице по смисъла на чл. 1, т. 3 от ЗПГРРЛ, както законосъобразно е приел административният орган и съдът в обжалваното му решение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение,