Решение № 13433 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9169/2010 г.

Решение № 13433 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9169/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - гр. Варна против решение № 940 от 4.05.2010 г., постановено по адм. д. № 2007/2008 г. по описа на Административен съд Варна. С него е отменена негова заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., с която е одобрен план на новообразувани имоти от селищно образувание, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта по отношение на новообразуван имот с № 883 и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията в решението. Инвокирани са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът навежда довод и за неизпълнимост на указанията в решението. Освен това счита, че съдът не е следвало да присъжда разноски в размер на 225 лева, тъй като не бил представен списък за тях. Моли Върховния административен съд да отмени решението. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът Иван Дуков Стефанов не се явява и не изпраща представител. В писмен отговор чрез своя пълномощник адв. Т. Узунова оспорва касационната жалба. Заинтересованите страни Стефка Вълчева Иванова и Жечко Иванов Димитров не се явяват и не заявяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Намира, че при новообразуването на процесния имот административния орган не е съобразил площта и границите на имота с представения акт за собственост. С горните аргументи обосновава законосъобразност на решението и предлага то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Иван Дуков Стефанов, отменил заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., издадена от областния управител на Варненска област, в частта, с която е одобрен плана на новообразувани имоти от селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на имот № 883 и върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да достигне до този извод, Административен съд Варна съобразил Решение № 503/13.05.1998 г. и Решение № 1656/01.07.2009 г. на ОСЗ - гр. Варна за поправка на явна фактическа грешка в него, с което на наследодателката на оспорващия - Теодора Ив. Димитрова е признато за възстановяване правото на собственост върху нива от 4,190 дка, находяща се в терен по § 4 в местността "Влахолу", землище Виница, представляваща имот № 7928, парцел 7929 по КП от 1956 г., и включващ целите и части от имоти с посочени в решението планоснимачни номера по КП "Бялата чешма и дъбравата", сред които и имот пл. № 883 с площ от 680 кв. м. Съобразил, че с плана на новообразуваните имоти, имот № 883 с площ от 719 кв. м. е отреден за Стефка Вълчева /бивш ползувател/, която се лигитимира като собственик на последния с нот. акт № 60, т. 25, дело 11640 от 1994 г. за 600 кв. м. ид. ч. Съдът назначил съдебно-техническа експертиза, която кредитирал като обективна и неоспорена от страните. С нея установил, че разликата над 600 кв. м. от поземлен имот № 883 в размер на 119 кв. м. може да се приобщи към поземлен имот № 890 /съседен на процесния и собствен на оспорващия/, при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, съобразно приложена към заключението комбинирана скица. Съдът обосновал извод за съществено нарушение на административно-производствените правила, допуснато от административния орган при постановяване на обжалваната заповед, което преценил, че е довело до незаконосъобразност на този административен акт. Изложил съображения, че органът е нарушил нормата на чл. 35 от АПК, като не е съобразил всички факти и обстоятелства от значение по случая. При така установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд извел извод, че е налице незаконосъобразност на плана на новообразуваните имоти по отношение на имот № 883, и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, го отменил и на осн. 173, ал. 2 от АПК върнал делото като преписка на административния орган за прилагане на разпоредбите на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ съобразно указанията в решението. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно - при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: В ПНИ се нанасят имотите на три категории лица - ползватели, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост след заплащане на цената на земята по реда и при условията на § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ, бившите собственици на имотите или техните наследници с признато, респективно възстановено право на собственост от ПК /ОСЗГ/, попадащи в територии с предоставени по § 4 права на ползване и настоящи собственици, които се легитимират като приобретатели от първите две категории лица, или на самостоятелно правно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС или други подобни селскостопански организации.. Правилен е изводът, че доколкото реално площта на имот № 883 надхвърля 600 кв. м., преди да остави разликата в имота, определен за ползвателя, административният орган е бил длъжен да изследва наличието на обстоятелства по чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, а именно: дали от разликата над 600 кв. м. от процесния имот самостоятелно, или от повече съседни разлики, може да се новообразува имот за възстановения собственик с размер не по-малък от 250 кв. м., при положение, че е безспорно установено, че освен процесния имот, на Тодора И. Димитрова е признат за възстановяване имот № 890 по КП "Бялата чешма и дъбравата", и в регистъра към ПНИ за собственик на същия са отразени наследниците на Тодора И. Димитрова и този имот има обща граница от юг с имота на бившите собственици. Видно от приложените скици, имот № 890 е съседен на процесния и в Регистъра на имотите към ПНИ е посочен като собственост на наследниците на бившия собственик. С оглед горните съображения доводът, че решението на АС - Варна е необосновано и несъобразено с материалния закон е неоснователен. Доводите, изведени от поправката на очевидна фактическа грешка в Решение № 503/13.05.1998 г., осъществена с Решение № 1656/2009 г. на ОСЗ - гр. Варна, по аргумент от чл. 14, ал. 6 и 7 от ЗСПЗЗ не променят този извод. Същественото в случая е обстоятелството, че при изработването на ПНИ административният орган не е съобразил площта на имота, за който заинтересованата страна има титул за собственост и наличието на възможност разликата над тази площ да бъде придадена към имота на бившия собственик. Съдът правилно е приел, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при оспорване заповедта на областния управител се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. При констатираното нарушение относно определяне границите на имотите и записването в регистъра, административният орган следва да съобрази действителните права на собствениците на имотите. По останалите възражения в жалбата: Доводът за "неизпълнимост" на решението се опровергава от неоспореното заключение на вещото лице /л. 190 от делото/. При този изход на спора съдът правилно е приложил закона и по отношение на присъдените разноски. Доводът за обратното, при липса на направено възражение за техния размер, не намира опора в чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Противно на твърдяното в касационната жалба, на л. 282 от делото се намира списък на разноските по чл. 78, ал. 5 ГПК, а представените по делото на л. 124 /пълномощното/ и на л. л. 139 и 183 документи са безспорни писмени доказателства, установяващи действително сторени разноски в правилно определения от съда размер. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение