Решение № 4694 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2017 г.

Решение № 4694 от 12.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от юрк. Евтимова, като пълномощник на Кмета на О. П., срещу решение № 238/12.09.2017 г., постановено по адм. дело № 190/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което, по жалба на Р. М. П., С. Й. Х. и С. Й. С., е отменена заповед № 1671/20.07.2016 г. на Кмета на О. П., за премахване на незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ Х-4150, кв. 18 по плана на гр. П. Решението се счита неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната му, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответните страни - Р. М. П., С. Й. Х. и С. Й. С., не се явяват и не се представляват, не са изразили становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана посъщество, същата е неоснователна. Процесният съдебен акт е постановен след решение на ВАС № 4592/12.04.2017 г. по адм. дело № 1919/2017 г., с което е отменено решение № 424/13.01.2017 г. по адм. дело № 396/2016 г. на АС-П. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В него е отчетено, че са събрани доказателства, относими към търпимостта на строежа, такива се съдържат и в оспорената заповед, видно от съдържанието й, но въпреки това съдът не е изложил фактически и правни изводи за наличие на материалноправните предпоставки на § 16 ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, каквито е бил длъжен да изложи, съобразно принципа на служебното начало в съдебноадминистративния процес /чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК/. В изпълнение на дадените указания, съдът е събрал допълнителни писмени доказателства, разпитал е свидетели, допуснал е и е приел СТЕ, неоспорена от страните. Въз основа на съвкупната им преценка, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при спазване на изискуемата форма, без нарушения на процесуалните правила, но при противоречие с материалноправните разпоредби - § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Изложени са подробни съображения, че строежът е допустим както по разпоредбите, действали по времето на извършването му, така и по действащите разпоредби, с оглед което същият е търпим и не подлежи на премахване. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Съобразно данните по делото, съдът е направил констатацията, че процесната пристройка към жилищна сграда в УПИ X, кв. 18 по плана на кв. "Р.", гр. П., представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДРЗУТ, който не разполага със строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват, съгласно чл. 144, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, изграден в периода 1992-2000 г., като с одобрения със заповед от 24.01.1983 г. план имотът е урегулиран в УПИ Х-4150 и предвиден за жилищно строителство. Същият е запазил основното застрояване - двуетажната жилищна сграда, без предвидено в него допълващо застрояване. В тази насока, възприемайки изводите на неоспорената експертиза, изготвена обективно и компетентно, е направен правилния извод, че с оглед параметрите си (3.60м/3.80м и h-2.10м.), начина на изграждане (функционално приобщена към основната сграда, чрез ограждане на съществуващата тераса, като оттам е входа за първия етаж и санитарните възли на сградата), отстояние 2.70 метра от страничната регулационна линия, строежът попада в приложното поле на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ и не противоречи, както на действащия план към момента на изграждането му, допустимо по чл. 112, ал. 4 ППЗТСУ (отм.), така и на ПУП, действащ към настоящия момент. Наведеното в касационната жалба - че пристройката е незаконно построена, без представени строителни книжа, което било констатирано и от съда, не следва да бъдат обсъждани - търпимите строежи са незаконни. Сочи се като довод и несъобразеното от съда, че съгласно чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ, минималното допустимо разстояние на сградите на основното застрояване до страничната граница на УПИ е най-малко 3м., а до границата към дъното на парцела - 5м, което не било спазено. Това оплакване е направено в хода на процеса и обсъдено подробно и обосновано в решението. Същото е неоснователно, изяснено е от в. л. (в-с 2) - отстоянието от 2.70м. на разпоредения за премахване строеж, след положената изолация и облицовка с камък, до страничната регулационна линия, е в допустимото отклонение по правилата и нормите на застрояване, съгл. чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. Като се вземе предвид, че парцелът е бил ъглов, (обединявал сегашните УПИ Х-4150 и УПИ IХ-4151), към момента на застрояването му, при действието на отменения РП, разстоянията от линията на застрояване, до съседните имоти, са били с минимум от 3м. Що се отнася до изискването за отстояние от 5м. по чл. 31, ал. 1, т. 2 ЗУТ, на което се основава оплакването, то е относимо към основното застрояване, както правилно е посочено в съдебния акт. С оглед тези съображения, не са налице касационни за решението отменителни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,