Решение № 6129 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2015 г.

Решение № 6129 от 20.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4402/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, срещу решение № 134 от 27.01.2015 г., по административно дело № 2323/2014 г. от Административен съд-Варна, с което е отменен постановеният от него мълчалив отказ да предостави исканата от В. А. В.в обществена информация със заявление № ДИ-37/30.04.2014 г. и преписката е върната за произнасяне, съобразно дадените в решението указания. Твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. В отговор на касационната жалба- В. оспорва същата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Искането за достъп до обществена информация с рег. № ДИ-37/30.04.2014 г. е подадено от В. В. по реда на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до кмета на община Русе, който е задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Правилно съдът е приел, че в случая директора на Басейнова дирекция Черноморски район Варна не се е произнесъл по реда и във формата, предвидени в закона. Предвидената в ЗДОИ уредба не допуска мълчалив отказ като форма по задължението за достъп. Законодателят е предвидил изрична форма на произнасяне на задължения субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ по заявление за достъп - писмена форма - с решение с изискуеми реквизити, при предоставяне на достъп по чл. 34, ал. 1 ЗДОИ, респективно при отказ за предоставяне чл. 38, ал. 1 ЗДОИ. Ето защо правилно първоинстанционният съд е отменил същия като незаконосъобразен и е върнал преписката на кмета на община Русе за произнасяне след преценка на доказателствата и всички относими обстоятелства в предвидената от закона форма. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение