Решение № 10093 от 9.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационни жалби на ЕТ Снежиком-61-С. Атанасова и Е. Иванов, подадени чрез процесуалния им представител адв. И. Атанасова, против решение 35 от 16 март 2022 г., постановено по адм. дело 282/2021 г. по описа на Административен съд Перник.

С обжалваното решение е отхвърлена:

1. жалбата на ЕТ Снежиком-61-С. Атанасова срещу заповед 18-3422 от 26 март 2021 г. на началник Служба геодезия, картография и кадастър Перник, в частта, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], Община Брезник, с което е заличен поземлен имот с идентификатор 39517.69.4, с площ от 1348 кв.м. и е нанесен в кадастралната карта нов поземлен имот с идентификатор 39517.69.79, с площ от 896 кв.м., заличен е поземлен имот с идентификатор 39517.69.6, с площ от 3054 кв.м. и е нанесен нов поземлен имот с идентификатор 39517.69.80, с площ от 2418 кв.м., и е прекратено производството в останалата част по жалбата;

1. жалбата на Е. Иванов срещу заповед 18-3422 от 26 март 2021 г. на началник Служба геодезия, картография и кадастър Перник, в частта, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], Община Брезник, с което е заличен поземлен имот с идентификатор 39517.10.14, с площ от 2169 кв.м. и е нанесен в кадастралната карта нов поземлен имот с идентификатор 39517.10.166, с площ от 671 кв.м., и е заличен поземлен имот с идентификатор 39517.10.15, с площ от 3746 кв.м. и е нанесен в кадастралната карта нов поземлен имот с идентификатор 39517.10.167, с площ от 2525 кв.м. и е прекратено производството в останалата част по жалбата;

1. Двамата жалбоподатели са осъдени да заплатят на СГКК Перник и община Брезник разноски в общ размер на 1 494 лева.

В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно да бъде постановено ново, с което да се отмени изцяло процесната заповед. Претендират разноски.

В проведеното съдебно заседание касаторите, редовно призовани, се представляват от адв. Шопова, която поддържа касационните жалби на основанията, подробно изложени в тях. Представя списък с разноски.

Ответниците не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалби на ЕТ Снежиком-61-С. Атанасова и Е. Иванов, срещу заповед 18-3422 от 26 март 2021 г. на началника на СГКК Перник. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 53 б, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и с нея е одобрено изменението на КККР на [населено място], Община Брезник, като поземлените имоти на: 1. ЕТ Снежиком-61-С. Атанасова с идентификатор 39517.69.4 нанесен с площ от 1348 кв.м. се заличава, а с изменението получава нов идентификатор 39517.69.79 и се нанася с площ от 896 кв.м., поземлен имот с идентификатор 39517.69.6, с площ от 3054 кв.м. се променя на нов идентификатор 39517.69.80, и се нанася с площ от 2418 кв.м.; 2. Е. Иванов с идентификатор преди изменението 39517.10.14, с нанесена площ от 2169 кв.м. се заличава, а с изменението получава нов идентификатор 39517.10.166 и се нанася с площ от 671 кв.м., и имот с идентификатор 39517.10.15, нанесен с площ от 3746 кв.м., след изменението се променя на нов идентификатор 39517.10.167 и се нанася с площ от 2525 кв.м.

Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Решението е правилно.

Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на събраните и обсъдени в съвкупност доказателствата по делото. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт.

Правилни и законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма с правилно посочени правни основания, а именно чл. 53 б, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, поради установена явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралния регистър. Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Именно такова несъответствие на съществуващ в местността траен топографски обект е налице в случая, поради което посоченото правно основание в административния акт е правилно.

При издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната отмяна. Това е така, тъй като при установената явна фактическа грешка в КККР на [населено място], началника на СГКК Перник е компетентен да постанови само изменението й, но не може да реши въпроса относно обезщетяването на собствениците на земеделските земи, засегнати от изменението. Законосъобразно е извършена и процедурата за съобщаване на заповедта по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗКИР.

В случая е спазено изискването по чл. 53 б, ал. 4 ЗКИР, а именно, че за административния орган по посочената разпоредба съществува задължение да изпрати проекта за изменение на КККР на директора на областна дирекция "Земеделие" Перник за съгласуване относно обезщетението по реда на чл. 10 б ЗСПЗЗ. От данните по делото безспорно е установено, че областна дирекция "Земеделие" Перник е уведомена за започнатото производство, като е дадена възможност да се запознае и да съгласува скицата проект за обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти по реда на чл. 10 б ал. 1 от ЗПЗЗ. Произнасянето на директора на ОД "Земеделие" е разписано от законодателя като задължително изискване и част от процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка, тъй като тя се дължи на несъответствие на съществуващи в местността трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия с границите на имотите, представляващи земеделски земи в плановете и картите, одобрени по реда на ЗСПЗЗ.

Правилно съдът е приел, че процедурата е разписана като задължителна преди допускане на изменението на кадастралната карта и регистър при установена явна фактическа грешка. Посочената разпоредба предвижда, че "Агенцията по геодезия, картография и кадастър изпраща проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти по ал. 2 на директора на областна дирекция "Земеделие" за съгласуване относно обезщетяване по реда на чл. 10 б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съответно на чл. 6 и § 8 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. При липса на основание за обезщетяване директорът на областна дирекция "Земеделие" връща проекта с мотивирано становище". В случая това изискване на закона е спазено от компетентния орган, като видно от редакцията на нормата, тя е императивна и не дава възможност на органа, компетентен по изменение на КККР, възможност да направи преценка. Напротив той е задължен да изпрати преписката за съгласуване. Видно от последното изречение дори и при основания за отказ за обезщетение е необходимо да бъде постановено мотивирано становище от директора на ОД "Земеделие", което при извършването на настоящата процедура е налице. Следва да се посочи, че по принцип становището следва да бъде издадено и съобщено на компетентния за изменението орган, преди издаването на административния акт, за да може последният да се съобрази с изложените в него констатации. В случая, това е извършено, като директорът на ОД Земеделие Перник е съгласувал проекта за изменение на КККР на недвижимите имоти, засегнати от установената фактическа грешка и е дал положително становище по процедираното изменение, като е посочил, че са налице предпоставки за последващо обезщетяване на всички собственици на имоти в контактната зона, в това число и на жалбоподателите по реда на ЗСПЗЗ.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби без уважение.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав