Решение № 223 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2008 г.

Решение № 223 от 27.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2501/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството по делото е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Д. П. от гр. С. срещу въззивно решение № 244 от 4.07.2007 г. по гр. д. № 1041/2006 г. на Софийски градски съд в частта, досежно мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Р. И. Д., присъдената издръжка и предоставеното ползване на семейното жилище. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответницата Д. В. И. изразява становище за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на III г. о като обсъди доводите във връзка с изложените касационни основания и провери данните по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният е оставил в сила решението на Софийски районен съд, постановено по гр. д. № 2607/2005 г. в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права на детето Росен И. Д., роден на 2.04.1993 г. на майката, като бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на Росен в размер на 40 лв. и ползването на семейното жилище е предоставено на майката. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че майката може по - ефективно да упражнява родителските права по отношение на непълнолетното дете Р. Този извод на съда е правилен и съответствува на събраните по делото доказателства, от които е установено, че майката притежава необходимите родителски качества да се грижи за непълнолетния син на страните, както и че това е в негов интерес. Установено, че майката полага необходимите грижи за детето, че е с добри възпитателски качества, че детето се чувства по-добре и по - сигурно с майка си. Отчитайки тези обстоятелства съдът правилно е приел, че майката е по-подходящият родител за отглеждането и възпитанието на непълнолетния син на страните. При определяне на кой от родителите да се предостави упражняването на родителските права съдът изхожда от интереса на детето, като желанието му при кой от родителите да живее не е задължително за съда, а той го обсъжда на общо основание при преценката на събраните по делото доказателства, каквато преценка в случая съдът е извършил. Детето следва да остане при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за него. В случая детето е привързано към двамата родители, и двамата изявяват желание да се грижат за него. Изводите на съда, че в интерес на детето е, упражняването на непосредствени грижи при отглеждането и възпитанието му да се предоставят на майката е изграден въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, установяващи че майката в по-голяма степен се интересува от детето, родителският й капацитет е по-голям и тя е емоционално по-близка с детето. С предоставянето упражняването на родителските права на майката съдът не отрича родителските качества на бащата и именно чрез определяне режима на лични отношения с детето той ще може да осъществява контакт с него, за да може то да поддържа емоционална връзка и с двамата родители. За да предостави ползването на семейното жилище на ответницата въззивният съд е приел, че то е неподеляемо, че отношенията между съпрузите са нетърпими, че вина за прекратяване на брака има жалбоподателя, и че в интерес на детето е на майката на която е предоставено упражняването на родителските права да се предостави за ползуване и семейното жилище. Този извод на съда е правилен и съответствува на събраните по делото доказателства. Като е оставил в сила решението на районния съд в обжалваната част въззивният съд правилно е приел за установено, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на ответницата. Съдът е отчел факта, че упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете е предоставено на майката. От доказателства по делото е установено, че е налице нетърпимост в отношенията между съпрузите, че вина за прекратяване на брака има жалбоподателя, че с оглед помещенията от които се състои жилището не съществува възможност да бъде ползвано съвместно от двамата, което не е и в интерес на детето. С ППВС № 12 от 28.11.1971 г. е посочено, че съдът следва да установи възможността семейното жилище да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизните помещения, такива, каквито са към момента на раздялата или развода, без преустройства, изменения и промяна на предназначението им, т. е. от възможността да се обособят самостоятелни жилищни и сервизни помещения за всяка от обособените за живеене части, като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизните е допустимо по изключение само ако отношенията са търпими. В случая при извършената преценка на доказателствата по делото в съвкупност и съобразявайки критериите, визирани в разпоредбата на чл. 107, ал. 1 СК (отм.) правилно въззивният съд е приел, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на майката. Предвид изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че решението в обжалваните части е правилно и ще следва да се остави в сила. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, с което касатора е бил лишен от възможността на докаже липсата на необходимите родителски и възпитателски качества у ответницата, за да полага грижи по отглеждането и възпитанието на сина им. Касационната инстанция проверява правилността на въззивното решение с оглед въведените в касационната жалба оплаквания. В настоящия случай въззивният съд като инстанция по същество на спора е обсъдил твърденията, правните доводи на страните и събраните в процеса доказателства, като относно съществените за спора обстоятелства е достигнал до правилни фактически констатации, въз основа на които е изградил извода, че ответницата е по-пригодния родител на когото следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на сина на страните, както и че с оглед установените взаимоотношения между страните съвместното ползването на семейното жилище не е възможно. Предвид изложените съображения Върховния касационен съд, III г. о.