Решение № 5468 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2019 г.

Решение № 5468 от 11.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. П. Йорданов обжалва Решение № 967/18.02.2019 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 9828/2018 г., с което е отхвърлен искът му по чл. 292 АПК против директора на дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община за установяване, че негова Заповед № РД-30-13/26.01.2015 г. за премахването на строеж като незаконен не подлежи на изпълнение. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" - СО, е на позиция за правилност на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. П. Йорданов е обжалвал Заповед № РД-30-13/26.01.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - СО, като с Решение № 784/11.02.2016 г. по адм. дело № 2406/2015 г. на Административен съд – София-град, оставено в сила с Решение № 11368/26.10.2016 г. по адм. дело № 4304/2016 г. на Върховния административен съд, оспорването е отхвърлено и административният акт е влязъл в сила. Разпоредбата на чл. 292 АПК предвижда възможността задължението, предмет на изпълнение, да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Правилен е изводът на административния съд, че релевираните с иска по чл. 292 АПК обстоятелства не могат да бъдат определени като новонастъпили. Въпросът с индивидуализацията на незаконния строеж, предмет на Заповед № РД-30-13/26.01.2015 г., е относим към нейната законосъобразност. Този въпрос е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че строежът не съществува изцяло във вида, в който е разпореден за премахване, не обосновава изначално несъответствие, водещо до невъзможност да се определи предмета на административния акт и отпадане на изпълнителното основание (вж. Решение № 16099/20.12.2018 г. по адм. дело № 7279/2018 г. на ВАС). По първоинстанционното дело е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че съществуващият на място и описаният в заповедта строеж съвпадат по описание, характеристики, размери, местоположение и предназначение. От снимковия материал, приложен към Констативен протокол № 2 от 05.05.2017 г. за проверка изпълнението на влязлата в сила заповед, и този към съдебно-техническата експертиза е видно, че независимо от влезлия в сила административен акт за премахване на незаконния строеж, са извършвани допълнителни строително-ремонтни дейности по обекта. Констатираното несъответствие от експерта в покрива - едноскатен в заповедта и четирискатен към момента на изготвяне на експертизата, се дължи на неправомерно поведение, от което не могат да бъдат черпени права. Не са споделими касационните доводи за преюдициалност към спора по отношение на адм. дело № 9889/2018 г. по описа на АССГ. Последното е образувано по искане на съпругата на касатора - А. Йорданова, за прогласяване на нищожността на Заповед № РД-30-13/26.01.2015 г. Всеки от съпрузите има самостоятелно право на жалба срещу заповедта за премахване на незаконния строеж, съответно може да предяви иск по чл. 292 АПК. Касае се за различни по предмет и страни производства, които не са във връзка на обусловеност. Изпълнителното основание е влязло в сила за касатора, поради което и подлежи на изпълнение спрямо него. Неоснователни са и твърденията за непропорционалност на мярката - във връзка с това АССГ е изложил мотиви, които този съд споделя (чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК).