Решение № 9091 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2020 г.

Решение № 9091 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2020 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Директора на Столична здравноосигурителна каса срещу решение № 6916 от 15.11.2019 г., постановено по адм. д. № 9522/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 38 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на заповед № РД -15-373 от 9.08.2018 г. Ответникът – Едноличен търговец д-р Л. Пантелеев с Фирма "Доктор Л. Пантелеев – АИППМП" с месторазположение на лечебното заведение в гр. София, чрез адвокат Ж. Димова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационна жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 6916 от 15.11.2019 г., постановено по адм. д. № 9522/2018 г., съставът на Административен съд – София-град е отменил заповед № РД-15-373 от 9.08.2018 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. За да постанови цитирания правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процедурата за извършване на контрол за изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска помощ, но при неправилно приложение на материалния закон. Налице е несъответствие между изложените фактически и правни основания, които предвиждат частично прекратяване на договора и диспозитива на заповедта от друга, тъй като с последния договорът е прекратен изцяло. Направен е изводът, че неправилно е приложена нормата на чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО, а не тази на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО, относима към случаи, когато установеното нарушение не е повторно. Решението на първоинстанционния съд е неправилно по следните съображения: От данните по делото, включително и от показанията на подалата жалба до Столична здравноосигурителна каса Г. Игнатова, се установява че д-р Л. Пантелеев не е извършил медицинската дейност по амбулаторен лист № 3304 от 20.04.2018 г., но е отчел същата пред Касата, а последната е извършила плащане. В процесната заповед и в протокол № РД-18-816-1 от 8.06.2018 г. е посочено, че прегледът на лицето е отчетен като профилактичен на лица над 18 години. Налагайки санкцията административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 59, ал. 13, предложение първо във връзка с ал. 11, т. 1, б. подт. "а" ЗЗО и чл. 407, ал. 1, предложение първо, б. "а" във връзка с чл. 99, ал. 2 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Текстът на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО предвижда хипотеза, при която директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ в случай на отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Със същото съдържание е и нормата на чл. 407, ал. 1, предложение първо, б. "а" от НРД за медицинските дейности за 2018 г. По делото не е бил представен сключения между страните по спора индивидуален договор, посочен в заповедта за налагане на санкция и в предшествалите издаването й заповед № 816 от 7.06.2018 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса и протокол № РД-18-816 -1 от 8.06.2018 г., като договор № 22-1359/2018 г. за оказване на ПИМП. Казаното означава, че представената по първоинстанционното дело административна преписка е непълна и съдът не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 4 АПК. Цитираният договор не е представен и с настоящата касационна жалба. Поради липса на доказателства относно предмета на индивидуалния договор, респ. по какъв пакет/пакети е работил д-р Л. Пантелеев със Столична здравноосигурителна каса, не може да бъде преценено нарушението отчитане на профилактичен преглед на лице над 18 години, към кой пакет медицински дейности, предмет на договора, се отнася и дали това е единствения пакет медицински дейности, за които е бил сключен договора. Това е необходимо за изследване на хипотезиса на посочените по-горе текстове на ЗЗО и НРД за медицинските дейности за 2018 г., както и с оглед прекратяване на договора по отношение на лекаря изцяло за пакет посочен като "Първична извънболнична медицинска помощ", при липса на повторност на нарушение от вида на процесното. Първоинстанционният съд, който е инстанцията по същество, не е събрал доказателства и не е изяснил тези въпроси. Налице е нарушение на нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Наред с изложеното, приемайки, че неправомерно договорът е прекратен не само по отношение на д-р Л. Пантелеев, а и спрямо ЕТ "Доктор Л. Пантелеев-АИППМП", съдът не е съобразил, че в разпоредителната част на заповед № РД -15-373 от 9.08.2018 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса изрично е записано, че санкцията прекратяване на договор № 22-1359/2018 г., сключен между НЗОК/СЗОК и ЕТ "Доктор Л. Пантелеев – АИППМП" по посочения пакет е относно д-р Л. Пантелеев. Неизясняването на делото от първоинстанционния съд препятства касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора, поради което тя не може да изпълни служебното си правомощие си по чл. 218, ал. 2 АПК за проверка на приложението на материалния закон. Казаното налага изводът, че решението следва да бъде отменено основание чл. 222, ал. 2 АПК, а делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав, при условията на чл. 226 АПК. При посочения изход на спора, по претендираните от ответника разноски за настоящото касационно производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе решаващият състав на Административен съд – София-град. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,