Решение № 3388 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2009 г.

Решение № 3388 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9017/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Матея Петков Джунов, против Решение № 230/14.05.2009 г, постановено по адм. д. № 772/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като неправилно. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Матея Джунов против мълчалив отказ на Кмета на Община Панагюрище за издаване на Заповед по чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване на козирка, изградена на жилищна сграда, находяща се в гр. Панагюрище, у "Явор" № 4. Съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че съобразно изслушана и приета СТЕ процесната козирка може да бъде укрепена, поради което не е налице втората легална предпоставка за издаването на заповедта. Решението е недопустимо. Производството е досежно мълчалив отказ на кмета на общината да се произнесе по молба за издаване на заповед за премахване на строеж - козирка, изградена на жилищна сграда, поради опасност от самосрутване и съществуваща реална опасност за живота и здравето на живущите. С разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК е предвидено, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде искания акт. Не всяко мълчание на административния орган обаче представлява мълчалив отказ. Такъв има само тогава, когато органът е бил длъжен да издаде искания от него акт. В случая това не е така. Направеното от жалбоподателя искане правилно е било определено като сигнал за издаването на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Издаването на заповед по посочения ред е изцяло в прерогативите на кмета на общината, като той не е обвързан с исканията на граждани за това. Поради това и непроизнасянето в срок в случая не е административен акт. С оглед така установената фактическа обстановка, се налага правният извод, че е налице неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 2 АПК, решението като недопустимо, следва да бъде обезсилено. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав