Решение № 16 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2018 г.

Решение № 16 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6836/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2007-2013 г. " (ОПОС) и главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" при Министерството на околната среда и водите (МОСВ) срещу решение № 317/24.11.2017 г. постановено по адм. дело № 226/2017 г. по описа на Административен съд – С. З. (АССЗ), с което е отменен негов акт № 08-00-352/24.04.2017 г. в частта, с която е доналожена финансова корекция в размер на 5% от верифицираните разходи по договор №Д07-188/18.11.2013 г. с изпълнител О. "Г. Д." и жалбата на община Казанлък срещу цитирания акт е оставена без разглеждане. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба – община С. З., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението. Претендира разноски по представен списък. По делото е подадена и частна жалба от община Казанлък, чрез процесуален представител, срещу решение № 317/24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 226/2017 г. по описа на АССЗ, в частта, с която жалбата й против писмо изх. № 08-00-352/24.04.2017 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013 и главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма околна среда" при МОСВ е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдът неправилно е възприел, че след като община Казанлък не е бенефициер по договора за безвъзмездна финансова помощ, то и няма правен интерес от оспорване на писмото. Сочи, че общината е подписала този договор и последващи допълнителни споразумения към него и има качеството на партньор на бенефициера община С. З.. Сочи, че общината има правен интерес от обжалване на отмененото писмо и съответно да и се присъдят направените разноски. Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък. Ответникът по частната жалба - ръководителят на УО на ОПОС 2007-2013 и главен директор на Главна дирекция "Оперативна програма Околна среда", не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. По подадената касационна жалба: Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: О. С. З. е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №DIR-5112122-С007 по проект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион С. З.". Предмет на обжалване пред административния съд е акт, в частта, с която е доналожена финансова корекция в размер на 5% от верифицираните разходи по договор №Д07-188/18.11.2013 г. с изпълнител О. "Г. Д.", върху които разходи вече е наложена финансова корекция в размер на 5%. Размерът на сумата, която следва да възстанови бенефициерът община С. З., е 347 609, 20 лв. Въз основа на констатациите от окончателен одитен доклад на ИА "Одит на средствата от Европейския съюз" обществената поръчка е преразгледана и органът е доналожил финансова корекция върху верифицираните разходи по засегнатия договор. На бенефициера са вменени нови задължения в резултат на различната от първоначалната воля на административния орган. Определената с акта допълнителна корекция директно е довела до изменение в посока увеличение размера на финансовата корекция. Съдът е приел, че оспореното писмо е издадено в нарушение на чл. 59 АПК, при липса на посочени правни основания за доналагане на финансова корекция. Приел е, че законовата възможност за увеличаване размера на наложена финансова корекция, препращаща към основанията на чл. 99 АПК за възобновяване на производството по налагане на финансови корекции, в случая не е приложена. Съдът е обосновал извод, че с разпоредбата на чл. 74 ЗУСЕСИФ са регламентирани редът и условията, при които може да се извърши увеличение на размера на финансовата корекция, но в случая не са ангажирани доказателства от административния орган за спазването им. Допълнително е изложил мотиви, че нито материалните разпоредби, нито процесуалните такива са спазени при издаване на оспореното писмо № 08-00-352/24.04.2017 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2007-2013, което е и основание за отмяна на писмото в оспорваната част. АССЗ е приел жалбата на община Казанлък, подадена в качеството й на община-партньор по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №DIR-5112122-C007 "Изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в регион С. З." с бенефициер община С. З. за недопустима. Съдът е обосновал извод, че уговорената между бенефициера и неговите партньори имуществена отговорност за наложени финансови корекции за допуснати нередности при сключване на договори за възлагане на обществени поръчки по реда на ЗОП, по които партньора има качеството на възложител, не поражда право на оспорване на индивидуалния административен акт, издаден по повод отношения между страните по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Именно бенефициерът, т. е. община С. З. има задължението за спазване на нормативната уредба при сключване на договори за възлагане на обществени поръчки и е длъжна да възстанови всички неправомерно изплатени суми. Приел е, че партньорите са трети лица, за които не възникват правоотношения с договарящия административен орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С обжалваната част от писмо № 08-00-352/24.04.2017 г. е увеличен размерът на вече наложена финансова корекция, следователно в процесното писмо е обективирано властническо волеизявление, което едностранно засяга правата на адресата на акта. Приложимата нормативна уредба към настоящия казус е ЗУСЕСИФ и Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове на ЕС (Методологията (отм.); ). УО на ОПОС не е изпълнил задължението си за уведоми бенефициера за съществуващото съмнение за нарушение, категорията на нарушението, нарушените разпоредби, избрания метод за налагане на корекцията. Не е предоставена възможност на бенефициера да представи възражение и доказателства. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е лишило бенефициера от правото да възрази срещу съмнението за нарушение, съответно да се прецени неговото възражение, което евентуално би могло да доведе и до неналагане на финансова корекция или да се коригира нейния размер. Одитиращите органи не уведомяват писмено бенефициера за съмнение за нарушение. Това е задължение на УО по съответната програма. Това е така, тъй като одитиращите органи проверяват дейността на УО на ОПОС, дават препоръки на този орган за предприемане на действия във връзка с констатациите при одита. Констатираното неспазване на процедурата е довело до нарушаване на принципите на процеса съгласно чл. 34 и сл. от АПК, гарантиращи обективност на преценката преди издаване на крайния акт, равенство на страните и участието им в производството, вкл. при събиране на доказателства относно факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и законните интереси на всички участници в административното производство. В оспорения акт органът не е изтъкнал фактически и правни основания за налагането на финансова корекция, препратил е към становището на одитния орган, не е изложил собствени мотиви относно основанието и размера на корекцията, не е посочено какво е нарушението, липсва обосновка относно избраният метод за определяне на финансовата, което препятства съда да осъществи проверка за законосъобразност на акта. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на административни органи е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове. Видно от фактическите установявания на административния орган и правните последици от неговото волеизявление, с оспорения акт е засегната същността на властническото волеизявление. Специалният закон изрично допуска възможността за изменение на влязъл в сила акт за финансова корекция. Съгласно чл. 74 ЗУСЕСИФ, при условията и на основанията по чл. 99 АПК размерът на определената с решението по чл. 73, ал. 1 финансова корекция може да бъде увеличен от ръководителя на управляващия орган и по предложение на сертифициращ или одитен орган. За възобновяването на производството се прилагат съответно сроковете и редът по глава седма от Административнопроцесуалния кодекс. В случая от административния орган не е установено спазването на сроковете и основанията за изменението на влязъл в сила административен акт, регламентирани в чл. 99 и сл. АПК. Предвид изложеното решението в частта, с която е отменен оспореният административен акт, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По подадената частна жалба: Върховният административен съд, седмо отделение намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Договорът за безвъзмездна финансова помощ за проект "Изграждане на регионалната система за управление на отпадъците в регион С. З." (л. 215-273) е сключен между МОСВ и община С. З., като партньори са посочени 11 общини, в това число община Казанлък и "Регионално сдружение за управление на отпадъците – С. З.". По делото е безспорно, че община Казанлък е партньор на бенефициера – община С. З., по договор за безвъзмездна финансова помощ. Получаването на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни програми е субективно право, породено от надлежно одобрен проект за финансиране. Тогава, когато един проект е одобрен от ръководителя на УО за финансиране, сключен е договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за бенефициера възниква субективното право при спазване на законовите и договорените изисквания, да получи определената безвъзмездна помощ. С оглед на предмета на договора и релевантната нормативна уредба е видно, че определянето на финансова корекция засяга субективното право на бенефициера да получи договорената финансова помощ. О. К. обаче не е бенефициер по договора за безвъзмездна финансова помощ, а партньор на бенефициера. Видно от съдържанието на договора за безвъзмездна финансова помощ, в т. ч. и от общите и специалните условия към него, бенефициер по договора е само и единствено община С. З.. На бенефициера договорът и условията по него възлагат задължения и права: съгласно чл. 2 от договора именно бенефициерът получава безвъзмездната помощ по проекта в размера, сроковете и условията на договора; съгласно чл. 5, ал. 1 именно бенефициерът се задължава да изпълни всички дейности, включени в одобреното за финансиране проектно предложение; съгласно чл. 6 от договора, при неизпълнение на задълженията от страна на бенефициера, договарящият орган има право именно от него да изиска възстановяване на неправомерно получените суми. В обобщение само бенефициера визират правата и задълженията, регламентирани в общите и в специалните условия на договора, в т. ч. само по банковата сметка на бенефициера стават плащанията по договора и той осигурява обезпеченият, само бенефициерът прави искане за извършване на плащане – чл. 30, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 от общите условия. Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не регламентира правната фигура "партньор" на бенефициера. Регламентация на тази правна фигура няма и в Регламент № 1083/2006. Наред с това, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ административният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се сключва между ръководителя на УО и бенефициера – именно той е адресат на помощта. При липсата в договора за безвъзмездна финансова помощ между община Казанлък и МОСВ на изрично договорени права и задължения на партньорите на бенефициера, качеството на партньор не превръща община Казанлък в бенефициер и не му дава нито право да встъпи в правата на бенефициера, нито да упражнява някакви права във връзка с финансови корекции. Защитата на субективните права на партньора, породени от правоотношенията му с бенефициера по повод договора за безвъзмездна финансова помощ, а не от самия договор, може да бъде осъществена по гражданскоправен ред, защото постигнатата с бенефициера договореност във връзка с договора за безвъзмездна финансова помощ се регулира от гражданското, а не от публичното право. Правилен е изводът на решаващия съд относно оставяне жалбата на община Казанлък без разглеждане и прекратяване на делото. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение, в обжалваната му част, е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящето производство са поискани с отговора по касационната жалбата от ответника – община С. З., но не са доказани и не следва да се присъждат. О. С. З. и община Казанлък са представлявани в настоящото производство от общ процесуален представител - адв. М. Стойнева. От представените доказателства е видно, че само община Казанлък е направила разходи за правна защита и съдействие в касационното производство. Доказателства от страна на община С. З. за направени разноски не са представени и поради което такива не се следват. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 317/24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 226/2017 г. по описа на Административен съд – С. З.. Решението е окончателно.