Решение № 11916 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 570/2015 г.

Решение № 11916 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 570/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от Татяна Костова Гебрева и Иван Костов Михайлов, подадено чрез процесуален представител - адв. Стойчев, за отмяна по чл. 239, т. 4 и т. 6 от АПК на влязло в сила решение № 1355 от 2.04.2013 г. по адм. д. № 18829/2012 г. на Районен съд Пловдив, оставено в сила с решение № 2307 от 24.10.2013 г. по адм. д. № 1588/2013 г. на Административен съд - Пловдив. Молителите твърдят, че е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като горепосочените решения противоречат на решение № 10514 от 15.10.2008 г., постановено от Върховния административен съд, по адм. дело № 12147/2007 г., като правният спор по двете дела е относно реда за възстановяване на правото на собственост върху земи по Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.). На следващо място се твърди, че решение № 1355 от 2.04.2013 г. по адм. д. № 18829/2012 г. на Районен съд Пловдив противоречи на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Моли тричленният състав на Върховния административен съд да отмени влязлото в сила решение № 1355 от 2.04.2013 г. по адм. д. № 18829/2012 г. на Районен съд Пловдив. Ответникът - общинска служба "Земеделие" - Пловдив не заявява становище по искането за отмяна. Като прецени доводите на молителите и данните по делото, Върховният административен съд, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 240 от АПК отмяна на влязъл в сила съдебен акт може да се иска в едногодишен срок от възникване на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизане на решението в сила, но във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 - от узнаването на решението. Сроковете по чл. 240 от АПК са преклузивни. За да се установи началната дата, от която започват да текат сроковете, от значение са определените от законодателя термини - възникване на основанието и узнаване на основанието за отмяна. В настоящия случай, предвид факта, че решение № 2307 от 24.10.2013 г. по адм. д. № 1588/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е оставено в сила решение № 1355 от 2.04.2013 г. по адм. д. № 18829/2012 г. на Районен съд Пловдив, не е връчено на страните, както и липсата на данни от които да бъде установен моментът на узнаване на решението от страна на молителите, приложим е едногодишния срок от влизане на решението в сила. В този смисъл искането подадено на 24.10.2014 г. следва да бъде прието за допустимо като подадено в последния ден на едногодишния срок от влизане в сила на решението. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С атакуваното решение № 1355 от 2.04.2013 г. по адм. д. № 18829/2012 г. на Районен съд Пловдив, оставено в сила с решение № 2307 от 24.10.2013 г. по адм. д. № 1588/2013 г. на Административен съд - Пловдив, е отхвърлена подадената от Татяна Костова Гебрева и Иван Костов Михайлов жалба против отказа на началника на ОСЗ Пловдив, обективиран в писмо изх. № ПО-06-552/20.08.2012 г. да разгледа по същество отправено до него заявление вх. № ПД-06-552/28.06.2012 г. за възстановяване на собствеността върху свободните и незастроени площи от нива с площ от 59.5 дка в землището на гр. Пловдив, кв. Христо Смирненски - имот № 27 по плана от 1952 г. С противопоставимото решение № 10514 от 15.10.2008 г., постановено от Върховния административен съд, по адм. дело № 12147/2007 г., е оставено в сила решение № 492 от 12.05.2007 г. постановено от Окръжен съд Пловдив по адм. д. № 631/2005 г., с което съдът е потвърдил като законосъобразен отказа на кмета на община Пловдив, обективиран в писмо изх. № 9400023194 от 26.04.2005 г. да допусне отмяна на отчуждаване на недвижими имот, индивидуализиран като поземлен имот № 27 по стар план на кв. "Христо Смирненски". Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от ГПК. В сочената от молителя точка 4 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т.е. за да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т.к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. В настоящият случай страни по адм. д. № 18829/2012 г. на Районен съд Пловдив са Татяна Костова Гебрева, Иван Костов Михайлов и началника на ОСЗ Пловдив, като предмет на производството е отказ да бъде разгледано по същество заявление вх. № ПД-06-552/28.06.2012 г. за възстановяване на собствеността върху свободните и незастроени площи от нива с площ от 59.5 дка в землището на гр. Пловдив, кв. Христо Смирненски - имот № 27 по плана от 1952 г. В съдебното производство по адм. дело 12147/2007 г. на Върховния административен съд страни са били Татяна Костова Гебрева, Иван Костов Михайлов и кметът на община Пловдив като предмет на съдебното производство е отказа на кмета на община Пловдив, обективиран в писмо изх. № 9400023194 от 26.04.2005 г. да допусне отмяна на отчуждаване на недвижими имот, индивидуализиран като поземлен имот № 27 по стар план на кв. "Христо Смирненски". Материалните административни правоотношения на молителите са с различни административни органи - началникът на ОСЗ Пловдив /по адм. д. № 18829/2012 г. на Районен съд Пловдив/ и кметът на община Пловдив /по адм. дело 12147/2007 г. на Върховния административен съд/, освен това предметът им е различен - възстановяване на собствеността /по адм. д. № 18829/2012 г. на Районен съд Пловдив/ и отмяна на отчуждаване на недвижими имот /по адм. дело 12147/2007 г. на Върховния административен съд/. Изводът който се налага, е че липсва идентичност както между страните по двете дела, така и в предмета и правното основание, за което са образувани. Неоснователно се явява и искането за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК. В сочената от молителя точка 6 е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека (ЕСЗПЧ) е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, т.е. отмяната по чл. 239, т. 6 от АПК се допуска при наличието на решение на ЕСЗПЧ, с което се установява, че с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска е нарушена Конвенцията. В конкретния случай няма постановено решение на Европейския съд за защита правата на човека, което да установява нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи при постановяване на решение № 1355 от 2.04.2013 г. по адм. д. № 18829/2012 г. на Районен съд Пловдив. Това е пречка за реализиране на описания по-горе фактически състав, който да доведе до отмяна на съдебния акт на основание чл. 239, т. 6 АПК По изложените съображения настоящият тричленен съдебен състав счита, че искането на Татяна Костова Гебрева и Иван Костов Михайлов е неоснователно и като такова следва да се отхвърли. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,