Решение № 12022 от 7.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5675/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, против Решение 2734 от 04.04.2024г., постановено по дело 973/2023г. по описа на Административен съд-Бургас, допълнено с Решение 3213 от 23.04.2024г., постановено по същото дело, с което е отменено по жалба на Магна Ойл ООД, Решение 32-173628/10.05.2023г. на директора на ТД Митница Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че отговорът на чуждестранната митническа администрация няма характер на официален документ, с обвързваща материална доказателствена сила, като документите предоставени при износа от САЩ установяват връзката между лицето, посочено в електронната информация за износ (Electronic Export Information) като износител - Florida Prestige Collection LLC USA и получателя по митническата декларация Магна Ойл ООД. Поддържа, че именно тези данни обосновават приложението от митническите органи на чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, довело до неприемане на митническата стойност и определянето на нова. По подробно изложени съображения в жалбата, моли съдът да отмени атакуваното решение, а в условията на евентуалност да върне делото за разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски. Сторено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът- Магна Ойл ООД, чрез процесуалния си представител адв. Симеонов, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита, че не са събрани доказателства, за това че дружеството е договорило или платило повече от декларираните стойности по процесните митническите декларации. Прокурорът от Върховна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба , валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени касационната жалба, като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. От фактическа страна е установено, че 1/ на 01.07.2020г., МАГНА ОЙЛ ООД декларира на режим допускане за свободно обращение с MRN 20BG002005033323R5 от 01.07.2020г. стока употребяван лек автомобил с повреди; марка: МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ МОД: GLA250 TИП: SUV 4D БР.МЕСТА: 5 ПЪРВ. РЕГИСТРАЦИЯ:2018.01.02; ЦВЯТ:БЯЛ РАБ.ОБЕМ:1991 КУБ СМ МОЩНОСТ:155 KWDIN ДВИГ. No:HEOTKPИT БЕНЗИН ШАСИ No:WDCTG4GB9JJ458004, код по ТАРИК 8703239000, държава на износ САЩ, 1442.21 кг нето, с обща фактурна стойност 2500,00 USD, при курс за 1 щатски долар 1.7413 лв.; 2/на 21.10.2020г., МАГНА ОЙЛ ООД декларира на режим допускане за свободно обращение с MRN 20BGOO2OO5O41167RO от 21.10.2020г. стока употребяван лек автомобил с повреди; марка: ТОЙОТА МОД:ТАСОМА THII:DOUBLE CAB 4D БР.МЕСТА:5 ТОВАРОНОСИМОСТ:500 ПЪРВ. РЕГИСТРАЦИЯ: 2017.01.02.; ЦВЯТ: ЧЕРЕН РАБ.ОБЕМ: 3456 КУБ СМ МОЩНОСТ:207 KWDIN ДВИГ.:НЕОТКРИТ БЕНЗИН ШАСИ No:3TMCZ5AN6HM061579, код по ТАРИК 8703239000, държава на износ САЩ, 2032.09 кг нето, с обща фактурна стойност 2500,00 USD, при курс за 1 щатски долар 1.67279 лв.; 3/на 11.03.2021г., МАГНА ОЙЛ ООД декларира на режим допускане за свободно обращение с MRN 21BG002005052173R5 от 11.03.2021г. стока употребяван лек автомобил с повреди; марка: МАЗДА МОД:3 Preferred ТИП: SEDAN 4D БР. МЕСТА: 5 ПЪРВА РЕГИСТРАЦИЯ: 2019.01.02.; ЦВЯТ.БЯЛ РАБ.ОБЕМ.2488 КУБ СМ МОЩНОСТ: 139 KWDIN ДВИГ.:НЕОТКРИТ БЕНЗИН ШАСИ No:3MZBPADL7KM112824, код по ТАРИК 8703239000, държава на износ САЩ, 1451.85 кг нето, с обща фактурна стойност 2500,00 USD, при курс за 1 щатски долар - 1.62175 лв. На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013г. и чл. 84, ал.1, т.1 от ЗМ е извършена последваща проверка на митническото деклариране, поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. В тази връзка в хода на административното производство от митническия орган са предприети действия за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество. В отговор на така отправеното искане до Министерство на финансите и Агенция Митници е изпратено официално писмо с рег.32-177817/01.06.2022 г., писмо с рег. 32-177817/01.06.2022г. и с писмо с рег.32-74077/23.02.2023г. от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез митническото аташе към Посолството на САЩ в София, с които са представени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на Американската Служба Митници и гранична охрана за превозни средства, декларирани за износ в САЩ. Извършената проверка от американските митнически власти на износителя Florida Prestige Collection LLC USA, че процесните 3 броя МПС-та са продадени от същия износител на Магна Ойл ООД на друга, значително по-висока стойност от декларираната. С писмо 32-403543/23.11.2022г. Магна Ойл ООД е било уведомено по реда на чл.22 пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013г. за предстоящото издаване на неблагоприятно за него решение, като в определения срок е било представено становище вх.32-450956/23.12.2022г., в което вносителят е уточнил, че не притежава документи, удостоверяващи придобиването на процесните автомобили. Последвало е издаване на оспореното решение, с което Директорът на ТД Митница Варна на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, вр. чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, 84, ал.1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т.39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, пар.1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл.54, ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е отказал да приеме митническата стойност и на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) 952/2013г. е определил нова митническа стойност, както следва: 1/ за стоката по МД с MRN 20BG002005033323R5/01.07.2020г. в размер на 14440,60лв.; 2/ за стоката по МД с MRN 20BG002005041167R0/21.10.2020г. в размер на 29315,65лв., 3/ за стоката по МД с MRN 21BG002005052173R5/11.03.2021г. в размер на 13003,20 лв. За изясняване на фактическата обстановка, е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал. За да обоснове краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт Административен съд-Бургас е счел, че получената от американските митнически власти информация за износа на процесните МПС-та не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена последната, т.е. не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Според съда митническият орган не е обосновал съмненията си по смисъла на 140 от Регламента за изпълнение, относно липсата на доказателства за извършването на проверките във връзка с методите по чл.74, §2 от МКС и досежно прилагането на метода, регламентиран в чл. 74 § 3 от МКС. Решението е валидно, допустимо, не неправилно. Основателни са релевираните оплаквания в касационната жалба, че съмненията в декларираната договорна стойност и промяната на нейния размер са основани на доказателствата, събрани в административното производство по линия на международното сътрудничество. Информацията, съдържаща се в писмо заведено под 32 177817/01.06.2022г. и писмо рег. 32-74077/23.02.2023г. от Министерството на вътрешната сигурност на САЩ, Служба Митници и гранична охрана на САЩ представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност. Несподелими са доводите на решаващия състав, че характер на официален документ има само писмото на американската митническа администрация, но не и посочените в писмото данни относно декларираната митническа стойност. Информацията, съдържаща се в писмата, съставлява официално изявление на държавен орган, че пред него по силата на действащото законодателство е декларирана определена цена на изнасяната от страната стока. Полученият отговор представлява годно доказателство за извършените от него действия по проверка на автентичността на изпратените за проверка документи и официален свидетелстваш документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. Въпросните Elektronic Export Informаtion са американския еквивалент на европейската митническа декларация за износ и съдържа данни както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната за местоназначение. Според същата информация, декларираната цена при износа на автомобил марка за: 1/ МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ МОД: GLA250 от САЩ е 7 793 щатски долара / при посочени 2 500 щатски долара в декларацията в България/; 2/ ТОЙОТА МОД:ТАСОМА- е 17 025 щатски долара/ при посочени 2 500 щатски долара в декларацията в България; 3/ МАЗДА МОД:3 Preferred- 7 815 щатски долара/ при посочения в декларацията в България- 2 500 щатски долара. Съобразно тези обстоятелства е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74 § 2, респективно по чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на процесните 3 броя леки автомобила. Митническият орган е констатирал, че е невъзможно митническата стойност да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС и правилно и законосъобразно е пристъпил към определянето й по реда на чл. 74, § 2 от същия кодекс. Несъстоятелна е тезата на решаващия състав досежно неполагане на дължимата грижа от страна на митническия орган при използване на всеки един от последователните методи по чл. 74 § 2 от Регламента. В оспореното решение са изложени мотиви за това, че във връзка с чл. 74, § 2, б. а) и б. б) от МКС и предвид спецификата на внесената стока е невъзможно откриването на данни за идентични или сходни стоки в националната база данни, с която разполага. Направена и справка в МИСЗА, като за извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, произход САЩ за периодите от 26.03.2019г.-26.06.2019г., 26.07.2019г., 26.10.2020г, чиято митническа стойност е деклариранана основание чл. 70 от Регламента и съответно приета от митническия орган. Относно метода по б. в) са изложени мотиви, че е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, а методът по б. г) е неприложим, тъй като не е предоставена информация от вносителя за себестойността на производителя на автомобила. Най-сетне митническият орган е приел, че митническата стойност на процесните леки автомобили следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, въз основа на предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от американските митнически власти. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, като не е приета декларираната договорна стойност на подадените митнически декларации от Магна Ойл ООД и правилно е определена нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от вносителя, в посочения в решението размер. По изложените съображения решението на Административен съд- Бургас следва да бъде отменено и постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Магна Ойл ООД против оспорения административен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените разноски и да се уважи претенцията на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за всяка съдебна инстанция и държавна такса в размер на 106, 63 лева или общо 306, 63 лева. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,