Решение № 1585 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15217/2012 г.

Решение № 1585 от 4.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15217/2012 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по молба на Силвия Тодорова Канева, със съдебен адрес Красимир Димитров Канев от гр. Ямбол, к-с "Възраждане", бл. 35, вх. Б, ап. 5, за отмяната по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила Решение № 12586/11.10.2012 г. по адм. д. № 7651/2012 г. на тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд, с което изцяло е отменено Решение № 2081/19.04.2012 г. по адм. д. № 7376/2011 г. на Административен съд София-град, като вместо него е постановено решение по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на Силвия Тодорова Канева, срещу Заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните за прогласяване нищожността на заповедта и отказа на административния орган по т. 2 от писмо изх. № 2994-Ф/14.07.2011 г. да й заплаща пътни разноски по чл. 82, ал. 5 от ЗДСл и е осъдена да заплати сторените по делото разноски на БАБХ в размер на 150 лв. С молбата за отмяна се твърди, че решението на Върховния административен съд е постановено при липсата на важно писмено доказателство, обуславящо искането за отмяна-възражение № 199/21.03.2011 г., срещу Заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, подаден от нея в установения от закона срок, който е от съществено значение за правилното решаване на делото, при наличие на който тричленният състав на ВАС би стигнал до правни изводи, различни от изложените в решението, чиято отмяна се иска. Излага още съображения, че постановяването на решението, чиято отмяна се иска при липсата на сочения от него писмен документ, го лишава от ефективно средство за защита, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и го лишава от право на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията. С молбата за отмяна прави искане петчленният състав на Върховния административен съд след като приложи и прецени соченото от него писмено доказателство да постанови решение, с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд и върне делото на същия съд за ново произнасяне. В писмения си отговор от 10.12.2012 г. ответникът - Изпълнителният директор на БАБХ София излага съображения за неоснователност на молбата за отмяна по доводите изложени в нея. Заявява, че по делото са събрани всички доказателства относими за спора, в това число и соченото от молителката писмено доказателство - възражение вх. № 199/21.03.2011 г., срещу Заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г., което е било обсъдено в решението на Административен съд София-град а така също и п ри разглеждане на делото пред касационната инстанция. Подробни съображения излага в отговора си по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество молбата за отмяна на соченото в нея правно основание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Молбата за отмяна е с правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК. С нея се твърди, че се касае до наличие на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е било известно на съда. Като такова се сочи възражение на молителката вх. № 199/21.03.2011 г., срещу Заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ. На първо място, молителката в хода на производството по отмяна, не представя соченото от нея писмено доказателство. На второ място, неоснователни са доводите, че така соченото писмено доказателство е новооткрито. Възражение на молителката с вх. № 199/21.03.2011 г., срещу Заповед № ОСПД-1503/01.03.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ е регистрирано в Областната дирекция по безопасност на храните гр. Сливен и е било налично към административната преписка на л. 7-9 по адм. д. № 7376/2011 г. на АССГ. Нещо повече, първоинстанционният съд изрично в мотивите си към Решение № 2081/19.04.2012 г. по делото на стр. 63 е взел отношение по него. Възражението като писмено доказателства е било налично и при постановяване на решението от касационната инстанция, чиято отмяна с молбата се иска. При наличието на писмено доказателство към постановяването на съдебния акт, чиято отмяна с молбата за отмяна се иска, не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК. Основанията за отмяна на влезлия в сила съдебен акт в хипотезата на чл. 239, т. 1 от АПК е допустима при непълнота на фактическия или доказателствения материал, която непълнота се разкрива след влизане на решението в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се до юридически или доказателствени факти, които са нови и до приключване устните състезания по делото, не се били включени в доказателствения материал по делото. В конкретния случай, както се посочи, писменото доказателство, на което молителката се позовава като основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт е било налично и приобщено към доказателствения материал по адм. д. № 7376/2011 г. на АССГ. Решението по това дело е предмет на съдебния контрол по адм. д. № 7651/2012 г. на ВАС. Неотносими към естеството на съдебното производство са доводите на молителката за отмяна решението на тричленния състав на Върховния административен съд като постановено при допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПОСЧ. Тези доводи са относими в касационното производство, но не и в производството по отмяна, каквото е настоящото. С оглед изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на тричленния състав на Върховния административен съд по адм. д. № 7651/2012 г. по чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 и 3 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия