Решение № 5293 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2019 г.

Решение № 5293 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. Б. срещу решение № 1050 от 14.05.2019 г. по адм. дело № 756/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 12/08.01.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за прекратяване на служебното му правоотношение – директор на Териториалната дирекция на НАП – Пловдив, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът, при правилно установена фактическа обстановка, е достигнал до погрешни правни изводи за наличие на предпоставките за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл поради отказ за достъп до класифицирана информация. Твърди, че отказът за достъп до класифицирана информация, който е влязъл в сила на 30.05.2018 г., т. е. след издаване на оспорената заповед, не представлява нов юридически факт, който е извън волята на страните и в този смисъл не поражда обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба и писмени бележки по същество, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваната заповед № 12/08.01.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, служебното правоотношение на Н. Б. за длъжността директор на ТД на НАП – Пловдив е прекратено за пети пореден път на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. С решение № 1463/21.06.2018 г. по адм. дело № 400/2018 г. Административен съд – Пловдив е отменил заповед № 12/08.01.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. С решение № 3665 от 13.03.2019 г. по адм. дело № 10029/2018 г. Върховният административен съд, пето отделение е отменил решение № 1463/21.06.2018 г. по адм. дело № 400/2018 г. Административен съд – Пловдив и върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на спора, с настоящото обжалвано решение съдът е установил следните фактически обстоятелства: Служителят Н. Б. е възстановен със заповед № 1790/01.09.2017 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 122, ал. 1 ЗДСл във връзка с решение № 10017/27.07.2017 г. по адм. дело № 14189/2016 г. на Върховния административен съд, на длъжността директор на Териториална дирекция на НАП – Пловдив. С обжалваната заповед № 12 от 08.01.2018 г. изпълнителният директор на НАП, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е прекратил служебното правоотношение с Н. Б. поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че служителят не притежава изискващо се с оглед длъжността, която заема, разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено от компетентния орган по надлежния ред, поради което същият е поставен в обективна невъзможност да изпълнява в пълен обем присъщи на длъжността му задължения. В обстоятелствената част на заповедта са описани подробно фактическите и правни обстоятелства, мотивирали издаването й, както следва: Изпълнителният директор на НАП е издал заповед № 3 ЦУ-703/14.06.2016 г., на основание чл. 20, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ, с която изисква за директорите на ТД на НАП като ръководители на организационни единици по см. на чл. 20 ЗЗКИ да притежават достъп до класифицирана информация, представляваща "държавна тайна", ниво "секретно". Получаването на разрешение за достъп до класифицирана информация е въведено като изискване в длъжностната характеристика директор на ТД на НАП, утвърдена със заповед № 316 от 26.03.2013 година. След възстановяването на жалбоподателя на длъжността директор на ТД на НАП – Пловдив е подадено искане до Държавна агенция "Национална сигурност" за извършване на проучване на Н. Б. за надеждност за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "секретно". Държавна агенция "Национална сигурност" е издала отказ за достъп до класифицирана информация № 306 от 30.11.2017 година. Отказът е обжалван от Н. Б. пред Държавната комисия по сигурността на информацията, която с решение № 99-ІІ-15/28.11.2017 г. е отхвърлила жалбата му. Изпълнителният директор на НАП е уведомен за решението с писмо на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията, постъпило в ЦУ на НП с вх. № 37-00-3/03.01.2018 година. В оспорената заповед са описани постъпилите през периода от 01.09.2017 г. до прекратяване на служебното правоотношение на служителя документи, съдържащи класифицирана информация, с които същият не се е запознал и не имал възможност да предприеме действия в изпълнение на служебните си функции поради липса на разрешение за достъп до класифицирана информация. Посочено е, че в качеството си на директор на ТД на НАП – Пловдив е делегирал правомощията си във връзка с работата с класифицирана информация на заместник-директор на НАП, което положение до постановяване на решението на ДКСИ е било търпимо, но след този момент е налице неизпълнение на възложените му правомощия, което го поставя във фактическа невъзможност да изпълнява правомощията си по чл. 20, ал. 1 и чл. 37 ЗЗКИ като ръководител на организационна единица. С оглед тези съображения, органът по назначаването е прекратил служебното правоотношение на служителя в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Съдът е приел, че изложените в заповедта фактически обстоятелства кореспондират с представените доказателства с административната преписка. Установил е също, че след издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, с решение № 33/30.05.2018 г. по адм. дело № С-3/2018 г. на Върховния административен съд, VІ о., решение № 99-ІІ-15/28.11.2017 г. на ДКСИ е потвърдено. При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че не са налице основанията по чл. 146, т. 1- 5 АПК за отмяна на оспорената заповед. Съдът е счел, че прекратяването на служебното правоотношение преди влизане в сила на отказа за достъп до класифицирана информация не е съществено нарушение, което опорочава оспорената заповед предвид допуснатото предварително изпълнение на акта, съгласно чл. 68, ал. 3 ЗЗКИ и последващото му потвърждаване от съда, което обстоятелство следва да се отчете по силата на правилото на чл. 142, ал. 2 АПК. Съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на обжалваната заповед. Посочил е, че изискването за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация е въведено преди заемане на длъжността на основание заповед № 1790/01.09.2017 г. на изпълнителния директор на НАП. Съдът е приел, че неизпълнението на това условие поради липсата на разрешение за достъп до класифицирана информация представлява обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Изложил е съображения, че отказът да получи достъп до класифицирана информация с ниво "секретно" е юридически факт, който е поставил служителя в обективна невъзможност да продължи да осъществява специфичните функции и дейности за заеманата от него длъжност. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че обективната невъзможност произтича от вътрешни актове на органа по назначаването, т. к. тя е последица от отказа за достъп до класифицирана информация на компетентния административен орган, който не зависи от волята на страните. Намерил е също за неоснователно възражението относно изискваното ниво на достъп и че невъзможността да изпълнява служебните функции обхваща само част от възложените задължения. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат. Обжалваното решение е постановено в съответствие с установените фактически обстоятелства по делото и при правилно приложение на материалния закон. Със заповед на изпълнителния директор на НАП, издадена в изпълнение на правомощието му по чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ, длъжността директор на ТД на НАП – Пловдив е включена в списъка на длъжностите, за заемането на които е необходимо съответното ниво на достъп до класифицирана информация. Въвеждането на специфичното изискване в длъжностната характеристика е основано на нормативните изисквания, произтичащи от чл. 20, ал. 1 ЗЗКИ за ръководителя на организационната единица да ръководи, организира и контролира дейността по защита на класифицираната информация, каквато е ТД на НАП – Пловдив. Следователно предприетото изменение на длъжностната характеристика на длъжността директор на териториална дирекция на НАП, в т. ч. ТД на НАП – Пловдив, е в изпълнение на законовите изисквания за обезпечаване защитата на класифицираната информация. Тук следва да се подчертае, че въвеждането на изискване за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация като условие за изпълнение на заеманата длъжност не поставя само по себе си държавния служител в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения и не е основание за прекратяване на служебното му правоотношение по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Именно при това тълкуване на материалния закон Върховният административен съд е отменил предходните заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Така, с решение по адм. дело № 15647/2013 г. по описа на ВАС, пето отделение е посочено, че заповедта за прекратяване на служебно правоотношение на жалбоподателя е немотивирана и не е имало стабилен административен акт на ДКСИ с отказ за достъп до класифицирана информация; в решение по адм. дело № 3554/2015 г. по описа на ВАС е посочено, че Н. Б. е уволнен веднага след възстановяването на работа и не му е дадена възможност да кандидатства за достъп до класифицирана информация; с решение по адм. дело № 14189/2016 г. по описа на ВАС, пето отделение, е прието, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест и дори не е представил длъжностна характеристика за длъжността "териториален директор на НАП" – вж. решение № 3665 от 13.03.2019 г. по адм. дело № 10029/2018 г. на ВАС, V о. След възстановяване на касационния жалбоподател на заеманата длъжност, в изпълнение на решение № 10017/27.07.2017 г. по адм. дело № 14189/2016 г. на Върховния административен съд, органът по назначаването е осигурил възможност на служителя да проведе производство по получаване достъп до класифицирана информация, което е приключило с отказ, потвърден с решение на Държавната комисия по сигурността на информацията. Съдът правилно е приел, че отказът за достъп до класифицирана информация № 306/30.11.2017 г., издаден от заместник-председателя на ДАНС, потвърден с решение на надзорната комисия, е юридическият факт, който е обусловил несъответствието на касатора с изискванията за заемане на длъжността. След потвърждаване на отказа за достъп до класифицирана информация на жалбоподателя е възникнала нова фактическа обстановка, която засяга изпълнението на служебните му задължения. Отказът за достъп до класифицирана информация е акт на административен орган, различен от органа по назначаване и точно неговото решение поставя жалбоподателя в обективна невъзможност да продължи да осъществява специфичните функции за длъжността, свързани със създаване и обработката на документи, съдържащи класифицирана информация. То обвързва с правните си последици и двете страни по правоотношението - органа по назначаването и служителя, който след издаването на акта обективно не отговаря на изискванията за заемане на длъжността. Ето защо съдът обосновано е посочил, че създадената обективна невъзможност произтича от обстоятелства, които са извън волята на страните по правоотношението и не може да бъде субективно преодоляна. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за това, че касаторът е делегирал тази част от правомощията си на друг служител и няма пречка да продължи да изпълнява останалите функционални правомощия, присъщи на длъжността. Съдът правилно е приел, че изпълнението на възложените задачи и отговорности на ръководната длъжност, заемана от касатора, включително и като ръководител на организационна единица по смисъла на чл. 20, ал. 1 ЗЗКИ, изисква изцяло съответствие с изискванията за заемане на длъжността. Правилно също съдът е приел, че предвид допуснатото предварително изпълнение на решение № 99-ІІ-15/28.11.2017 г. на ДКСИ и потвърждаването му с влязло в сила съдебно решение, издаването на оспорената заповед преди произнасянето на съда по законосъобразността на отказа за достъп до класифицирана информация не сочи на порок на уволнителната заповед, представляващ основание за отмяната й по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касационният жалбоподател следва да заплати на Национална агенция за приходите сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение