Решение № 657 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 694/2008 г.

Решение № 657 от 15.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 694/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна оправдателна присъда постановена по внохд. № 63/2008 г. на Военно апелативен съд гр. С. е подаден касационен протест от Военно апелативна прокуратура гр. С. с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона, който протест се поддържа в съдебно заседание от представителят на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимия И. С. Б. лично и чрез защитата си е на становище присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 15.10.2008 г. постановена по внохд. № 63/2008 г. на Военно апелативен съд гр. С. е отменена осъдителна присъда по нохд. № 123/2007 г. на Софийски военен съд и вместо това подсъдимия И. С. Б. е признат за невиновен на 29.08.2001 г. на ГКПП К. като граничен полицай, с цел да набави за себе си и други лица имотна облага не изпълнил задълженията си по служба и оправдан по обвинението по чл. 387, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. По протеста на Военно апелативна прокуратура гр. С. Доводите за съществени процесуални нарушения касаят превратно тълкуване на доказателства, игнориране на такива и по специално на писмените доказателства представени пред въззивния съд и вътрешна противоречивост на изводите по фактите са основателни. За да признае подсъдимия Б за невиновен на 29.08.2001 г. на ГКПП - Кулата в качеството си на граничен полицай да е извършил престъпление по чл. 387, ал. 3 вр. с ал. 1 НК въззивния съд е приел по фактите следното: От 20,00 ч. на 29.08.2001 г. до 8,00 ч. на 30.08.2001 г. подсъдимия И. бил на работа като граничен полицай на трасе "излизане" на ГКПП - Кулата. Около 22,55 ч. на 29.08.2001 г. св. Р. преминал като пешеходец и бил въведен в автоматизираната информационна система АИС от подсъдимия като такъв. В 23,11 ч. св. Р влязъл в РГ., на граничен пункт П., като водач на лек автомобил с ДК № С* обявен за издирване и въведен в системата АИС с телеграма № ...../...08.2001 г. Приел е че практически имало "възможност" едно лице да премине като пешеходец, да остане на територията след граничния контрол където били безмитните магазини и да влезе в РГ. с автомобил. Последния извод е абсурден, като се има предвид приложеното по делото писмо № 21213/2.07.2008 г. на Г. дирекция гранична полиция на МВР което е в смисъл, че "Всички лица и МПС обработени от българските служби за задължителен граничен контрол при излизане от Р България, след като напуснат територията на страната (ЗГК на ГКПП - К.) незабавно навлизат на гръцка територия (ЗГК ГКПП - П.) "и, че няма никаква "възможност" св. Р да влезе в РГ. с автомобил, който не е излязъл от Р България пет минути преди това. Без коментар следва да се остави "собствения анализ" на доказателствата направен от въззивния съд при който очевидно се дава вяра на св. Р, който не е предупреден при разпита си, че би могъл да се уличи в престъпление и на обясненията на подсъдимия, а показанията на св. Я са обсъдени избирателно извън контекста на казаното от двамата. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при съществени процесуални нарушения и в нарушение на закона, а подадения протест основателен. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение