Решение № 16458 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2011 г.

Решение № 16458 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5007/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 131 и следв. от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/, отм. във вр. с § 5, ал. 4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Мая Вълчева - Николова срещу решение от 10.02.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по адм. д. № 203/08 г., в частта му, в която е отменен ДРА № 260/07.06.04 г., издаден от данъчен орган при ТДД - София, мъчаливо потвърден от регионалния данъчен директор при РДД - София, относно установените с него задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. в размер на 113 227.42 лв. и лихва за периода от 16.05.2001 г. до 07.06.04 г. в размер на 47 521.58 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че за 2000 г. данъчното задължение е погасено по давност. Абсолютният 10-годишен давностен срок започва да тече от 01.01.2002 г. и ще изтече на 01.01.2012 г. Следователно, към момента на постановяването на обжалваното решение давността не е изтекла. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Александър Найчов Раденков с адрес: гр. София, ж. к. "Сердика", бл. 14, ет. 4, ап. 14 оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Пенкова в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да отмени ДРА относно установените с него задължения по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. в размер на 113 227.42 лв. и лихва за периода от 16.05.2001 г. до 07.06.04 г. в размер на 47 521.58 лв., СГС е приел, че задължението е погасено по давност на основание чл. 171, ал. 2 от ДОПК, поради идзтичането на 10-годишния давностен срок. Така постановеното решение е неправилно. По отношение на задълженията, възникнали през 2000 г., приложима е действащата към този момент правна норма на чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.), доколкото давността е материалноправен институт. Според посочената правна норма, с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането и прекъсването на давността. Съгласно ал. 1, давностният срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен /патентен/ данък в срок до 15 април на следващата година. В чл. 54, ал. 1 от закона е предвидено, че лицето внася дължимия данък в 30-дневен срок след подаване на декларацията. Следователно, публичното задължение за 2000 г. е следвало да се плати през 2001 г., а давностният срок започва да тече от 1 януари на следващата година - 2002 г. и 10-годишният давностен срок изтича на 01.01.2012 г., т. е. към датата на постановяването на съдебното решение на СГС - 10.02.2011 г. този давностен срок не е бил изтекъл. Освен това, следва да се вземе предвид, че обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение е постановено при повторно разглеждане на делото в изпълнение на решение № 2353 от 29.02.2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 7326/2007 г. С това решение по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП е отменено решението на СГС от 22.04.2007 г., постановено по адм. д. № 939/2005 г., само в частта му, в която е отменен ДРА № 260/07.06.2004 г. относно определените данъчни задължения по ЗОДФЛ за ревизираните периоди 1998 г. - 2002 г. за разликата над 11 952.24 лв. главница и за разликата над 5016.36 лв. лихви и делото е върнато в тази част за ново разглеждане. Доколкото, за да отмени ДРА за разликата над 11 952.24 лв. главница и за разликата над 5016.36 лв. лихви, СГС с първоначалното си решение се е позовал на заключението на ССЕ, според което това е размерът на задължението по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) именно за 2000 г., следва да се посочи, че за данък в размер на 11 952.24 лв. и лихва в размер на 5016.36 лв., ДРА е потвърден с влязло в сила съдебно решение. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред СГС при повторното разглеждане на делото е била разликата от 11 952. 24 лв. до 113 227.42 лв. главница и разликата над 5016.36 лв. лихви до 47 521.58 лв. Като е отменил ДРА изцяло за определените в него задължения за 2000 г. СГС се е произнесъл извън предмета на спора, с който е сезиран, т. е. недопустимо по отношение на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 11 952.24 лв. и лихва 5016.36 лв. В тази част обжалваното решение на СГС като недопустимо на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да се обезсили и производството да се прекрати. По отношение на разликата от 11 952. 24 лв. до 113 227.42 лв. /101275.18 лв./ главница и разликата над 5016.36 лв. лихви до 47 521.58 лв. /42 505.22 лв. /, следва да се посочи, че в решението си СГС е изложил мотиви и по съществото на спора, независимо, че е отменил акта, поради изтекла погасителна давност. Посочил е, че според заключението на тройната ССЕ, дължимият данък за 2000 г. е 2239.48 лв., а дължимите лихви - 939.18 лв., т. е. по-малко от посочените размери в отменителното решение на ВАС. С оглед на това, както и с оглед изискването на чл. 227, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, следва да постанови решение по съществото на спора. В мотивите на своето решение № 2353 от 29.02.2008 г., постановено по адм. д. № 7326/2007 г., Върховния административен съд, първо отделение е приел следното: Правилни са изводите на данъчните органи и на съда за наличието на обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДПК (отм.) - неподадени декларации и данни за укрити приходи. Правилно е определена с ДРА данъчната основа за облагане след анализ на относимите обстоятелства по чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.). СГС неправилно е приел, че данъчната основа следва да се определи съобразно материалноправните разпоредби на чл. 24 от ЗОДФЛ (отм.) във вр. с чл. 33 от ЗМДТ. След като данъчният субект с поведението си е допуснал осъществяването на обстоятелства, визирани в ал. 1 на чл. 109 от ДПК (отм.), следва да понесе неблагоприятните последици от определянето на данъчната основа не при съобразяване с материалноправните норми на ЗОДФЛ (отм.), а по реда на чл. 109, ал. 2 от ДПК (отм.). Неправилно съдът се е позовал на ССЕ, при която стойността на придобитите и продадените недвижими имоти е определена по нотариалните актове и данъчната им оценка. В разпоредбата на чл. 109, ал. 2, т. 7 от ДПК (отм.) е предвидено, че при анализа следва да се вземе предвид пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването им, като същевременно не е предвидена възможност да се вземе предвид пазарната цена на продадените имущества. Именно поради това, правилно и законосъобразно пазарна цена на продадените недвижими имоти не е определяна в хода на ревизионното производство чрез назначаване на ексдпертиза, а е определена само пазарна цена на придобитите недвижими имоти. Тъй като жалбоподателят е оспорил пазарните цени на недвижимите имоти в изготвеното заключение по чл. 92 от ДПК (отм.), съдът следва да назначи експертиза за определяне на пазарните цени на придобитите недвижими имоти по методите за определяне на пазарни цени, посочени в Наредба № 5/26.02.99 г., в която изрично е предвидено, че се прилага и за задължения, определени по реда на чл. 109 ДПК (отм.). При повторното разглеждане на делото от СГС е назначена единична ССЕ и е прието заключение на вещото лице Гешев, в което е определена пазарна цена както на придобитите, така и на продадените недвижими имоти. Заключението на тройната експертиза, на което се е позовал СГС, според което дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. е 2239.48 лв. и лихва 939.18 лв. е извършило съпоставка на наличните средства към началото на годината, пазарните цени на придобитите недвижими имоти от ревизираното лице и пазарната цена на продадените недвижими имоти, както и разхода за издръжката на едно лице по статистически данни, събрани в хода на ревизионното производство и разход за заплатени такси по ЗМДТ и е определила недостиг на парични средства за годината в размер на 8712.12 лв., които са възприети като основа за облагане. Нито основната експертиза на в. л. Гешев, нито тройните експертизи са се съобразили с указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд, според мотивите на което следва да се извърши съпоставка на придобитите недвижими имоти по пазарни цени, определени по някой от визираните в Наредба № 5/26.02.99 г. методи и продадените недвижими имоти по цена, посочена в нотариалните актове. Следва да се кредитира заключението на единичната и тройните ССЕ, които определят пазарна цена на придобитите през годината недвижими имоти в общ размер 632 848 лв. и обща сума на постъпленията от продажби на недвижими имоти по нотариалните актове, така както е установена от органите по приходите в ревизионното производство и от ССЕ, приета при първоначалното разглеждане на делото, която е в размер на 286 717. 40 лв. При извършването на такава съпоставка на приходите от продажби и разходите за закупуването на недвижимите имоти с отчитане и на останалите разходи, установени в хода на ревизията, за 1998 г. и 1999 г. не се установяват налични средства към 01.01.2000 г. в по-голям размер от приетите от органа по приходите - 81 304.10 лв. За 2000 г. при съпоставка на разходите за придобиване на недвижими имоти в размер на 632 848 лв., разходите за издръжка на едно лице по статистически данни, установени в хода на ревизията - 1241 лв. и разходите за платени данъци и такси по ЗМДТ - 127.86 лв. /общо 634 216. 86 лв./ и приходи от продажба на недвижими имоти - 286 717. 40 лв. заедно с наличните 81 304. 10 лв. /общо 368 021.50 лв./ се установява недостиг на парични средства общо в размер на 266 195.36 лв., която сума представлява данъчната основа за облагане с данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 г. /при определена от данъчните органи в ДРА - 287 760.56 лв. /. Дължимият данък, определен по таблицата, посочена в ал. 1 на чл. 35 и закръгляване по ал. 2 е в размер на 94 770. 20 лв. С оглед на изложеното, ДРА следва да се отмени за разликата между дължимия данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) върху данъчна основа в размер на 266 195.36 лв. в размер на 94 770. 20 лв. до 101275.18 лв., а в частта за лихвите - за разликата над съответните лихви за дължимия данък по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) до 42 505.22 лв. При този изход на делото и доколкото с първоинстанционното решение от 22.04.07 г. са присъдени на ответнка разноски за това производство в размер на 5 439.07 лв., като това решение не е отменено с решението на ВАС в частта му за разноските, а за повторното производство пред СГС жалбоподателят и ответникът не са заявили претенция за разноски, то за повторното първоинстанционно производство пред СГС такива не следва да се присъждат на ответника, въпреки изхода на спора и въпреки заявеното от него в касационната жалба. В касационното производство касаторът не е представляван от юрисконсулт и ответникът по касация не е представляван от адвокат. Ответникът не е заявил претенция за разноски за това производство. Поради изложеното, за касационното производство разноски на страните не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение