Решение № 8927 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14315/2011 г.

Решение № 8927 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14315/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 1581 от 27.06.2011 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1437/2011 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 031004625/10.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 123/22.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, както и срещу Решение № 2126/27.09.2011 г. по същото дело, за допълване на Решение № 1581/27.06.2011 г. В касационните жалби се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на решенията, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на нормите на ДОПК, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решенията и постановяване на други по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Дасия" ЕООД срещу РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационните жалби - "Дасия" ЕООД, гр. Шумен, оспорва същите чрез процесуалния си представител адв. Велева по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежна страна са допустими. Същите са неоснователни. С решение № 1581 от 27.06.2011 г. по адм. д. № 1437/2011 г., Варненският административен съд е отменил РА № 031004625/10.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 123/22.03.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Дасия" ЕООД е извършено увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумите в размер на 332.40 лв. и 70 647.70 лв., посочени като неотчетени приходи, и е отхвърлил жалбата в останалата й част. С Решение № 2126 от 27.09.2011 г. по същото адм. д. съдът е допълнил Решение № 1581 от 27.06.2011 г., като е отменил РА и в частта, с която на "Дасия" ЕООД е определен допълнително корпоративен данък в размер на 6 710.56 лв. и начислената върху тази сума лихва за забава в размер на 540.65 лв. Така постановените решения са правилни. Фактическата обстановка по делото не е била спорна между страните и същата правилно е установена от първостепенния съд. Върху нея са изградени обосновани изводи за валидност и законосъобразност на оспорения РА. Процесната ревизия е извършена от приходната администрация по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като провеждането й по особения ред е мотивирано от ревизиращите с хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Правилно съдът е констатирал, че не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2, тъй като не са налице данни за укрити приходи или доходи в резултат на извършени плащания през м. 07.2009 г. в размер по- голям от касовата наличност с 332.40 лв. Както вярно е посочил съдът, в конкретния случай ревизиращите органи не са отчели обстоятелството, че релевантното плащане към "ЕОН България продажби" АД е осчетоводено през м. 07.2009 г., а в действителност е извършено на 12.08.2009 г., видно от представения фискален бон № 0000184136. Констатираното действително съставлява нарушение на счетоводното законодателство и в частност на принципа за текущо начисляване, но опровергава извода за извършено плащане, надвишаващо касовата наличност, респективно за данни за укрити приходи. Решението е правилно и в частта, с която е прието, че доказателствата по административната преписка не сочат за наличие на хипотезата и на т. 4 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че по същество органите по приходите са извлекли основание за приложението на цитираната разпоредба от факта на непредставени менюта и рецепти за ревизирания период, но не е посочено какво конкретно от счетоводната отчетност не е представено и как е възпрепятствано установяването на основата за данъчно облагане. Следва да бъде споделен извода на административния съд, че в обсъжданата разпоредба законодателят е визирал относително значителни пропуски и липси във воденото счетоводство, които практически водят до невъзможност за определяне на данъчната основа, а не на липса на отделни документи. По тази част от спора съдът правилно е основал изводите си на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, която е приета без възражения от страните. Приключването на счетоводна сметка 701 "Приходи от продажба на продукция" на минус 70 647.70 лв. е резултат от неразделяне и неотнасяне разходите от стоки и продукция към приходите от стоки и продукция, тъй като ревизираната дейност е една и това не влияе на финансовия резултат. В тази връзка съдът правилно е релевирал обстоятелството, че към счетоводна сметка 702 "Приходи от продажба на стоки" няма отнесени разходи и същата е на плюс 61 606.19 лв. След обстоен анализ на извършените разходи за дейността на дружеството и тяхното отразяване по счетоводни сметки от гр. 60 по видове, вещото лице се е ангажирало с категоричния извод, и последният правилно е възприет от съда, че разпределението на разходите между сметките от гр. 70 в конкретния случай като цяло не се отразява на крайния финансов резултат. С оглед на изложеното, административният съд правилно е приел, че жалбата се явява основателна по отношение на извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. със сумите 332.40 лв. и 70 647.70 лв. и е отменил РА. В контекста на изложеното, законосъобразно се явява и постановеното допълнително решение. Съгласно нормата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът решава делото по същество, затова, след като е приел за незаконосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството в посочените размери, съдът правилно е постановил и отмяна на РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2009 г. в размер на 6710.56 лв. и съответните лихви в размер на 540.65 лв. С оглед на изложеното, решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 990 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,